Решение № 7314 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2018 г.

Решение № 7314 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ВИДИС-ТУР"ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Р., ул. "В. Л." .№..., представлявано от управителя В. Ц., срещу решение № 40 от 13.06.2018 г. по адм. дело № 51/2018 г. на Административен съд - Р., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ от 12.03.2018 г., издадено от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Р., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "ВИДИС – ТУР" ЕООД гр. Р. и Ч. К., от [населено място]. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответната страна - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Р., чрез ст. юрисконсулт Р. Н. изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Ответната страна Ч. К. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на "ВИДИС-ТУР"ЕООД срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ от 12.03.2018 г., издадено от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Р., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "ВИДИС – ТУР" ЕООД гр. Р. и Ч. К., от [населено място]. Съдът е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Решение е правилно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. Безспорно е установено, че на 08.03.2018 г. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда " гр. Р. са извършили проверка в шивашки цех, находящ се в с. Г., община Р., ул. "И. В." .№ ..., в който "ВИДИС – ТУР" ЕООД осъществявало производствена дейност. Инспекторите установили, че три лица, едно от които Ч. К. нямат сключени трудови договори. Разпитаните по делото свидетели сочат, че в момента на проверката тя почиствала с малка ножичка конците от крайните изделия. На тези три лица били връчени за попълване декларации по образец, съгласно чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Колева попълнила такава декларация, в която отбелязала, че работи в предприятието на "Видис Тур" от 1 седмица, с работно време от 08: 00 до 14: 00 часа, че има сключен граждански договор, получава възнаграждение на изработено изделие. Последно е получила възнаграждение от 60 лева на 27.02.2018 г. В същата декларация като трудово възнаграждение е посочена и сумата от 510 лева, като в съдебно заседание Колева заявява, че е записала тази сума по указание на едно от проверяващите длъжностни лица, което ? казало, че по-малко от 510 лв. не може да се напише. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелките Йорданова и Неделчева– разпитани по искане на дружеството, обясняват че Колева работи отдавна във фирмата, но не постоянно. Тя имала заболяване и работи, когато пожелае или когато я повикат. Работела с договор за изработка и каквото изработи и се плащало. Неделчева сочи, че в конкретния случай на 08.03.2018 г. тя дошла сутринта с градския транспорт, за празнуване на осми март, което щяло да се проведе по обяд и докато чакала започнала да чисти конци от готовите изделия и така била заварена от проверяващите. Свидетелите Минчева и Минкова- служители на Д "ИТ" – Р. обясняват, че при проверката Колева била на работно място в цеха и почиствала с малка ножичка ръчно конците на ушитите готови изделия. Същата работа вършела още една работничка. Колева обяснила, че има граждански договор, което отбелязала и в декларацията. По повод размера на възнаграждението възникнало затруднение какво да се впише. Колева написала 510 лв., но е попълнила и текста " на изработено изделие" и последно получено възнаграждение от 60 лева. На 12.03.2018 г. в дирекцията се явила управителката на "ВИДИС – ТУР" ЕООД, която не представила сключен между дружеството и Колева трудово договор, а представила договор за изработка от 06.03.2018 г. На същата дата е издадено и постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение с начална дата 08.03.2018 г., което било връчено на управителката на дружеството Цонева. Трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 03/08.03.2018 г., считано от 09.03.2018 г. въз основа на подадена от Колева молба от 09.03.2018 г. Към преписката са представени служебна бележка № 5 от 06.03.2018 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа във "ВИДИС – ТУР" ЕООД и договор от 06.03.2018 г., сключен между оспорващото дружество като възложител и Колева като изпълнител, за изработка на детайли на дамска пола от произведени от възложителя детайли и готови изделия в изпълнение на поръчка № GT18-87; 18-001. Възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя по 0, 09 лв. за 1 бройка прикачване на ластик към колан и по 0, 06 лв. на бройка за "ницев на колан". По делото от жалбоподателя е представен договор от 19.02.2018 г., сключен между дружеството и Колева, съгласно който последната се задължавала качествено, следвайки указанията и спазвайки определени технологични изисквания да изработи детайли за облекла. Уговорено е и възнаграждение от 0, 25 лв. за 1 бр. изработена панделка и 0, 18 лв. за 1 бр. изработка на къдри на оверлог-инко и набор на права машина. Заедно с договора е представен и приемо-предавателен протокол за положен труд по поръчка детски облекла от 26.02.2018 г. и разходен касов ордер № 2 от 27.02.2018 г. за изплатени на Колева 61 лева за изработени детайли на детски облекла. Предвид констатациите при извършената проверка, както и показанията на разпитаните свидетели, се налага извода, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение – наличие на работно място и работно време, както и дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,