Решение № 7220 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2836/2016 г.

Решение № 7220 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2836/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на М. Д. Й. против заповед № ЧР-16-60/08.02.2016 г. на министъра на младежта и спорта, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на младежта и спорта оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Ж. Й. е назначен на длъжност "главен вътрешен одитор" в звено за вътрешен одит на Министерство на младежта и спорта. Заеманата от служителката длъжност е непосредствено подчинена на ръководителя на звеното за вътрешен одит, а последният е непосредствено подчинен на министъра на младежта и спорта (длъжностна характеристика). За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнението на служебните задължения на служителката Й. за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. е извършено оценяване, което протича на три етапа. На 20.01.2015 г. е съставен работен план, подписан от ръководителя на звеното за вътрешен одит и служителката, на 21.07.2015 г. според формуляра за оценка е проведена е междинна среща между служителката и министъра на младежта и спорта като оценяващ ръководител, тъй като към тази дата длъжността на началника на звеното за вътрешен одит е свободна (обстоятелство, неоспорено от страните, свид. Л.). Оценката от междината среща е изцяло положителна за жалбоподателката. Установено е, че служителката изпълнява целите в работния план и препоръки към работата й не са направени. След края на периода за оценяване, на 21.01.2016 г., е проведена заключителна среща, на която е определена обща оценка за изпълнение служебните задължения на служителката "неприемливо изпълнение". Констатирано е, че преобладаващата част от целите в работния план не са изпълнени на нивото на изискванията и съобразно критериите, определени в него. Посочено е, че служителката "не подхожда с професионализъм" и се затруднява да идентифицира и разглежда проблемите, представя неаргументирани становища, допуска грешки в прилагането на нормативната уредба, закъснява със сроковете, не показва умения за работа в екип и демонстрира липса на колегиалност. Цитиран е и конкретен одитен ангажимент за даване на увереност, който е възложен в нарушение на вътрешните правила за осъществяване дейността на звеното за вътрешен одит и е проведен в нарушение на сроковете, установени с правилата. Крайната оценка е съставена от заместник-министър на младежта и спорта. Последният е назначен на длъжността на 05.11.2015 г. (заповед № КВ-97/05.11.2015 г. на министър-председателя) и е упълномощен да проведе атестирането от министъра на младежта и спорта със заповед № РД-09-39/20.02.2016 г.). С възражение от 27.01.2016 г. Й. оспорва определената оценка пред министъра на младежта и спорта, но аргументите й не са приети от контролиращия ръководител и така оценката става окончателна (формуляр по възражението за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността от 02.02.2016 г.). След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при атестиране, министърът на младежта и спорта издава заповед № ЧР-16-60/08.02.2016 г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, чиито права са пряко засегнати от акта, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл орган (съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът на младежта и спорта е орган по назначаването на държавните служители в министерството), в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Въпреки това административният акт следва да бъде отменен, като постановен съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, като се преценява постигането на предварително определените цели, степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 НУРОИСДА). В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителката за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА в работния план са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Не са формулирани и изисквания/ критерии за изпълнението. В графата от формуляра, предвиждаща "изисквания/критерии за изпълнението", е посочен начинът на изпълнение, а не и фактори, които де се вземат предвид при оценяването, т. е. конкретни критерии за изпълнението фактически не са поставени. Описаните нарушения са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на постигане на целите от работния план на междинната среща, както и на заключителната. В случая съдът приема, че междинната среща е проведена в сроковете, посочени в чл. 12, ал. 1 НУРОИСДА. В тази настоящият състав съдът съобрази обстоятелството, че формулярът за оценка в тази част е подписан от министъра на младежта и спорта като оценяващ ръководител и от служителката без възражения и забележки относно начина на провеждане. Показанията на свид. Л. не обосновават различен извод, тъй като изясняват принципно начина на провеждане на междинните срещи със служителите във ведомството, а не конкретните обстоятелства при оценяването на Й. Ето защо доводите на жалбоподателката, че междинна среща не е преведена, са неоснователни. Въпреки това при изготвяне на годишната оценка са допуснати съществени нарушения на процедурата по оценяване, а също и на материалноправните изисквания. Констатираните и посочени по-горе нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, първият от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Освен това в нарушение на чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за това, че преобладаваща част от целите в работния план не са изпълнени, служителката "не подхожда с професионализъм", затруднява се да идентифицира и разглежда проблемите, представя неаргументирани становища, допуска грешки в прилагането на нормативната уредба, закъснява със сроковете, не показва умения за работа в екип и демонстрира липса на колегиалност. Описаните във формуляра нарушения на жалбоподателката, свързани с конкретен одитен ангажимент за даване на увереност, не засягат цялостната дейност и компетентности на служителката, поради което не следва да се отчитат при общата годишна оценка за изпълнение, а биха могли да обосноват евентуалното възникване на дисциплинарна отговорност. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана, с оглед изпълнението на целите и задачите и демонстрираните компетентности за периода на оценяване. Освен това оценката не отразява изпълнението на целите и задачите, както и професионалните възможности на служителката за целия едногодишен период. Този извод следва от обстоятелството, че атестацията, получена от Й. на междинната среща е изцяло положителна и без забележки, а също и от факта, че годишната оценка е изготвена от лице, което независимо, че е упълномощено да изпълнява функциите на оценяващ ръководител съгласно чл. 4, ал. 2 НУРОИСДА, обективно би могло да има впечатления от работата на служителката само за последните два месеца от периода на атестиране, а не за цялата година. По този начин са нарушени и целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че получената от служителката обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е постановена в противоречие със закона и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в настоящото производство Министерство на младежта и спорта следва да заплати на жалбоподателката сумата 504.00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,