Решение № 246 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1364/2011 г.

ВКСIII наказателно отделение16.05.2011 г.докладчик Севдалин Мавров

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 269/10 г. по описа на РС - гр. Монтана. ОТМЕНЯВА присъдата от 5.11.10 г. в частта й относно приложението на чл. 25-23 НК и чл. 25, ал. 2 НК. ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав същия съд по реда на чл. 306, ал. 1 НПК. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 246 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1364/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на ХХХIII НПК. В срока по чл. 421, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на неподлежаща на проверка по касационен ред и влязла в сила присъда от 5.11.10 г. по НОХД № 268/10 г. по описа на Районен съд - гр. Монтана. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 25 - 23 НК и допуснато съществено процесуално нарушение - при приложението на чл. 25 НК - не са отчетени всички осъждания на А. З.. На осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК се иска възобновяване на наказателното дело. Искането се поддържа в съдебно заседание, по изложените в него съображения. Осъденият З. не се явява, редовно призован. Представил е писмено възражение срещу искането. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените основания и доводи и становището на страните, намира същото за ОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда А. З. е признат за виновен в това, че за времето от 18.06.99 г. до 30.06.99 г. в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с К. П. и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, отнел от владението на различни собственици движими вещи на обща стойност 907.00 лв., без съгласието им и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а , вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 36 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на З. едно общо най-тежко наказание по горната присъда и още деветнадесет други в размер на пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. Присъдата относно определянето и налагането на общо наказание на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е незаконосъобразна. При постановяването й е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2, т. 2 НПК. На първо място се констатира липса на мотиви. Последните единствено приповтарят диспозитива на присъдата. При това настоящата инстанция не е в състояние да прецени защо е определено общо наказание при съвкупността от престъпления само в рамките по цитираните в диспозитива на присъдата наказателни дела и НОХД № 268/10 г. на РС - Монтана. Видно от справката му за съдимост, приложена на л. 118 - 128 от досъдебното производство, която съдът е имал на разположение по делото, З. е осъждан с отделни присъди и споразумения общо двадесет и осем пъти. Извън преценката на съда са останали осъжданията по осем от делата. При това съдебно минало на осъдения съдът е бил длъжен да изпълни ТР № 14/87 г. на ОСНК и като орган, постановил последната присъда съответно определение по реда на чл. 384 НПК, да определи общо наказание при съвкупността от престъпления, независимо от това, че преди това други съдебни състави са се произнасяли по определянето на такова по предходни осъждания на подсъдимия. Това е така, тъй като този съд има най-пълни данни за съдебното минало и личността на подсъдимия, а това му дава възможност не само да формира пълната съвкупност от извършени престъпления и наложените за тях наказания и най-благоприятното за подсъдимия съчетание, но и законосъобразното привеждане в изпълнение на евентуална условна присъда, зачитане на предварителното задържане и приспадане на изтърпяната част от наказанията, както и съответното приложение на чл. 24 НК. В тази насока следва да се подчертае, че съдебните актове, с които се определя общо наказание по чл. 25, вр. чл. 23 НК, нямат сила на присъдено нещо и затова въпросът за групиране на наказанията може и следва да бъде пререшаван винаги, когато на съда станат известни невключени в предходната съвкупност наказания или възникне нов юридически факт - нова присъда или споразумение със силата на присъда, както е в случая. По смисъла на ТР № 3/09 г. на ОСНК, когато съдът в хода на наказателното производство е събрал доказателства за всички предходни осъждания на едно лице по влезли в сила присъди до момента на неговото произнасяне, но е пропуснал в съдебния акт някое от тях или не го е обсъдил в мотивите или макар и да го е обсъдил, да не го е взел предвид в крайното решение, то съдебният акт е постановен в нарушение на чл. 14 НПК, поради което при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение. Нарушени ще са и разпоредбите на чл. 23-25 НК, тъй като няма да е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за тях. Нарушението на материалния закон и/или на процесуалните норми за постановяването на съдебния акт винаги представлява порок на съдебния акт, който следва да бъде коригиран. Това процесуално нарушение неминуемо може да доведе и до незаконосъобразното приложение на, чл. 29, чл. 68 и чл. 59 НК. Въпросите по тях се решават след правилното групиране на съответните наказания по отделните осъждания. От друга страна, съдът не се е съобразил с ППВС № 4/65 г. и не е изложил съответните мотиви за решението си, свързани с преценка за цялостната престъпна дейност на З., за личността му и възможността да се изпълнят целите, залегнали в чл. 36 НК. Като е пропуснал да се произнесе по групирането на всички осъждания на З., съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил незаконосъобразен акт, което налага присъдата да бъде коригирана с възобновяване на делото, отмяната й в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 НПК. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Цитирани разпоредби

3