Решение № 6492 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13349/2013 г.

Решение № 6492 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13349/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Югоизточно държавно предприятие" ДП - Сливен, представлявано от инж. Пейчо Иванов Върбанов - управител действащ чрез пълномощник инж. Мишо Стойчев Жеков - директор на ТП "Държавно горско стопанство" гр. Сунгурларе, срещу решение № 1349 от 19.06.2013 г., по адм. дело № 637/2013 г. по описа на Административния съд - Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания визирани в чл. 209 АПК. Иска решението да се отмени и да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото. Ответникът - Кметът на община Сунгурларе, чрез процесуалния си представител адв. д. р. Валентина Александрова в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Югоизточно държавно предприятие" ДП - Сливен срещу заповед № 103 от 04.03.2013 г. на кмета на община Сунгурларе, издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). За да постанови този резултат съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, който по силата на чл. 65 ЗОбС е упражнил конкретните си правомощия по изземване на общинския имот. По делото не е спорно, че визираният в процесната заповед недвижим имот е общинска собственост. Административният съд е установил, че със заповед № 204 от 28.03.2012 г. на кмета на община Сунгурларе, жалбоподателят "Югоизточно държавно предприятие" ДП Сливен, чрез Териториално поделение Държавно горско стопанство - Сунгурларе е определен за спечелил търга за отдаване под наем на част от сграда - публична общинска собственост, построена в урегулиран поземлен имот (УПИ) I, кв. 68 по подробният устройствен план (ПУП) на гр. Сунгурларе, а именно - помещения № 1, 2, 3, 4, 11 и 12 с обща полезна площ от 108,62 кв. м., находящи се на втория етаж от административната сграда, за административни нужди, при съответната годишна наемна цена. Въз основа на тази заповед между страните е сключен договор за наем на недвижим имот № 39 от 30.03.2012 г. за срок от 5 години, считано от 01.04.2012 г. до 31.03.2017 г. - чл. 5 от договора. Впоследствие, от страна на наемодателя до наемателя е изпратено писмо изх. № 60-00-3 от 17.01.2013 г., входирано при него под № 53 от 21.01.2013 г. Видно от него, наемателят е уведомен, че на основание чл. 16 от договора общината прекратява наемното правоотношение, считано от 28.02.2013 г., като до тази дата следва да бъдат освободени ползваните помещения. Поискано е да се представи сметка за извършения ремонт на помещенията, за де се заплати договорената неустойка. Посочено е също, че след изтичане на дадения срок ще се пристъпи към изземване на имота по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. С процесната заповед № 103 от 04.03.2013 г. на кмета на община Сунгурларе, на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е разпоредено да се изземат държаните без основание от страна на наемателя общински недвижими имоти, представляващи част от сграда - публична общинска собственост, построена в УПИ I, кв. 68 по ПУП на гр. Сунгурларе, а именно - помещения № 1, 2, 3, 4, 11 и 12 с обща полезна площ от 108,62 кв. м., находящи се на втория етаж от административната сграда, цялата със застроена площ от 470,40 кв. м., които помещения като площ и разположение са конкретно описани. Съдът е приел, че тълкуването на клаузата по чл. 16 от договора за наем, не може да се извърши от административния съд, защото няма компетентност да се произнася по съществуването на гражданските права и правоотношения, а само по административните такива - чл. 128, ал. 2 АПК. За законосъобразността на заповедта за изземване е от значение да се установи, че е налице обективирано по надлежен ред волеизявление за прекратяване на договора за наем, каквито доказателства съществуват по делото. При тези доказателства съдът е приел, че договорът за наем е бил прекратен и дружеството осъществява фактическа власт върху процесния имот без правно основание, поради което са налице предпоставките за изземване на общинския имот на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към предмета на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите на страните, и е постановил съдебният акт в съответствие с материалния закон. По делото безспорно е установено, че имотът е собственост на общината. Правилно е прието, че въпросът дали наемното правоотношение е било надлежно прекратено на основание чл. 16 от договора за наем е спор, който следва да се отнесе за решаване пред гражданския съд. Правилно е съобразено, че в случая е необходимо единствено съобразяването на наличието на волеизявление за прекратяване на договора за наем. С писмо изх. № 60-00-3 от 17.01.2013 г., наемодателят е уведомил наемателя, че на основание чл. 16 от договора за наем общината прекратява наемното правоотношение, считано от 28.02.2013 г., като до тази дата следва да бъдат освободени ползваните помещения.