Решение № 9515 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3883/2011 г.

Решение № 9515 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3883/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Съвет за електронни медии гр. София против решение № 2634 от 22.02.2011 г., постановено по адм. д. № 10604 по описа на Върховен административен съд за 2010 г. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора чрез потвърждаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Претендират се направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Диана Кабел ТВ" ООД гр. Ямбол оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред Върховен административен съд, Първо отделение е образувано по жалбата на "Диана Кабел" ООД гр. Ямбол против против Акт за установяване на публично държавно вземане № 31/16.07.2010г на Съвета за електронни медии в частта, в която на "Диана кабел ТВ" ООД гр. Ямбол са определени суми за плащане от годишни такси за надзор в общ размер на 11 826.09. за телевизионна програма "Диана МЗ", описани в табличен ред от т. 4 до т. 15 от Акта. С обжалваното решение Върховен административен съд, Първо отделение е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане № 31/16.07.2010г на Съвета за електронни медии в частта, в която на "Диана кабел ТВ" ООД гр. Ямбол са определени суми за плащане от годишни такси за надзор в общ размер на 11 826.09. за телевизионна програма "Диана МЗ", описани в табличен ред от т. 4 до т. 15 от Акта. Съдът е приел, че формалното издаване на удостоверение за регистрация на жалбоподателя за излъчване на телевизионна програма е основание за събиране на първоначалните такси, но не и за таксата за надзор. Дължимостта на таксата е обвързана или от предоставяне на някаква услуга или от друго действие на органа, който я събира, в случая СЕМ. Поделото са липсвали доказателства за осъществен надзор, поради което изводът който прави съдебният състав е, че определените такси за надзор за процесния период не са дължими. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 102, ал. 3, от ЗРТ радио- и телевизионните оператори заплащат такса заплащат годишна такса за надзор върху дейността им, която съгл. нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ относно размера, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет, и същата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимата такса за съответния период. Съгласно правната уредба, дължимите от операторите лицензионни и регистрационни такси, се дължат във връзка с издаването на лицензията и вписването в регистъра по чл. 125к от ЗРТ. Те не са поставени в зависимост от реалното осъществяване на разрешената дейност, поради което са неоснователни доводите за неправилност на решението поради недължимост на таксата с оглед неизвършване от дружеството на разрешената дейност и надзор върху нея. След като лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122, от Закона за радиото и телевизията, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се подчинява на режим, различен от установения в закона. Установено е, че лицензията е съществуваща, независимо от обстоятелството дали жалбоподателят осъществява или не разрешената дейност, поради което е незаконосъобразен изводът на съда относно недължимостта на таксата поради неосъществяване на дейност по лицензията и неосъществяване п поради последното обстоятелство на дейност по надзор от страна на СЕМ. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3, от закона не изключва дължимост на такса при неосъществяване на дейността на лицензирания радиооператор. Предвид изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че решението следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на "Диана - кабел ТВ" ООД гр. Ямбол да се отхвърли. Обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане № 31 от 16.07.2010 г. е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон - чл. 102, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, същата следва да се отхвърли, а в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски - възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции по 150 лв. Водим от изложеното, Върховен административен съд,