Решение № 4127 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2018 г.

Решение № 4127 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" /РД "СП"/ – Велико Търново, подадена чрез юрисконсулт И. Деев против решение № 199/14.05.2018 г. по адм. дело № 90/2018 г. на Административен съд- Велико Търново. Със същото е отменена негова заповед № 04-РДОС-0006/08.01.2018 г., с която е наредено детето К. В. да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РД "СП" – Велико Търново. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при издаване на заповедта са били налице и двете предпоставки на чл. 84, ал. 2 изр. трето от СК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването на административния акт. Ответните страни – П. Лазарова и Р. Велиев изразяват становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със заповед № 04-РДОС-0006/08.01.2018 г. директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Велико Търново е наредил вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване детето К. В. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е постановен при нарушение материалноправните норми и целта на закона. Изложени са подробни мотиви, че не са налице предпоставките на чл. 84, ал. 2 от СК за вписване на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване. Решението е правилно. При условията на чл. 84, ал. 2 от СК, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, се изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки - на детето да е предоставена социална услуга - резидентен тип, или да е настанено в приемно семейство, и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. Тези хипотези предполагат пълна незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето. Административния съд, е достигнал до обосновани изводи, че в конкретния случай е налице само първата предпоставка по чл. 84, ал. 2 от СК. Безспорно е установено по делото, че детето е настанено в приемно семейство и тази мярка за закрила е потвърдена с решение № 117 от 14.07.2016 г. на Районен съд - Павликени. Но административния орган не е доказал втората предпоставка за допускане на вписването в регистъра за пълно осиновяване, а именно – в 6-месечен срок от настаняването на детето в приемно семейство, родителите без основателна причина да не са поискали прекратяване на настаняването. По делото са събрани доказателства, въз основа на които е направен обоснован извод, че както майката - П. Лазарова, така и бащата - Р. Велиев са предприемали многократно действия, посредством които да манифестират недвусмислено пред компетентните органи желанието си детето им К. да бъде върнат за отглеждане при родителите си. Съдът правилно е приел, че от страна на социалните работници не е осигурено необходимото съдействие и не са предприети адекватни и законосъобразни действия в защита интересите на детето. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на бащата на детето не са изложени никакви мотиви, защо са налице предпоставките на чл. 84, ал. 2 от СК. Видно от материалите по делото, безспорно е установено, че Р. Велиев е припознал детето със заявление на 03.10.2016 г., като няма данни същият да е бил уведомен за образуваното производство по чл. 26, ал. 1 от Закон за закрила на детето производство, както и за последвалото решение № 117 от 14.07.2016 г. на Районен съд – Павликени, с което детето е настанено в приемно семейство. Както правилно е приел административният съд, посочените бланкетни мотиви в заповедта спрямо бащата се опровергават от събраните доказателства. В производството пред първоинстанционният съд са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба като е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно е прието, че социалните работници не са изследвали родителския капацитет нито на бащата, нито на майката, нито са проучвали възможността детето да бъде настанено при други роднини, още по-малко са проверявали финансовите възможности и социално-битовите условия, които родителите могат да осигурят. Видно от свидетелските показания на свидетеля Кралев, жалбоподателите живеят в къща с добри хигиенни условия – вода, ток, кабелна телевизия. В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя мотивите на съда, че наличието на добри битови условия и желанието на родителите да отглеждат сина си в семейна среда, налагат извода, че не са налице предпоставките на чл. 84, ал. 2 от СК за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. Съобразявайки по отделно и в съвкупност фактите по делото, административният съд правилно е достигнал до обоснования и законосъобразен извод, че оспорената заповед следва да бъде отменена. Изложените в обратната насока оплаквания не могат да бъдат възприети. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение, намира за неоснователна претенциите на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото, тъй като в касационното производство същите не са били представлявани от адвокат и не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение