Решение № 9805 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2018 г.

Решение № 9805 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник на четвърто РУ при ОДМВР Варна, против решение № 1387/28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 781/2018 г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – Д. Атанасов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в отговор на касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № 442 з-165/16.02.2018 г. на ВПД Началник на четвърто РУ при ОДМВР Варна, с която на Д. Атанасов –младши автоконтрольор в група ОП в четвърто РУ-Варна, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие материалния закон, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в съответната писмена форма, съдържа правни и фактически основания, както и че процесния акт е издаден при спазване разпоредбите на чл. 195, ал. 1, вр. чл. 196, ал. 1 от ЗМВР/нарушението е открито на 8.02.2017 г. -датата на издаване на справка рег. № 442-395 р, а оспорената заповед е издадена на 16.02.2018 г. /. Не се споделят изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, изразени в неспазване нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В процесния случай за обобщаване резултатите от дисциплинарната проверка е изготвена справка рег. № 442 р-3954/8.02.2018 г., с която Д. Атанасов се е запознал на 11.02.2018 г. В справката изрично е записано, че служителя е уведомен за възможността в срок от 24 ч. да даде допълнителни обяснения или възражения. След изтичане на указания срок ДРО е съставил протокол № 442 р-4602/16.02.2018 г., в който е отразено, че след извършена проверка в деловодството на 04 РУ-Варна няма постъпили писмени обяснения или възражения от мл. инспектор Д. Атанасов. По делото не са представени доказателства по отношение на наказания служител да са били налице обстоятелства, препятстващи неговото изслушване или даване на писмени обяснения, предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 1, предл. последно от ЗМВР, при което противно на възприетото от първоинстанционния съд следва да се приеме, че императивното правило, установено в цитирана разпоредба в настоящия казус е спазено. Изводът на съда за нарушено право на защита на служителя не съответства на установената по делото фактическата обстановка, включително относно липсата на възможност наказаното лице да изрази пред ДНО становище, да обясни поведението си и да представи доказателства. Видно от приетите по делото доказателства Д. Атанасов е имал възможност да участва в дисциплинарното разследване и същия е упражнил права си по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 26 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи не може да се тълкува в противоречие с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, в който е предвидена алтернативна възможност за ДНО да изслуша или приеме писмените обяснения са служителя преди налагане на дисциплинарното наказание, но липсва задължение именно ДНО да отправи покана за даване на писмени обяснения, която да е в изрично определена форма, т. е. достатъчно е наказаното лице да е уведомено за възможността да даде обяснения, включително и от ДРО, след момента на приключване на дисциплинарното разследване, т. е. след като са събрани и обобщени резултатите от проверката, както това е сторено в процесния случай. В останалата част решението на АС–Варна е законосъобразно, като заключенията на съда за наличие на обстоятелствата, обосноваващи ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя за неспазване чл. 99 от Инструкция № 8121 з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на пътното движение изцяло се споделят от настоящата инстанция. Нарушението е изразено чрез бездействие, а именно: на 19.08.2017 г. около 20: 00 ч. мл. инспектор Атанасов е посетил ПТП в с. Старо Оряхово, област Варна, и намирайки автомобил БМВ с рег. [рег. номер на МПС] с повреди и деформации, преместен и заключен, не е установил между участниците в ПТП-то или няма разногласия относно обстоятелствата свързани с него съгл. чл. 127, т. 7 от ЗДВП, не е установил самоличността на участниците и свидетелите на произшествието, при огледа не е заснел фактическата обстановка с цифров фотоапарат, не е задължително изпробвал участниците в ПТП за употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотично или друго упойващо вещество, не е издал необходимите документи/протоколи за ПТП, АУАН, скици на ПТП/ и не е попълнил в РОСД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП. Въведените с Инструкция № 8121 з-749 от 20.10.2014 г. правила са част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им правилно е определено от наказващия орган като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание, правилно квалифицирано от административния орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което е наложено дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР, в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 ЗМВР. Оспореният административен акт съответства на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че касационния жалбоподател е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на касатора следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,