Решение № 7707 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Интертур ЕООД, ЕИК 102818972, чрез процесуален представител адв. А. Иванова- САК, против Решение 24023 от 19.11.2024 г., постановено по адм. дело 10457/2023 г. по описа на Административен съд София-град. С жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, и в условията на евентуалност нищожност, отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Сочи се, че оспореният административен акт е издаден в противоречие и при липса на съобразяване с дадените от съда задължителни мотиви с влязлото в сила съдебно решение 3247 от 13.05.2022 г. постановено по адм.д. 773/2022 г. на АССГ, с което съдът е отменил предходно издадената от министъра на туризма Заповед Т-РД-24-407/13.01.2022 г. Прави се искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът Заместник-министъра на туризма, чрез главен юрисконсулт Ж. Кръстева, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски за процесуално представителство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Интертур ЕООД срещу Заповед Т-РД-27-107/23.10.2023 г. на зам.-министъра на туризма, с която е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по схема BG-176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 100427/2021/N/ от 08.11.2021 г., издадена във връзка с Решение 3247/13.05.2022 г. по адм.дело 773/2022 г. на АССГ, с което е отменена предходно издадената от министъра на туризма Заповед Т-РД-27-408/13.01.2022 г. по заявление подадено от Интертур ЕООД. От фактическа страна е установено, че Интертур ЕООД е подало заявление BG-176789478-2021-05-0305 на 20.11.2021 г., с което е кандидатствало за получаване на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-05. Със Заповед Т-РД-27-407/13.01.2022 г. на Министъра на туризма, заявлението е било отхвърлено и на дружеството е отказано предоставянето на БФП. Издадената заповед е била оспорена по съдебен ред, като Интертур ЕООД е подало жалба до Административен съд София - град. С Решение 3247/13.05.2022 г. по адм.дело 773/2022 г., оспореният административен акт е била отменен, а преписката - изпратена по компетентност на министъра на туризма за ново произнасяне в съответствие с дадените в решението указания. След постановяване на решението на АССГ и връщането на органа за ново произнасяне по подаденото заявление, административният орган е издал оспорената Заповед Т-РД-27-107/23.10.2023 г. на заместник-министъра на туризма пред първоинстанционния съд, с която отново е било прието, че констатирания спад на оборота без ДДС по код 55.1 за 2020 г. спрямо оборота без ДДС по код 55.1 за 2019 г. е в размер на 18,25 %, което е по-малък от изискуемият 30 %-тен спад. В тази връзка е било прието, че кандидатът не отговаря на предварително обявените критерии за допустимост по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Постановление 393/22.11.2021 г. Допустими кандидати от туристическия сектор по мярката и отново е отказано отпускането на държавна помощ за предоставяне на безвъзмездни средства по Заявление вх. BG-176789478-2021-05-0305/20.11.2021 г. от Интертур ЕООД. Новият акт е оспорен пред Административен съд София град, който с Решение 24023 от 19.11.2024 г., постановено по адм. дело 10457/2023 г. е отхвърлил жалбата на Интертур ЕООД и е присъдил разноски. Прието е, че направените от административния орган фактически констатации са верни, в съответствие с материалния закон и направеният въз основа на тях обоснован извод, че дружеството е недопустим кандидат и не може да получи заявената финансова помощ е правилно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че макар и формално в административния акт органът да е посочил, че се издава при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на предходното решение на АССГ, с което е отменен постановения административен акт от 2022 г., същият отново не ги е изпълнил. В разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК изрично е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал. 1 от чл. 177 от АПК, следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Не е спорен изводът на съда за постановяване на акта от компетентен орган, а при извършената проверка се установява, че същият е правилен. В случая действително, поставеният за разрешаване пред административния орган въпрос е от неговата изключителна компетентност, поради което и преписката му е върната от съда за ново произнасяне. Издателят на акта е провел процедура по преразглеждане на подаденото заявление, но при новото произнасяне е следвало да съобрази дадените с влязлото в сила съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Органът е посочил в оспорената заповед, че я издава в изпълнение на указанията на съда, дадени с влезлия в сила съдебен акт. Въпреки това е приел повторно същите фактическите установявания и е формирал същия правен извод, т. е. постановеният отказ е идентичен като фактически констатации и правни изводи с първоначално отменения акт, поради което има повторно произнасяне на органа в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК, като това обстоятелство не е било съобразено и от първоинстанционния съд. Ето защо, за да се отстрани нежеланата привидност, че процесният акт е породил правни последици, нищожността му следва да бъде обявена на основание чл. 177, ал. 2 и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган, който трябва да издаде административен акт при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, претендираните от касатора разноски, съгласно приложен списък и доказателства за извършено плащане по банков път, следва да му се присъдят за двете инстанции в общ размер на 10786,33 лв. /в т. ч. 393,16 лв.- заплатена държавна такса и 5 000 лв. заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционното производство, както и 393,17 лв. заплатена държавна такса и 5 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство/, с оглед значителната фактическа и правна сложност на спора, независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,