Решение № 10906 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2014 г.

Решение № 10906 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, против решение № 1517/23.06.2014 г., постановено по адм. д. № 774/2014 г. по описа на Административен съд - Варна /АС/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени доводи касаторът моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - от "ВИП АДВАЙЗЪРИ" ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Котари в писмен отговор излага доводи за правилност на решението. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 031303876/21.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 915/12.02.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който за данъчен период м. 03 и м. 04.2013 г. на "ВИП АДВАЙЗЪРИ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 998,25 лв. по фактури, издадени от "Автомотор - Варна" АД и "Петрол" АД и за данъчен период м. 05.2013 г. са начислени задължения за ДДС в размер на 9,99 лв. - главница и 0,44 лв. - лихва по фактура, издадена от "Еко България" ЕАД. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че за данъчен период м. 03.2013 г. жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по ф-ра № 0000036752/22.03.2013 г., издадена от "Автомотор - Варна" АД във връзка с придобиването на МПС - товарен автомобил Ситроен С4. Не се спори между страните, че дружеството е заплатило стойността на автомобила, автомобилът е осчетоводен като ДМА и отнесен по с/ка 205 - транспортни средства. На следващо място за безспорно установено съдът е приел обстоятелството, че видно от свидетелството за регистрация на МПС, автомобилът е регистриран като товарен с брой на местата 4+ 1 с per. № В 2865 НС. Автомобилът е регистриран в КАТ като товарен, поради което не попада в ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. На следващо място съдът е приел, че автомобилът е заведен като ДМА, поради което обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот, т. е. налице е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В тази насока съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 168, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решение по дело С-118/11, съгласно което, когато автомобилът е ДМА и данъчнозадълженото лице го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС /т. 63/. Относно отказано право на данъчен кредит на дружеството на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС по фактури № 2136007490/06.04.2013 г. и № 2136007892/28.04.2013 г. с предмет - дизелово гориво, издадени от "Петрол" АД и по фактура № 1047135180/07.05.2013 г. с предмет - дизелово гориво, издадена от "Еко България" ЕАД, за установено съдът е приел, че процесните фактури са издадени от тези доставчици, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тях, както и че фактурите са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците за съответния данъчен период и че стоките, съответно услугите са получени. Предвид установеното, че процесният автомобил е товарен и същият не попада в изключението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, незаконосъобразно от органа по приходите е приложено ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото са установени правнорелевантните факти, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Основният спорен момент е свързан с наличие на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Органът по приходите е приел, че процесният автомобил не отговаря на изискванията на ЗДвП, ЗДДС, Регламент ЕИО 2658/1987 г. и Комбинираната номенклатура на ЕС за товарен автомобили, поради което следва да се приеме, че е лек автомобил по смисъла на ЗДДС. На следващо място е прието, че не са налице доказателства, че е използвало автомобила за облагаемата си дейност, поради което на посоченото основание не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, като не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В конкретния случай както правилно е приел АС, видно от свидетелството за регистрация на МПС, автомобилът е регистриран като товарен с брой на местата 4 + 1 с per. № В 2865 НС. Автомобилът е регистриран в КАТ като товарен, поради което не попада в ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Неоснователен е доводът на касатора за липса на допълнително техническо оборудване в автомобила, тъй като е безспорно установено, че съгласно сертификат за съответствие - автомобила е категория N 1, т. е. товарен автомобил, за превоз на товари до 3,5 тона. Съгласно т. 2 на решение по дело С-118/11, чл. 158 и 176 от Директива 2006/112 допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности различни от икономическата дейност на ДЗЛ, ако определените като ДМА стоки не са включени в имуществото на предприятието. В конкретния случай не се спори между страните, че автомобилът е осчетоводен като ДМА и отнесен по с/ка 205-транспортни средства. Правилно съдът е приел, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице, този актив участва косвено в облагаемия оборот, т. е. налице е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, което обстоятелство видно от цитираното решение на СЕС не е задължително за установяване. Автомобилът е ДМА, срокът му на експлоатация е поне 5 години и като такъв може да бъде използван за извършване на облагаеми доставки. Правилно е решението на съда в частта относно приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 69, ал. 1 ЗДДС по фактури издадени от "Петрол" АД и "Еко България" ЕАД. Органът по приходите е приел, че в случая е налице ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, т. е., че стоките/услугите, предмет на процесните фактури са свързани с експлоатацията на автомобил по т. 4 на чл. 70, ал. 1 ЗДДС - лек. С оглед приетото, че процесният автомобил е товарен, то същият не попада в изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и съответно не е налице ограничение по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Не е спорно, че процесните фактури са издадени от тези доставчици, че са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците за съответния данъчен период и че стоките, съответно услугите са реално получени. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и изричната претенция на ответника по касационната жалба и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, касаторът следва да заплати сумата от 1 000 лева - направени разноски по делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,