Решение № 3406 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ел 2009 ЕООД, ЕИК 200976049, чрез адв. В. Петров, против Решение 19796/14.10.2024 г., постановено по адм. дело 2945/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа становище за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията и липса на мотиви в ревизионния акт (РА). На следващо място оспорва изводите за липса на реалност на доставката от Я. 7 ЕООД. Считаq че ангажираните писмени доказателства не са обсъдени критично от съда, а правото на процесуалния представител на ответника да ги оспори е било преклудирано. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което РА в обжалваната му част да бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски от Т. Ел 2009 ЕООД в тежест на ответника. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Кирова, която я оспорва като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е бил РА Р-22221323003688-091-001/15.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 157/02.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Т. Ел 2009 ЕООД при деклариран резултат за м. май 2023 г. - данък за възстановяване в размер на 10 741,50 лв. е определен нулев резултат, вследствие от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура 34/15.05.2023 г., издадена от Я. 7 ЕООД. Административният съд е приел жалбата за допустима и е пристъпил към установяване на фактите по делото. В тази насока са разгледани последователно извършените процесуални действия в хода на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221323003688-020-001/23.6.2023 г. Предмет на спорната фактура е доставката на 46,5 т. амониев нитрат. Поради констатирани несъответствия в представените търговски и счетоводни документи от ревизираното лице не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. чл. 6 ЗДДС. Предложенията за установяване са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22221323003688-092-001/25.05.2023 г. В първото съдебно заседание на 18.06.2024 г. процесуалният представител на ответника е оспорил авторството на посочените частни документи. Съдът е указал двукратно разпределението на доказателствената тежест, с оглед на изявлението, че жалбоподателят ще се ползва от оспорените документи. Допълнителни доказателства в тази насока не са ангажирани като в писмено становище от 24.06.2024 г. на пълномощника е застъпено, че според систематичното си място разпоредбата на чл. 193 ГПК е приложима по граждански и търговски спорове, но не и по данъчни, тъй като в ДОПК липсва неин аналог. В рамките на задължителната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил валидността на РА и издаването му от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената писмена форма. Същият е съставен като електронен документ и подписан от издателите с валидни КЕП. Оплакването за липса на мотиви в акта е обсъдено и отхвърлено като неоснователно. В случая органите по приходите са приели фактическите констатации и правните изводи в РД, който на основание чл. 120, ал. 2 ДОПК се явява неразделна част от РА. При проверката не са намерени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че относимите материални разпоредби са приложени правилно с РА и е отхвърлил оспорването. От правна страна в решението са взети предвид изискванията на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета и тълкуването на Съда на ЕС по дело С-285/11, според което преценката по спорния въпрос зависи от реалното осъществяване на доставката и това дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. Последващите аргументи са свързани с данните за механизма на осъществяване на доставката и констатираните несъответствия от органите по приходите. Освен документалните пропуски по делото се установява, че процесното количество амониева селитра не е напускала склада, в който се твърди, че е съхранявана. В същото време са представени фактура от 12.07.2023 г. за извършване на транспортна услуга с доставчик Д. Транс 06 ЕООД и получател Тиви Ем ТВ ЕООД, товарителница от 19.06.2023 г. между жалбоподателя и Д. Транс 06 ЕООД за превоз от с. Якимово до с. Чемшир и споразумение за прихващане, които допълнително разколебават защитната теза. При изяснените факти законосъобразно с РА е отказано правото на данъчен кредит, тъй като съвкупната преценка на доказателствата не води до извод за реално изпълнение на фактурираната доставка. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора първостепенният съд е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата проверка на РА съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при повторна оценка на доказателствения материал по делото. Доказателствената тежест е разпределена правилно между страните в процеса. Заинтересовано да установи предпоставките, водещи до надлежно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, е ревизираното лице по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. В същата насока е трайната практика на ВАС по приложението на чл.чл. 68-69 ЗДДС, според която реалното осъществяване на доставките е абсолютна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Неоснователно е възражението за липса на съществен реквизит - мотиви в РА Р-22221323003688-091-001/15.11.2023 г. Доводите на касатора са идентични по съдържание с изложеното в жалбата до първоинстанционния съд. Същите са разгледани и правилно не са приети с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, според която ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Неотносимо към конкретната фактическа обстановка е цитираното Тълкувателно решение 5/22.06.2015 г. по тълк. д. 4/2014 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, тъй като не е налице спор във връзка с компетентността на ревизиращия екип, определен да извърши ревизията със ЗВР от 23.6.2023 г., ЗИЗВР от 21.08.2023 г. и издал РД от 25.05.2023 г. Последният е бил връчен надлежно на адресата по електронен път на 12.10.2023 г., видно от удостоверението на л. 39 от делото. Нарушение в правото на защита също не е налице, тъй като дружеството-жалбоподател е упражнило правото си по чл. 117, ал. 5 ДОПК да подаде възражение (с вх. 53-00-1756#1/24.10.2023 г.) и към него на този етап не са приложени писмени доказателства. Предметът на делото е квалифициран точно от решаващия съд възникнало ли е за Т. Ел 2009 ЕООД право на приспадане на данъчен кредит за м. май 2019 г. по фактура 34/15.05.2023 г. с издател Я. 7 ЕООД. Съвкупната преценка на събраните доказателства и тяхната съпоставка с констатациите на органите по приходите в РД, РА и Решение 157/02.02.2024 г. на ДД ОДОП София, не подкрепя твърденията на касатора относно покупко-продажбата на 46,5 т. амониев нитрат. В тази насока са издържани съдебните мотиви, че представената впоследствие фактура за транспортна услуга от Д. Транс 06 ЕООД и получател Тиви Ем Тв ЕООД, ведно със споразумението за прихващане и товарителница от 19.06.2023 г., не могат да бъдат обвързани именно с процесната доставка. Защитната теза е дискредитирана допълнително от обстоятелството, че и в двата представени при ревизията приемо-предавателни протокола са вписани фактури с един и същ номер (фактура 108 като първият е от 20.03.2023 г. между предходния доставчик Тиви Ем Тв ЕООД и соченото за пряк - Я. 7 ЕООД, а вторият от 15.05.2023 г. с Т. Ел 2009 ЕООД л. 114-115 от делото). Правилно в съдебното решение е прието, че жалбоподателят не е провел пълно и главно доказване не само на релевантния факт за преценката по ЗДДС, но и във връзка с оспорването по реда на чл. 193 ГПК на посочените документи от процесуалния представител на ответника. Несъстоятелно е становището, че ДОПК не регламентира подобна възможност. За опита да бъдат отстранени констатираните пропуски в документирането в интерес на жалбоподателя свидетелстват не само обсъдените несъответствия от административния съд, но и изцяло теоретичният характер на доводите в писменото становище по оспорването. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на делото, на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК, а не както е процедирал първоинстанционният съд) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 365,16 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,