Решение № 14135 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2009 г.

Решение № 14135 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решението от 02.04.2009 г. по адм. д. № 2130/2006 г. на Варненския окръжен съд, Адм. отд., втори състав, с което по жалба на Мария Божидарова Милева като собственик на ЕТ "Мария Милева" е прогласен за нищожен обжалваният РА № 2500350/07.07.2006 г. на ТД - Търговище, потвърден с Решение № 658/08.09.2006 г. на директора на ДОУИ - гр. Варна. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на решението. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят не е субект на установените задължения, тъй като на 01.12.2005 г. е прехвърлил предприятието си на ЕТ на "Милеви" ООД и към датата на започване на ревизионното производство- 15.02.2006 г. до издаването на РА-07.07.2006 г. отговорен за установените в него задължения трябва да се счита дружеството - купувач. Развил е и съображения, че физическото лице отговаря за задълженията на ЕТ, възникнали до момента на прехвърлянето му и съгл. чл. 15, ал. 2 ТЗ отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника, т. е. ф. Л., заличено от търговския регистър като ЕТ отговаря с имуществото си за задълженията към кредиторите. Ответникът - Мария Милева чрез адв. Косев оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е ОСНОВАТЕЛНА. Варненският окръжен съд по същество на спора е приел, че РА обхваща установяването на задължения по ЗДДС за периода от 01.07.2003 г. до 23.12.2005 г. и задължения по ЗОДФЛ за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г., които с оглед факта, че предприятието на ЕТ "Мария Милева" гр. Търговище е прехвърлено на 23.12.2005 г. на "Милеви" ООД, а ревизионното производство е започнало на 15.02.2006 г. и РА е издаден на 07.07.2006 г., с оглед приложимия за спора закон - чл. 15, ал. 3 ТЗ, данъчно задължено лице (ДЗЛ) е преобретателят. Или адресат на РА е следвало да бъде ООД "Милеви", а не Мария Милева като собственик на ЕТ "Мария Милева", което го е мотивирало да прогласи нищожността на РА. Съдът е тълкувал за случая втората хипотеза на ал. 3 (изр. второ) на чл. 15 ТЗ, регламентираща реда за реализиране на отговорност за "търсими" задължения и е приел, че кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към преобретателя - т. е. ДЗЛ е преобретателят, а не прехвърлителят, независимо, че се ревизира дейност на прехвърлителя преди извършване прехвърлянето на предприятието на ЕТ. Уведомяването за извършеното прехвърляне е част от фактическия състав на вписването - чл. 77 от ДОПК, поради което съдът е приел, че данните от прехвърляне на предприятието са били служебно известни на ревизиращия екип. Като не е ангажирана отговорността на преобретателя, а тази на прехвърлителя на предприятието на ЕТ, съдът е приел, че РА е нищожен и го е прогласил за такъв. Решението е незаконосъобразно. Съдът правилно е изложил фактическите данни по спора, които не се нуждаят от преповтаряне. Неправилно обаче въз основа на тях е извел правния си извод, че за дейност, извършвана преди прехвърлянето на предприятието на ЕТ кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към преобретателя, т. е. както е приел съдът, че ДЗЛ е "Милеви" ООД, а не ЕТ, чийто собственик е Мария Милева, който се явява отчуждител. Съгласно приложимата за случая норма на чл. 15, ал. 3 ТЗ отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, като кредиторите на търсимите задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждител я на предприятието за задълженията му, в случая за 2003, 2004 и 2005 г. Физическото лице Мария Милева, действащ като ЕТ "Мария Милева" е отчуждител (продавач) на предприятието и срещу нея като солидарно отговарящ с правоприемника "Милеви" ООД за задълженията през процесния данъчен период правилно е издаден обжалваният РА. Следва да се отбележи, че в случая действа принципът на солидарните задължения-кредиторът може да иска изпълнение на задълженията от когото и да е от длъжниците (продавач и купувач на предприятието) до размера на получените права. Действително изр. второ на ал. 3 законодателно регламентира, че при търсими задължения (изискуеми и ликвидни) кредиторите са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя, т. е. само тогава, при посоченото задължение, първо е ангажирана отговорността на продавача (отчуждител) на предприятието. При положение обаче, че в случая става въпрос за солидарна отговорност за задълженията, както се посочи, а само за търсимите задължения съществува изискване към кредиторите да се обърнат първо към отчуждителя, издаденият срещу ЕТ РА не е бил нищожен. Приемайки обратното, че ДЗЛ в случая е "Милеви" ООД за задълженията на ЕТ през процесния данъчен период, а не Мария Милева като собственик на ЕТ до 01.12.2005 г., поради което издаденият срещу последната РА е нищожен, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и делото се върне на съда за произнасяне по същество на спора- за законосъобразността на обжалвания РА. С оглед изхода на делото разноски на страните не следва да се присъждат. Разноски ще се присъдят при решаване на спора по съществото му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение