Решение № 4081 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2020 г.

Решение № 4081 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, чрез процесуалния й представител юрк. Г. В. против решение № 576 от 11.08.2020 г., постановено по адм. д. № 596/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което ДКСБТ е осъдена да заплати на И. И., [ЕГН] от гр. Пазарджик сумата от 600 (шестстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление по НАХД № 1920/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, както и разноски в размер на 310 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено ново по същество, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. При евентуалност, моли да бъдат намалени присъдените разноски пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, ДКСБТ се представлява от юрк. Г. В., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, И. И., от гр. Пазарджик, чрез пълномощника си адв. Н. К. в отговор на касационната жалба излага подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност и законосъобразност на съдебното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Редовно призован, ответникът не изпраща представител в открито съдебно заседание, не депозира писмени бележки по същество на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е осъдил Държавна комисия по стоковите борси и тържищата да заплати на И. И., [ЕГН], от гр. Пазарджик сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление по НАХД № 1920/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, както и разноски в размер на 310 лв. За да стигне до този правен резултат, АС Пазарджик, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с НП № 05019/3.10.2018 г. издадено от Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища гр. София е наложил на И. И. е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 65, ал. 1 във вр. чл. 55, ал. 2 от ЗСБТ и глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 65, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСБТ. Актът е обжалван от ответникът в настоящото производство и с Решение № 164 от 20.03.2019 г., постановено по НАХД № 1920/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик е отменен. Решението на съда е обжалвано и с Решение № 457 от 3.07.2019 г. постановено по КНАХД № 542/2019 г. на Административен съд Пазарджик е оставено в сила. В производството по оспорване на НП, ищецът е представляван от адв. Н. К. видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 8) представен по НАХД № 1920/2018 г. по описа на РС Пазарджик, като същия е заплатил в брой при подписване на договора сумата в размер на 300 лв. В производството пред АС Пазарджик е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 21), като е видно, че ищецът е представляван отново от адв. Н. К., като същия е заплатил в брой при подписване на договора сумата в размер на 300 лв. Въз основа на така установената фактическа обстановка административният съд е заключил, че платеното в съдебното производство по атакуване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС Пазарджик е уважил исковата претенция на И.. Съдебното решение е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд