Решение № 118 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 339/2009 г.

Решение № 118 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 339/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 1 и от ГПК. Образувано е по молба вх. № 3338/3.04.08 г., подадена от Б. Ч. А. и П. Е. А., за отмяна по реда на чл. 303, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 1311 от 2.01.08 г. по гр. д. № 1456/06 г. на Върховния касационен съд, I ГО. Молбата се основава на ново писмено доказателство - писмо на СО-район "Н" изх. № 9400-14/12.03.08 г., изпратено до молителите. Ответниците в производството - К. А. К., Т. З. П., А. К. А., М. А. Т., Н. С. Л. и С. С. Л. оспорват молбата. Считат, че молбата на Б. А. е процесуално недопустима, а молбата на П. А. - неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата на Б. А. за процесуално недопустима. Тя не е била страна в делото, по което е постановено атакуваното съдебно решение, а освен това не е била задължителен другар на ответника П, тъй като бракът им е прекратен през 1995 г., много преди предявяването на иска, по който е постановено влязлото в сила решение - обстоятелство, което е разисквано в предходното производство за отмяна по гр. д. № 200/08 г. на ВКС, 5 чл. състав. Ето защо влязлото в сила решение не я обвързва и тя няма правен интерес да иска отмяната му. В тази част молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата на П. Е. А. е процесуално допустима, тъй като той е обвързан от последиците на атакуваното решение, а молбата му за отмяна е подадена в тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С атакуваното решение състав на Върховния касационен съд е оставил в сила решението от 2.05.05 г. по гр. д. № 865/05 г. на СГС, II-В ГО в частта по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, с което ответникът П. А. А. е бил осъден да предаде на Т. З. П., А. К. А., М. А. Т., К. А. К., Н. С. Л. и С. С. Л. владението върху неурегулиран поземлен имот пл. № 43, нанесен в кадастрален лист Б-18-1-Г по плана на с. К., м. "М" по неодобрен кадастрален план от 1977 г. Върховният касационен съд е приел, че собствеността на ищците върху спорния имот е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ още с първото решение на поземлената комисия от 24.03.95 г., влязло в сила като необжалвано на 18.05.95 г. Прието е, че последващите решения от 3.07.98 г. и 14.01.02 г. не са произвели правно действие, тъй като поземлената комисия не е имала основание да изменя или отменя първото си решение. Ответникът не е установил обстоятелството, че му е било предоставено право на ползване върху спорния имот по силата на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ето защо той владее имота без основание и следва да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците. Ползването на имота той е получил по силата на договор от 1982 г., сключен с частно лице, който не може да учреди право на ползване върху държавна земя. Удостоверението на АПК от 1982 г., че ответникът е включен в "списък за самозадоволяване по реда на 11 ПМС" не е достатъчно, за да установи този факт, тъй като липсва акт на компетентния орган. Молбата за отмяна се основава на писмо на СО - район "Н" изх. № 9400-14/12.03.08 г., с което на молителя се съобщава, че предстои изработването на планове за новообразуваните селищни формирования в кв. Курило и с. К. и се изисква представяне в общината на документи, удостоверяващи правото на ползване по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ или на документи, удостоверяващи правото на собственост. Посоченото писмено доказателство не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Обстоятелството, което разкрива това доказателство - че процесният имот попада в терен, за който не е имало влязъл в сила план на новообразуваните имоти към момента на възстановяване на собствеността, е било изяснено още при висящността на делото в инстанциите по същество чрез заключението на вещото лице инж. П, който е установил, че в СО - район Н. И. не е изработен кадастрален план нито за старите имоти, нито комбиниран план с имотите, отразени в плана от 1977 г. В същия смисъл е и писмо № РД-05-02/16.01.06 г. на ОСЗГ Н. И., представено пред СГС, че все още няма изработен комбиниран план на землището на с. К. О. че не разкрива нови обстоятелства по делото, представеното в настоящото производство писмо не е и от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Това е така, тъй като решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на ищците е влязло в сила на 18.05.95 г., към който момент ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не предвиждат изработване на план за новообразуваните имоти. В чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че собствеността върху имоти, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се възстановява при условията на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съобразно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към този момент чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ гласи, че при възстановяване на право на собственост в съществуващи или възстановими реални граници, в решението на поземлената комисия трябва да се опишат местоположението, границите и съседите на имота, което в случая е изпълнено чрез посочване на планоснимачния му номер по кадастралния план от 1977 г. Изискването в тези територии собствеността да се възстановява по плана за новообразуваните имоти е въведено през 1999 г. /виж чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ред. ДВ, бр. 113/99 г./. Разпоредбата е материалноправна и няма обратно действие - т. е. не се отнася за постановените преди това решения на поземлените комисии. След молба вх. № 3338/3.04.08 г., по която е образувано производството по настоящото дело, са подавани нови молби от Б. А. и П. А., съдържащи искане за отмяна на същото решение на ВКС, но въз основа на други "нови" писмени доказателства. Това са молба вх. № 10728 от 9.12.2008 г., молба вх. № 3983/7.05.2009 г. и заявление вх. № 688/25.01.2010 г. С първата от тези молби е представено ново писмено доказателство - удостоверение № 296/31.07.2008 г. на кмета на с. К., според което молителят П. А. е вписан в списък /тетрадка/ под № 70/3.09.88 г. за местността "М", земя с площ от 700 кв. м. и масивна постройка от 34 кв. м. Макар този документ да не е бил представен в инстанциите по същество, той не може да послужи като отмяна на обжалваното решение, тъй като при добро водене на делото, молителят е могъл да се снабди с него своевременно. Освен това - доказателството не е от значение за изхода на правния спор, тъй като отново не сочи акта, с който е станало предоставянето на ползването, нито пък на какво основание е станало това предоставяне, а следва да се има предвид, че законът зачита само права, предоставени по силата на актове на П. на Н. събрание, на Д. съвет и на Министерския съвет. Предвид обстоятелството, че молителят се е легитимирал като ползвател с частния писмен договор от 1982 г., последващото му включване в списъците на ползвателите от 1988 г. не сочи на друго придобивно основание на правото на ползване, различно от този договор. Със следващата молба е представено като ново доказателство решение от 30.11.2008 г. по адм. д. № 465/06 г. на СГС, с което е отменен отказът на административния орган да извърши оценка, по която молителят П. А. да изкупи спорния имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, т. 1 от ГПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, което се атакува по реда на отмяната, а разпоредбата има предвид доказателства, които са съществували при висящността на делото в инстанциите по същество, но страната не е знаела за тях или не е могла да се снабди с тях своевременно, въпреки положената грижа. Това решение не съставлява и основание за отмяна по чл. 303, т. 3 от ГПК, тъй като атакуваното в настоящото производство решение по спора за собственост не е основано на отказа на административния орган да извърши оценка за изкупуване на имота от П. А. И с последната молба е представено писмо до молителя от МЗХ № 94-2748/19.01.2010 г., в което се съдържа становище на министерството по спора, което не може да ангажира съда. Този документ не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, т. 1 от ГПК, тъй като е създадено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и не представлява документ, от който могат да бъдат извлечени факти, от значение за решаването на правния спор. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение