Решение № 454 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2015 г.
ВАСIII отделение16.01.2017 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 3075 от 04.05.2015 г., постановено по административно дело № 1657/2015 г. на Административен съд С.- град в ЧАСТТА, в която се ОТМЕНЯ Решение № 8987/18.12.2014 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, с която на О. Х. Д., гражданин на Ирак е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ и е ИЗПРАТЕНА преписката за ново произнасяне в ЧАСТТА относно предоставяне на хуманитарен статут, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Х. Д., гражданин на Ирак против Решение № 8987/18.12.2014 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците в ЧАСТТА, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 454 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) подадена, чрез пълномощника старши юрисконсулт Т. К. срещу Решение № 3075 от 04.05.2015 г., постановено по административно дело № 1657/2015 г. на Административен съд С.- град (АССГ) в ЧАСТТА, с която е отменено Решение № 8987 от 18.12. 2014 г. на Зам. председателя на ДАБ, в ЧАСТТА относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на О. Х. Д.- гражданин на Ирак. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че по отношение на чужденеца са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочва се, че в гр. Б. не се водят бойни действия и не е налице безогледно насилие. Сочи, че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. Моли да се отмени съдебното решение в обжалваната част, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. В писмени бележки, постъпили на 17.10.2016 г. са изложени подробни доводи в подкрепа на искането да се уважи подадената касационна жалба. Ответникът- О. Х. Д., редовно призован, в съдебно заседание чрез адв. Павлов от САК моли да се остави без уважение касационната жалба, като стича, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Моли да се остави в сила съдебния акт, постановено от АССГ като обоснован, правилен и законосъобразен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира съдебното решение за неправилно. Посочва, че при преценка на информацията по делото, съдебният състав не е съобразил териториалното деление на страната, и липсата на проявления на насилие в Б. и И. К., където чужденецът е пребивавал в последната година преди да напусне Ирак. Според него данните по делото сочат, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт и свързано с него безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в град Б. и в И. К.. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С Решение № 3075 от 04. 05. 2015 г., постановено по административно дело № 1657/2015 г. на Административен съд С.- град е ОТМЕНЕНО Решение № 8987/18.12.2014 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, с която на О. Х. Д., гражданин на Ирак е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ и е ИЗПРАТЕНА преписката за ново произнасяне в ЧАСТТА относно предоставяне на хуманитарен статут при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на О. Х. Д., гражданин на Ирак срещу Решение № 8987/18.12.2014 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците в ЧАСТТА, в която е поискано предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. За да стигне до този резултат решаващият съд приема за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материално- правно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Посочва се, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. От друга страна от решаващия съд не се споделят изводите на административния орган относно липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Посочва се, че в Справка от 01.10.2014 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ се съдържат данни, че още по време на проведените през м. април 2014 г. първи парламентарни избори след оттеглянето на американските войски е налице ескалация на насилието. Анализирани са и данните от приетата по делото Справка с вх. № 01-2645/13.03.2015 г., според която 2.1 милиона души са изселени в резултат на сраженията между "Ислямска държава"/ИД/, местните сунитски племена, шиитските милиции и иракските сили за сигурност. Извършен е анализ на приложимата правна уредба и на практиката на Съда в Люсксембург. В заключение АССГ приема, че постановеният отказ да бъде предоставен хуманитарен статут е в противоречие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, при нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен и преписката върната за ново произнасяне от ДАБ. В останалата част, относно отказът за предоставяне на бежански статут, решението е потвърдено. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ в оспорената част е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба в ЧАСТТА, относно отказът да бъде предоставен хуманитарен статут на чужденеца е ОСНОВАТЕЛНА. Решението в частта, с която е отхвърлено оспорването в частта, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на обжалвания акт в резултат на допуснато от органа нарушение на материалния закон, поради противоречие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата му не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. За установяване на положението в държавата Ирак към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка от 01.10. 2014 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В нея е отбелязано, че в част от провинциите в Ирак са налице въоръжени сблъсъци между бойци на Ислямска държава (ИД) и иракските сили за сигурност и кюрдските отряди. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на неговото присъствие на тази територия. Стандартите на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. В случая следва да се отчете и фактът, че от АССГ е игнорирано териториалното дeлeние на Ирак, като в района на столицата Багдад и И. К. няма вътрешен въоръжен конфликт и не е налице безогледно насилие. Град Б. и И. К. не са част от територията, които са под контрола на Ислямска държава и на която се водят военни действия и не са застрашени от нея. По отношение на тези територии, обстановката по сигурността е относително спокойна. Данните по делото сочат, че на територията на И. К., както и в други части на Ирак се осъществява вътрешно разселване и обстановката в тях не отговаря на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Това по същество се установява и от обясненията на чужденеца, дадени пред ДАБ, в които се сочи, че след напускане на гр. Б. се е установил в И. К. Фактът, че в гр. Б. продължават да живеят негови роднини, включително неговата сестра, са допълнителни аргументи срещу наличието на необходимост от търсената закрила. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. С. С. от 26.09.2016 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност", обстановката в И. К., където чужденецът е пребивавал преди да напусне страната не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. Положението в тази част на страната е "сравнително безопасно" и "задоволително". Жалбоподателят не е напуснал родината си поради опасности по смисъла на чл. 9, ал. 1 и сл. ЗУБ и не съществуват причини при завръщането си да бъде изложен на такива опасности, като се имат предвид конкретните възможности за разселване и за пребиваването му при негови роднини. Следва да се отчете и това, че подадената молба до административния орган е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. По първата молба за закрила от 29.06.2012 г. на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с Решение № 310/01.03.2013 г. на ДАБ. Жалбата срещу това решение е отхвърлена с Решение № 5875 от 25.09.2013 г. по адм. дело № 5412/2013 г. на АССГ, което е влязло в сила. Мотивите за търсената закрила на лицето в настоящото производство са идентични с тези, които са посочени по време на предходното производство. При подаването на процесната молба, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата на произход. С оглед на обстановката в столицата Б. и И. К. и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход, поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени в ЧАСТТА, в която е отменено Решение № 8987/18.12.2014 г. на Зам. председателя на ДАБ, в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на О. Х. Д. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата му срещу решението и в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд