Решение № 5656 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3726/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение Българска асоциация за пещерен и еко туризъм , чрез адв. Златанов, срещу решение 3271/31.01.2025 година на Административен съд гр. София по адм.д. 6271/2024 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение от 27.05.2024 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014 - 2020, с което на сдружението е отказана верификация на разходи в общ размер на 835 769,02 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ, отчетени по искане за окончателно плащане 6/21.05.2024 година по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16M10P002-3.021-0005-C02, сключен между Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и на Сдружение Българска асоциация за пещерен и еко туризъм за проект: Подпомагане на природозащитното състояние на природното местоположение 2130 Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) по параметър Структура и функции и Бъдещи перспективи и природно местоположение 2180 Облесени дюни по параметър Площ , Структура и функции и Бъдещи перспективи . Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на административния съд, че част от заявените разходи по проекта били недопустими, тъй като не били представени надлежни доказателства, които да формират увереност, че същите са били извършени съгласно изискванията за допустимостта им по смисъла на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Надлежно били изпълнени всички нормативни изисквания за допустимост на разходите от страна на бенефициера, като към искането за окончателно плащане били приложени всички разходооправдателни документи (фактури и проформа-фактури) за извършените дейностите по проекта, които както било отбелязано и в Доклада от извършената проверка на място от 16.05.2024 година са отразени в счетоводната система на бенефициента . На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд бил допуснал пропуск, като не бил обсъдил и не бил взел предвид всички изложени в първоинстанционната жалба възражения и аргументи. Не било налице произнасяне по отношение на оплакването, че административният орган бил нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не бил мотивирал по надлежен начин издаденото от него решение, в частите по т. I и т. II. На последно място се оспорват изводите на съда, че разходите за организация и управление на проекта, правилно не били признати от РУО. Касаторът прави искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отмени решението от 27.05.2024 година на РУО на ОПОС 2014-2020 година. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 година, чрез старши сътрудник в отдел "Администриране и нередности" - Д. Вълчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на предявените разноски от насрещната страна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Сдружение Българска асоциация за пещерен и еко туризъм срещу решение от 27.05.2024 година на РУО на ОПОС 2014 - 2020, с което на сдружението е отказана верификация на разходи в размер на 835 769,02 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ, отчетени по искане за окончателно плащане 6/21.05.2024 година по АДПБФП BG16M10P002-3.021-0005-C02, сключен между МОСВ и на Сдружение Българска асоциация за пещерен и еко туризъм за проект: Подпомагане на природозащитното състояние на природното местоположение 2130 Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) по параметър Структура и функции и Бъдещи перспективи и природно местоположение 2180 Облесени дюни по параметър Площ , Структура и функции и Бъдещи перспективи .

За да отхвърли жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема следното:

1. В конкретната хипотеза страните не спорят, че:

1.1.Между Сдружение Българска асоциация за пещерен и еко туризъм и МОСВ, е сключен АДПБФП BG16M10P002-3.021-0005-C02/Д-34-31 от 14.07.2021 година за изпълнение на проект Подпомагане на природозащитното състояние на природното местоположение 2130 Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) по параметър Структура и функции и Бъдещи перспективи и природно местоположение 2180 Облесени дюни по параметър Площ , Структура и функции и Бъдещи перспективи .

1.2. От страна на жалбоподателя е подадено Искане за окончателно плащане 6 на 21.05.2024 година на стойност 971 378,50 лева по АДПБВП от 14.07.2021 година.

1.3. Във връзка с подаденото искане е издадено и оспореното решение от 27.05.2024 година на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 година, с което не се верифицират средства в размер на 835 769,02 лева от БФП.

2. Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

3. Поставеният пред касационната инстанция спор е в това: Мотивиран ли е оспореният административен акт и осъществени ли са основанията за отказа за верификация?

3.1. Административният акт е издаден на 27.05.2024 година, като касае оценка за допустимост на разходите по подадено Искане за окончателно плащане 6/21.05.2024 година. Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 година, в сила от 01.07.2022 година. С разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление . Към датата на издаване на обжалвания административен акт, 27.05.2024 година, закон с наименования ЗУСЕСИФ не съществува.

3.2. Константна е практиката на ВАС, че съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 година, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 година, съгласно § 71, ал. 2 ЗИД на ЗУСЕСИФ. Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. Оспореното пред АС гр. София решение на РУО на ОПОС, с дата от 27.05.2024 година, има отношение към проект, финансиран по ОПОС за програмен период 2014-2020 година. Съответствието на индивидуалните административни актове, какъвто е и решението от 27.05.2024 година на РУО, с материалния закон се преценява към момента на издаването им, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК. С оглед горните разяснения, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 година, при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 година.

3.3. Касационната инстанция констатира, че в административния акт РУО е посочил, че позоваванията на ЗУСЕСИФ в акта са съобразени с разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ.

3.4. В съдебното решение, предмет на касационен съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция, административният съд е приел, че в процесния случай с оглед разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ приложими са нормите на ЗУСЕФСУ в редакцията преди изменението от 01.07.2022 година.

Въпреки горното, АС гр. София неправилно разглежда материалната законосъобразност на решението на РУО на ОПОС, издадено на 27.05.2024 година, през съдържанието на действащите след изменението със ЗИД на ЗУСЕСИФ разпоредби на закона, т. е. след 01.07.2022 година и по този начин е достигнал до неправилен извод, че е изложените от органа факти субсумират изписаните от РУО правни квалификации.

3.5. В акта като фактически констатации, субсумиращи хипотезата на изписаната правна норма е посочено, че за фактурите прикачени към финансов отчет към окончателното искане за плащане не са налице документи, удостоверяващи извършените плащания (платежни нареждания и банкови извлечения) съгласно изискванията на чл.60, ал.1, т.2 от Условията за изпълнение на одобрения проект и разпоредбите на чл.57, т.7 от ЗУСЕФСУ. Чл. 57, ал.1, т.7 при приложение на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ изисква разходите да са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Изписаните факти не говорят за констатации за неспазване на правилата за предоставяне на държавни помощи при извършване на разглежданите разходи, а за липса на одитна следа досежно осъществяването им. Новата т.7 на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ, ДВ, бр. 51 от 2022 година, в сила от 1.07.2022 година въвежда като изискване за допустимост на разходите да е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на Приложение XIII от Регламент (ЕС) 2021/1060 и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2021/1060. Не е ясно обаче, ако органът прилага § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ и преценката за допустимостта на разходите е спрямо закона в редакцията му преди ДВ, бр. 51 от 2022 година, в сила от 1.07.2022 година, на какво основание спрямо визираните разходи прилага друга редакция на закона, а именно тази в сила от 01.07.2022 година.

3.6. Първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на административния акт, потвърждавайки заключението на РУО за недопустимост на разходите, съобразно правната квалификация в действащата редакция на ЗУСЕФСУ след изменението от 01.07.2022 година. Анализът на изписаните разпоредби в редакцията на закона съобразно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ обосновава или формално несъответствие между факти и правна квалификация, или липса на обосновка, фактическа мотивираност на приложената правна квалификация.

Като е приел законосъобразност на акта и е отхвърлил жалбата на сдружението, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Доколкото административното производство е започнало по искане на бенефициера, то преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на РУО.

Предвид изхода на спора, на Сдружение Българска асоциация за пещерен и еко туризъм се дължат разноски по делото в общ размер на 3 400,00 лева, от които 1 700,00 лева държавна такса за първа инстанция и 1 700,00 лева държавна такса за касационна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение