Решение № 13076 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Р. К., подадена чрез пълномощник адвокат В. Атанасова срещу решение 1626 от 21.05.2024 г. по адм. дело 945/2023 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата и против Решение от 28.07.2023 год, с рег. 10030214/19.04.2023 год., на директора на Дирекция Бюро по труда ДБТ гр.Гоце Делчев, с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, считано от 19.04.2023 год., е прекратена регистрацията на Н. Р. К., като безработно лице, поради отказ да приеме предложената й подходяща работа на длъжност "шивач мъжко/ дамско облекло към Пирин Текс Продакшън ЕООД, гр. Гоце Делчев, потвърдено с Решение 15/ 13.09.2023 год. на директора на Дирекция Регионална служба по заетостта гр. Благоевград, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че към момента на предложената работа лицето е представило надлежен медицински документ, който удостоверявал временната неработоспособност. Документът бил издаден от компетентно медицинско лице с всички реквизити, поради което имал пълна доказателствена сила. В последствие в резултат на възложена проверка, същия бил отменен, но тази последица не можело да се прилага с обратна сила. Съдебното решение било немотивирано. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът- директорът на Дирекция"Бюро по труда"-Гоце Делчев чрез гл. юрисконсулт В. Величкова изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Счита, че не е била налице твърдяната временна неработоспособност. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че жалбоподателката Н. К. е регистрирана в Дирекция Бюро по труда гр. Гоце Делчев, като безработно лице, което не работи, търси работа и изразяващо готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването й, с рег. 10030214/30.09.2022 год., съгласно попълнено от лицето заявление - декларация по образец - Приложение 1. Въз основа на подаденото Заявление - Декларация за регистрация, касатора е регистрирана на 30.09.2022 год. в Дирекция Бюро по труда" - гр. Гоце Делчев, под рeг. 10030214, със статут на безработно лице. Изготвен е План за действие на безработно търсещо работа лице, в който са отразени действията на служителите с К., както и информирането и за програми и мерки за заетост с цел насочване към свободно работно място. В тази връзка на 13.04.2023 год. е издадено насочващо писмо, Приложение 8 за явяване пред работодателя обявил конкретното работно място, а именно шивач, мъжко/дамско облекло при работодател Пирин Текс Продакшън" ЕООД. На 19.04.2023 год. касатора е представила Медицински протокол 4 от 13.04.2023 год., издаден от Специализирана Лекарска консултативна комисия (СЛКК) към Медицински център (МЦ) гр. Гоце Делчев, с поставена диагноза: [заличен текст] , изготвен, за да послужи пред Бюрото по труда да се освободи лицето от физическа натовареност за период от 6 месеца. Този протокол е обжалван от Дирекция Регионална служба по заетостта гр. Благоевград чрез Регионалната здравна инспекция Благоевград пред ТЕЛК към МБАЛ Благоевград АД, която с Експертно решение 360/22.06.2023 год., е отменила същият. Посоченото експертно решение не е обжалвано от касатора и е влязло в сила. Във връзка с издаденото ЕР, ДБТ гр. Гоце Делчев, е уведомила касатора да се яви за среща в бюрото, като за проведената на 21.07.2023 год. среща е изготвен протокол. С Решение от 28.07.2023 год., директорът на Дирекция Бюро по труда Гоце Делчев е прекратил регистрацията на Н. К., рег. 1003214 от 30.09.2022 год., считано от 19.04.2023 год. Същото е обжалвано пред Директора на Дирекция Регионална служба по заетостта гр. Благоевград, който с Решение 15/13.09.2023 год., е отхвърлил жалба. Решението е връчено на жалбоподателката на 18.09.2023 год., и обжалвано от нея пред съда на 29.09.2023 год.. С обжалваното решение обосновано първоинстанционният съд е приел, не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са налице съответните предпоставки на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗНЗ "подходяща работа" е работата, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по труда". След този период "подходяща работа" е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт. Съобразно цитираната дефиниция първоинстанционния съд е приел, че по отношение безработното лице Н. К. предложената й работа е подходяща по смисъла на закона от гледна точка на квалификацията и опита и неоснователни се явяват направените възражения в тази насока. Безспорно по делото бил установен направен отказ от страна на жалбоподателката да заеме предложената й позиция с мотив за временна неработоспособност, установена с представен медицински документ. Отмяната на медицинския протокол, водил до извода за липса на твърдяната от регистрираната като безработно лице Н. К. обективна причина временна неработоспособност обоснована от здравословен проблем, за отказа й да приеме предложената й работа. Приел, че са доказани елементите от фактическия състав по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ във връзка с неизпълнение на задълженията, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗНЗ, във връзка с чл. 15, ал. 5 и 6 от ППЗНЗ. При това положение е стигнал до извод, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на Решение от 28.07.2023 год. на директорът на Дирекция Бюро по труда Гоце Делчев, с което е прекратил регистрацията на Н. К., рег. 1003214 от 30.09.2022 год., считано от 19.04.2023 год. Действително първоинстанционният съд неправилно е посочил, че това решение е с рег. 10030214/19.04.2023 год., тъй като по делото липсват данни за това обстоятелство. Този факт обаче не е довел до неправилност на постановения съдебен акт, доколкото от останалото описание става ясно, кой е административния акт, който се обжалва. Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателката, че предложената и работа не е била подходяща с оглед на моментното и здравословно състояние. Доказателства в тази насока следва да се приеме, че не са налични, с оглед отмяната на Медицински протокол 4 от 13.04.2023 год., издаден от СЛКК. Оспорения административен акт е издаден след отмяната на този протокол, което е съобразено от административния орган. Поради презумпцията за законност на административните актове, съгласно която до установяване на противното с влязъл в сила контролен акт, административният акт поражда предвидените в него правни последици, това действие се преустановява с отменителния административен акт. Този извод произтича именно от обстоятелството, че с оглед принципа на законност не би било търпимо действие на незаконосъобразен административен акт. Следователно след отмяната на представения протокол на СЛКК административния орган не е имал задължение да предлага на касатора друга подходяща работа. Детайлна уредба на правомощията на здравните органи в това отношение е дадена в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно чл. 3, ал. 1 от която медицинската експертиза на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради определени причини, при което отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, издаван за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК (чл. 6, ал. 1, 2 и 3 НМЕ). Контролът върху актовете, издавани от органите на медицинската експертиза, е уреден в чл. 101 и сл. от Закона за здравето (ЗЗдр). Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи се правят в 14 дневен срок, като по жалби срещу решенията на лекуващ лекар се произнася ЛКК, срещу решенията на ЛКК се произнася ТЕЛК, срещу решенията на ТЕЛК се произнася НЕЛК, а решенията на НЕЛК подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. По аргумент от чл. 112, ал. 9 от ЗЗдр, обжалването на решението за отпуск поради временна неработоспособност не спира изпълнението му, следователно регистрирано безработно лице, не би било длъжно да приеме предложена работа, тъй като същата няма да е подходяща с оглед здравословното му състояние. Ако обаче актът на съответния здравен орган бъде отменен по реда на чл. 112 от ЗЗдр, защото не са били налице предпоставки за издаването му, по аргумент на чл.60 ал.7 от АПК се възстановява положението, съществувало преди изпълнението, а именно, че е липсвало основание за касатора да откаже предложената му работа. Производството по прекратяване на регистрацията в Дирекция "Бюро по труда" е уредено с разпоредбите на чл. 20 и сл. ЗНЗ и чл. 16, ал. 1 ППЗНЗ, чиито специални изисквания, касационният състав намира за изпълнени. Не се установява допуснато от страна на административния орган нарушение на нормата на чл. 34, ал. 1 от АПК и чл. 35 от АПК. Липсва нарушение на правото на защита на жалбоподателката, както и неинформираност относно последиците на направения от същата отказ да приеме предложената й работа. Прекратяването на регистрацията в бюрото по труда следва по силата на законовата разпоредба на чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, при отказ от заемане на предложената "подходяща" работа, което обстоятелство по презумция е известно за жалбоподателката. Въпреки презюмираното знание, налице е било и изричното информиране на жалбоподателката за това обстоятелство, видно от приобщения по преписката план за действие на безработно търсещо работа лице. По делото безспорно е установено, че касатора е отказала предложената и работа. Същата е демонстрирала пасивност и нежелание да започне работа. Безспорно по делото е установено, че административния орган е положил максимални усилия, за да осигури работа на К., но последната без основателен мотив е отказала същата. Регистрацията в Дирекция "Бюро по труда" се извършва за безработни лица, които активно търсят работа и са готови да започнат такава в указания срок. Тази регистрация няма за самоцел полагане на подпис, за да се получава парично обезщетение за безработица. (Решение 11333 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 7205/2021 г., VI о.,) По делото няма данни, от които да бъде направен различен извод. Следователно отказвайки предложената и подходяща работа К. е осъществила фактическия състав на нормата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта и законосъобразно регистрацията и като безработна е била прекратена. Като е потвърдил оспорения административен акт като законосъобразен, Административен съд-Благоевград е постановил обосновано и правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на директорът на Дирекция "Бюро по труда" - Гоце Делчев за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде присъдено в размер на 100 лева определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение