Решение № 2179 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2013 г.

Решение № 2179 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Георгиев Абаджиев срещу решение № 80 от 24.01.2013 г. по адм. дело № 675/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е бил отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Областна дирекция на МВР - Благоевград за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от отменен акт за установяване на дребно хулиганство, с решение № 2570/11.07.2011 г. по АНД № 549/2011 г. по описа на Районен съд гр. Гоце Делчев. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде върнато на съда за ново разглеждане. Областна дирекция на МВР - Благоевград с депозирано писмено възражение е изразила становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че на ищецът е бил съставен Акт № 31/09.07.2011 г. за констатиране на дребно хулиганство, издаден от мл. полицейски инспектор при РПУ-гр. Гоце Делчев, за това, че Абаджиев бил проявил непристойно поведение и грубо е нарушил обществения ред, като на 9.07.2011 г., около 01,30 ч., в с. Тешово, община Хаджидимово, е произвел изстрели с газов пистолет. Ищецът е бил задържан от служители на РПУ-гр. Гоце Делчев за 24 часа в килия на полицейското управление. Ищецът е твърдял, че при задържането му се почуствал унизен, в резултат на което за продължителен период от време е изживял душевни болки и страдания вследствие на унижението, както и от накърненото му добро име, с което се ползвал в обществото. Тези изживявания търпял от неоснователното му задържане в РПУ-Гоце Делчев за 24 часа както и от проведения срещу него съдебен процес. Неимуществените вреди се изразявали в това, че в един продължителен период от време изпитвал срам и унижение и неудобство да обяснява пред всеки питащ го как всичко това се е случило, рушене на авторитета и достойнството и доброто му име в обществото, дълбоко разрушаване на идейната му убеденост в справедливостта и отговорността на органите на МВР", пряка причинна връзка с неправомерните действия на органите на РПУ-Гоце Делчев във връзка с неправомерното му задържане за 24 часа, от отменения Акт за установяване на дребно хулиганство и водения съдебен процес по оспорване на акта.. Актът е обжалван в срок и е бил отменен с решение на Районен съд-гр. Гоце Делчев с влязло в сила, на 22.03.2012 г. Съдът приел, че искът е неоснователен, тъй като, въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че е понесъл неимуществени вреди от вида на посочените. Поради това искът на Николай Георгиев Абаджиев срещу Областна дирекция на МВР е отхвърлен. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото основание се поддържа в жалбата. Съдът е изпълнил задължението си за съдействие за изясняването на обстоятелствата по спора и е указал на ищеца, че следва да представи доказателства за понесените от него вреди. В изпълнение на указанията ищецът е направил искане за разпит на свидетели които са допуснати при режим на довеждане и делото е отложено за 18.12.2012 г., За с. з. на тази дата ищецът е депозирал писмена молба с искане за отлагане на делото по здравословни причини. Съдът е уважил това искане, при липса на доказателства за заболяването му, и отложил делото за 15.01.2013 г., като разпоредил уведомяването му при условията на чл. 137, ал. 7 от АПК. На 15.01.2013 г. ищецът отново не се явил, не е бил представляван и не е представил доказателства. При това положение първоинстанционният съд е направил правилен извод, че искът не може да бъде уважен поради липса на доказателства, тъй като писмените документи, не доказват твърденията в исковата молба. Те удостоверяват развилото се производство по оспорване на акта за констатиране на дребно хулиганство, а не негативните преживявания на ищеца които са предмет на установяване по това дело. Ищецът е бил длъжен да подкрепи твърденията за вреди, понесени от него в пряка причинна връзка със задържането му за 24 часа, от издадения акт за установяване на нарушението и водения съдебен процес по оспорване на нарушението, със съответните доказателства. но поради процесуална пасивност това не е било направено и законосъобразно съдът е отхвърлил предявения иск. Несъстоятелен е довода за допуснато съществено нарушение производно от непризоваването му с нарочна призовка за с. з. на 15.01.2012 г. Жалбоподателят е бил редовно призован за първото по делото с. з. на 04.12.2012 г. и е направил доказателствени искания за разпит на свидетели, както и за с. з на 18.12.2012 г. На това съдебно заседание, не се е явил. Съдът е докладвал постъпилата от последния молба, с която е искано отлагане на делото и при липса на даннни за заболяване е отложил делото, като е определил нова дата - 15.01.2013 г. На проведеното на тази дата съдебно заседание ищецът не се е явил, като съдът го е счел за редовно призован на основание чл. 137, ал. 7 АПК. Съгласно тази разпоредба на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. Съдът е спазил тази процедура и не е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпратил призовка на ищеца, тъй като последният е имал възможност и достатъчно време да провери дали молбата за отлагане на делото е уважена и за кога е насрочено следващото съдебно заседание, т. е. неучастието му в процеса се дължи единствено на неговата субективна преценка, а не на допуснато от страна на съда процесуално нарушение. Следователно съдът е приложил правилно процесуалния закон и ищецът, касатор в настоящето производство не е бил лишен от правото на защита, така както се твърди в касационната жалба. Освен това в исковото производство, каквото е това по чл. 203 АПК във вр с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, страната е длъжна още с подаването на исковата молба да представи всички доказателства, на които основава исковата си претенция, както и доказателствата които иска да бъдат събрани. Съдът изрично е дал указания на ищеца да представи доказателства във връзка с твърденията в исковата си молба, което той не е сторил. Допуснатите гласни доказателства не са събрани поради недовеждане на свидетелите и сам със своето процесуално поведение се е лишил от събирането на доказателства в подкрепа на своите твърдения. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като и при проверката, извършена с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатира допуснато от съда нарушение на материалния закон. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,