Решение № 6377 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ДИ АЙ Експерт хоспиталити ООД, гр. Ямбол против решение 218 / 12.02.2025 г. по адм. дело 335/2024 г. на Административен съд Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточното прилагане на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на относими за спора доказателства и възражения на жалбоподателя и необоснованост, поради отричане на основанията за наличие на умишлено увреждане на здравето от страна на пострадалия касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Ямбол област, чрез юрисконсулт Михова изразява становище за неоснователност на същата. Развива съображения за отсъствие на заявените касационни основания. Мотивира, че е налице точно прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. Д. Д., чрез адвокат Балабанова изразява становище за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно. Представя писмен отговор на касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция, за които представя доказателства в хипотезата на чл.38 ЗАДв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от участвала в първоинстанционното производство страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 218 / 12.02.2025 г. по адм. дело 335/2024 г. на Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на ДИ Ай Експерт хоспиталити ООД, гр. Ямбол срещу решение 2153-28-47/20.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е потвърдено разпореждане 5104-28-29 / 06.08.2024 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че между ДИ АЙ Експерт хоспиталити ООД, гр. Ямбол и М. Д. Д. към 10.07.2024 г. е съществувало трудово правоотношение, по което работникът е изпълнявал длъжността "готвач при пълно работно време в размер на 8 часа и с разписани права и задължения по приложената към административната преписка длъжностна характеристика. Процесната злополука е възникнала на на 10.07.2024 г.,когато пострадалата се явила на работното си място, като в регламентираната почивка останала в района на павилиона за бърза закуска, в който изпълнявала трудовите си задължения. Тя стояла отвън на масата и видяла, че силата на вятъра се увеличила и започвала буря, в следствие на което поставените пред караваната чадъри се обръщали. Според дадените от управителя обяснения предприетите от Д. действия по затварянето на чадърите са били извършени по нейна инициатива, без да й е възложено, с цел да предпази преминаващите граждани от вредни за тях последствия, но един от чадърите я повлякъл и тя паднала с него на земята, в резултат на което получила травма на [заличен текст]. След позвъняване до работодателя, Д. била откарана лично от него в ЦСМП - Ямбол, направена й била рентгенова снимка, а впоследствие лекарите констатират [заличен текст]. На лицето е издаден болничен лист за времето от 10.07.2024 г. до 08.08.2024 г. с диагноза [заличен текст]. Работникът е подал декларация до ТП на НОИ в предвидения срок и е проведено разследване по реда на чл.55 и сл. КСО, което е приключило с разпореждане 5104-28-29 от 06.08.2024 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Органът по разследване на злополуката е приел, че увреждането е настъпило по време и при извършване на работа в интерес на работодателя и е довело до временна работоспособност на пострадалия. Разпореждането е потвърдено с решение 2153-28-47/20.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол. Събрани са гласни доказателства от лица, които са присъствали на злополуката и са предположили самоинициатива на работника,която е довела до трайно увреждане на здравето й. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма). Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за евентуалната отговорност на работодателя или възложителя на работата за вреди; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинно-следствена връзка или само в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. За да приеме злополуката за трудова, първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че същата е станала през време, във връзка и по повод на извършваната работа, както и в интерес на работодателя. Налице са конститутивните признаци по чл.55, ал.1 КСО и оспорването срещу издадените актове на органите на ТП на НОИ правилно е било отхвърлено като неоснователно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение. Изводите на съда относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил фактите по делото, съдът ги е субсумирал в хипотезиса на приложимата правна норма на чл. 55, ал. 1 от КСО. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка и обосновано е приел, че е налице вторият елемент от фактическия състав на трудовата злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО: злополуката е настъпила по повод на работа, възложена от предприятието и извършвана в негов интерес. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби за провеждане на разследването на трудовата злополука. В съставения протокол за резултатите от разследването са установени всички данни по чл. 58, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО. Изяснени са обстоятелствата и причините за възникване на трудовата злополука. Евентуалното съпричиняване на злополуката в резултат от небрежно поведение на пострадалия работник,като резултат от неговата самоинициатива да прибере разтворените чадъри по време на възникналата буря, е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО. По отношение твърдението на осигурителя за наличие на хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО първоинстанционният административен съд правилно е приел, че евентуалното неспазване на нормативно установените правила за безопасност на работния процес или извършването на възложената работа без изрично да й е възложена от работодателя или от длъжностната характеристика на работника не дисквалифицират злополуката като трудова. Липсват данни, че пострадалият работник е искал или допускал настъпването на вредоносния резултат.В тази насока правилно са кредитирани показанията на разпитания свидетел.В тази насока ирелевантно е обстоятелството,че травматичното увреждане на работника е станало по време на регламентираната й почивка,доколкото това време се обхваща от работното й време и същата я е ползвала на работното си място.На още по силно основание без значение за квалифицирането на злополуката като трудова е обстоятелството, дали процесните чадъри са били собственост на дружеството касатор или са били предоставени от друго дружество с рекламна цел.Факт е,че намеренията на пострадалия работник са били да прибере разтворените чадъри по време на силната буря,доколкото интересът на работодателя изисква не само запазване на конкретното негово имущество,но и възникването на евентуални други вреди от свободно летящите предмети.От друга страна изводите на първоинстанционния съд за наличието на травматично увреждане са подкрепени изцяло от писмените доказателства приети в производството. Липсата на доказателства за умишлени действия от страна на пострадалия правилно е мотивирал съда да приеме наличието на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност. Съобразявайки гореизложеното, административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководител на ТП на НОИ Ямбол, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова (чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО). Съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт е базиран на изяснена фактическа обстановка, като от събраните доказателства се установява, че е спазена процедурата, предвидена в КСО, НУРРОТЗ, при установяване на злополуката като трудова. Разследването е извършено от орган по чл. 60, ал. 1 от КСО, който след преценка на доказателствата е издал разпореждане, с което определя злополуката като трудова. Оспореният административен акт е издаден при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не са налице заявените касационни основания по чл.209, т.3 АПК и съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 143, ал.3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането за разноски от ответника по касация- М. Д. Д. в хипотезата на чл.38 ЗАдв е основателно с оглед изхода от делото и представените доказателства в тази насока пред касационната инстанция в размер на 500 лв за адвокатско възнаграждение,които следва да се присъдят на адв.Д. Здравков. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение