Решение № 3961 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1508/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/Дирекцията/ - Бургас, съдебен адрес: гр. Бургас, [улица], срещу Решение 9238/18.11.2024 г. на Административен съд - Бургас /АС-Бургас, постановено по адм. дело 1404/2024 г. С обжалваното решение е отменена по жалба на Парадайз Бийч ЕАД, гр. Несебър Заповед Бс 6553/01.08.2024 г., издадена от Директора на ОДБХ - Бургас и Дирекцията е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с доводи, че то е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е посочено относимо фактическо основание, тъй като съгласно чл.26 от Закона за храните за регистрацията на обект по смисъла на чл.23, ал.1 от същия закон е необходимо да бъде представено удостоверение за въвеждане в експлоатация. След получен сигнал от РДНСК - Бургас Дирекцията е извършила проверка по подаденото заявление за регистрация на процесния обект и е установила, че представеното Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект 193/04.11.2022 г. обективира различна фактология. Установено е, че са изпълнени незаконно и без строителни книжа допълнителни помещения, преградни стени и ролетна щора, които не фигурират в представеното Удостоверение за въвеждане в експлоатация 193/04.11.2022 г. Административният орган е поискал от дружеството да представи актуално удостоверение за въвеждане в експлоатация и след като такова не е било представено е заличил регистрацията на обектите. Неправилно съдът е приел, че в писмо с Вх. БС-6497/30.07.2024 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол/РДНСК/ Бургас се съдържат само констатации за наличието на незаконно строителство. Издадена е заповед 1687/16.05.2024 г. на Заместник - кмета на Община Несебър за премахване на незаконен стоеж, която е била обжалвана пред АС - Бургас и е образувано адм. дело 930/2024 г. по описа на съда. Това дело е преюдициално спрямо настоящото такова, поради което административният съд е следвало да го спре до приключване на адм. дело 930/2024 г. с влязъл в сила съдебен акт. Моли касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение и да потвърди горецитираната заповед на Директора на ОДБХ - Бургас. С касационната жалба се представя писмено доказателство - Заповед 1687/16.05.2024 г. на Заместник - кмета на Община Несебър за премахване на незаконен строеж. В съдебно заседание касаторът не се явява лично и не се представлява. Ответникът по касация Парадайз БийчЕАД, гр. Несебър, чрез пълномощника адв. Б. Чиликова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Сочи се, че обжалваната заповед е изцяло незаконосъобразна, издадена при много на брой съдопроизводствени нарушения и в противоречие с материалния закон. Видно от преписката в писмо с Бс-6070/16.07.2024 г. на Директора на ОДБХ - Бургас е посочено, че са постъпили данни за евентуално незаконно строителство, съдържащи се в преписка на Окръжна прокуратура Бургас и отдел Териториално и селищно устройство/ТСУ/- Община Несебър. В процесната заповед не е конкретизиран индивидуален административен акт, издаден в производството пред ТСУ - Община Несебър, който да е влязъл в сила и да е установил наличието на предполагаемото незаконно строителство. Представената с касационната жалба Заповед 1687/16.05.2024 г. на Зам.- кмета на Община Несебър не се съдържа в административната преписка по издаване на обжалваната заповед на Директора на ОДБХ - Бургас. Адв. Чиликова сочи, че към датата на издаване на оспорената заповед - 01.08.2024 г. няма влязъл в сила административен акт, който да констатира наличието на незаконно строителство, поради което следва да се приеме, че заповедта е лишена от фактическо и правно основание, т.е. немотивирана е с подробни и ясни мотиви. Моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение като правилно и мотивирано, респективно - да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски, в случай че съдът отхвърли касационната жалба. В съдебно заседание ответникът се представлява се от адв. Чиликова, която поддържа подадения писмен отговор по касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на АС - Бургас като правилно и законосъобразно. Претендира направените в касационното производство разноски по представен списък на същите. В определен от съда срок представя писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: Решението е допустимо и валидно, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била Заповед Бс6553/01.08.2024 г., за заличаване регистрацията на обект, издадена от Директора на ОДБХ-Бургас, с която, на основание чл.138, §3, б.й от Регламент 2017/625, е заличен от регистъра по чл.24, ал.1 от Закона за храните обект - ресторант с рег. 022601541, с адрес: гр.Свети Влас, местност Варницата 8, община Несебър, както и от същата дата е обезсилено Удостоверение за регистрация 1714/10.07.2024 г. В заповедта, като причини за заличаването на регистрацията са посочени две писма първото с изх. Бс-6070/16.07.2024 г. на Директора на ОДБХ - Бургас и писмо с вх. БС-6497/30.07.2024 г. на Началника на РДНСК Бургас, касаещо усвояване на пространството,предвидено за стопански двор и зареждане на ресторанта, приобщено като част от обема на ЗОХ в ПИ 11538.13.949, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж относно констатациите за незаконно строителство. За да отмени тази заповед като незаконосъобразна, първоинстанционният съд е приел, че същата не съдържа в себе си посочване на годно правно основание за издаването й. Съдът е посочил, че процесната заповед е издадена при позоваване на неотносими фактически основания и при неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения: Според АС - Бургас първото посочено фактическо основание писмо с изх. Бс-6070/16.07.2024г. на Директора на ОДБХ Бургас, адресирано до дружеството - жалбоподател съдържа предупреждение, че ако не се представи актуално удостоверение за въвеждане в експлоатация на търговския обект, по отношение на който е получена информация за констатирано незаконно строителство, ще бъде издадена заповед за неговото заличаване от регистъра по чл.24, ал.1 от Закона за храните. Административният съд е приел, че това фактическо основание не е годно да послужи за издаване на заповед за заличаване от регистъра, тъй като нито Законът за храните, нито Регламент 2017/625 предвиждат подобна хипотеза, в частност не са налице предпоставките, визирани в чл.27, ал.1, т.1-т.8, чл.32, ал.1, т.1-т.8 от ЗХ, нито тези по чл.138, § 2, б.й от Регламента. Административният орган се е позовал на правното основание на чл.138, § 3, б.й от Регламент 2017/625. Член 138 регламентира какви действия следва да предприемат компетентните органи в случай на установено несъответствие. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд § 3 на чл.138 няма буква й, което обаче очевидно представлява фактическа грешка, а не както е приел съдът че е посочено несъществуващо правно основание. Съгласно чл.138, §2, б.й от Регламента, когато предприемат действия в съответствие с §1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в чл.1, § 2, което включва, но не се ограничава до следното:.. б.й - разпореждат спиране или отнемане на регистрацията или одобрението на съответния обект, предприятие, стопанство или транспортно средство, на разрешителното на превозвача, или на свидетелството за правоспособност на водача на транспортното средство. Според административния съд буква й на чл.138, §2 от Регламента следва да се прилага в контекста на предмета и приложното поле на регламента, визирани в неговия чл.1 и в частност изброяванията в §2 на този член, видно от които нито едно от тях няма отношение към незаконно строителство, а са ориентирани изключително към въпросите свързани с безопасността на храните, безопасността на фуражите, здравеопазването на животните и хуманно отношение към тях, защитни мерки срещу вредители по растенията, биологично производство и неговото етикетиране, както и използването на защитени наименования за произход. Тоест, за да се предприеме мярката по чл.138, § 2, б.й то следва да са констатирани несъответствия по смисъла на чл.1, § 2 от регламента, каквито в случая очевидно не са налице, а административният орган е извадил от контекста приложената б.й. Това тълкуване е неправилно. Наложената от административния орган мярка по чл.138, §2, б.й от Регламента е приета като подходяща за гарантиране спазването на правилата, посочени в чл.1, §2 от регламента, съгласно която разпоредба регламентът се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила независимо дали са установени на равнището на Съюза, или от държавите членки с оглед прилагането на законодателството на Съюза в областите, касаещи: а) въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност, на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация, както и уреждащи производството и използването на материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни. Наложената мярка цели да се гарантира, че съответният бизнес оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. Изрично в регламента е предвидено, че изброяването на подходящите мерки по чл.138, §2 б.а- б.к не е изчерпателно. В конкретния случай е констатирано, че представеното Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект - ресторант 193/04.11.2022 г. не съответства констатираното при проверката на място, при което административният орган е изискал актуално удостоверение за въвеждане в експлоатация и след като такова не е представено правилно Директорът на ОДБХ-Бургас е заличил регистрацията на процесния обект - ресторант. Нормата на чл.26, ал.1 от Закона за храните е ясна и недвусмислена - за регистрация на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни бизнес операторът следва да представи т.2, б.а- удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от Закона за устройство на територията. Непредставянето на един от изискуемите документи по чл.26, ал.1, т.2, а именно - удостоверение за въвеждане в експлоатация съгласно б.а на горецитираната разпоредба, което да съответства на действителното състояние на обекта-ресторант, към момента на проверката, представлява грубо нарушение на Закона за храните по смисъла на чл.27,ал.1, т.4 и е основание административният орган да издаде заповед за заличаване на регистрацията. Вярно е, че към момента на издаване на процесната заповед - 01.08.2024 г. представената с касационната жалба заповед за премахване на незаконен строеж от 16.05.2024 г. не е влязла в сила, поради обжалването й по съдебен ред. С тази заповед на Зам.- кмета на Община Несебър е наредено на Парадайз Бийч да премахне незаконен строеж, представляващ изградена на източната фасада на самостоятелен обект с идентификатор 11538.13.949.1 стоманобетонна плоча/изпълняваща функцията на покрив на стопанския двор/, в продължение на плочата на кота+4,30 м. от одобрения проект на сграда 11538.13.949.1, над пространството на стопанския двор, като в северната и източната страна същата ляга върху подпорните стени, а откъм южната страна е затворено с врата - тип ролетна щора, с което пространството предвидено за стопански двор се превръща в част от обема и застроената площ на сградата. Административният орган не е изискал от дружеството - оператор да представи строителни книжа за описаното по-горе строителство/ разрешение за строеж, одобрени проекти и др./, каквито правомощия не се спори, че няма по Закона за храните, а е изискал представяне на актуално удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект-ресторант, съответстващо на установеното при проверката. Административният съд е отбелязал, че по отношение на второто фактическо основание писмо с вх. БС-6497/30.07.2024 г. на Началника на РДНСК - Бургас съдържа само констатации за незаконно строителство, тъй като няма данни въз основа на същите да е издадена заповед за премахване на незаконен строеж, която да е влязла в сила. Според съда този мотив не може да обоснове правен извод за заличаване на обект от регистъра по чл.24, ал.1 от Закона за храните. Видно от горецитираното писмо обаче, в същото е посочено, че преписката е изпратена за решаване по компетентност на Кмета на Община Несебър. При наличието на данни, че е висяща проверка за незаконен строеж пред Община Несебър, административният съд е следвало да изиска служебно информация от компетентния административен орган в съответствие с принципа на служебното начало, регламентиран в чл.9 от АПК. Доколкото обаче в касационната жалба не е изложен довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационният съд не следва да извършва преценка налице ли е в конкретния случай допуснато от административния съд такова. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, както и че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са самостоятелно основание за отмяна на, като по горните съображения не споделя изложените от АС-Бургас изводи за немотивираност на заповедта и несъответствието й с материалния закон. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също е направено. Съгласно горецитираното Тълкувателно решение мотивите могат да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. В цитираното в заповедта писмо с изх. Бс-6070/16.07.2024 г. на Директора на ОДБХ - Бургас, който е издател на обжалваната заповед, административният орган е изложил фактически и правни основания, с които да обоснове мотивираност на заповедта - непредставянето на актуално удостоверение за въвеждане в експлоатация на горецитираните обекти/ресторант и бар/в срок от 14 дни от датата на получаването на настоящото писмо, следва заличаване на регистрацията. Не се спори по делото, че актуално удостоверение за въвеждане на експлоатация на обект - ресторант не е представен от дружеството - жалбоподател. Предвид гореизложеното касационната жалба на Директора на ОДБХ - Бургас е основателна. Решението е незаконосъобразно и следва да се отмени, а спорът, като изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Парадайз БийчЕАД срещу Заповед Бс-6553-01.08.2024 г. на Директора на ОДБХ - Бургас. Предвид изхода на спора и липсата на претенции за разноски за двете съдебни инстанции от Директора на ОДБХ -Бургас, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК Върховният административен съд, Пето отделение