Решение № 13040 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6222/2023 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1, изречение трето от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител Ц. Ботева-Уолъс, подадена е чрез упълномощен адвокат Д. Уолъс и адвокат Ж. Първанов, против Решение 363 от 30.03.2023 г., постановено от Административен съд София-област по адм. дело 543/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 323 от 05.05.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-298/2021 г. С касационната жалба, в открито съдебно заседание от 15.11.2023 г. и в писмени бележки от 23.11.2023г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и се твърди неправилност на съдебния акт поради постановяването му при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като нарушение на съдопроизводствените правила посочва, че Комисията е била в продължително бездействие, изисквала е информация от минимален брой клиенти и е отказала достъп до документи. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон от страна на КЗК, тъй като е било налице заблуждаване на клиентите на дружеството от страна на Н.А. Инспекшън България ООД, което е твърдяло, че е притежател на всички международни сертификати на предишното дружество и че е това е предишната фирма под ново име. Посочва също така, че е използвана цялата типова документация за сключване на сделките от предходното дружество. Също така се твърди, че неправилно е прието от съда, че за да бъде осъществен съставът предвиждащ забрана за нелоялна конкуренция следва да се анализира реално осъществени неблагоприятни последици на съответният пазар, а е необходимо единствено наличието на реална възможност за това. Заявява искане да бъде присъдена държавната такса за касационното производство и адвокатско възнаграждение. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Кантарев, който пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Ответникът Н.А. Инспекшън България ООД, гр. Бургас, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. А. Пачаманов, който в съдебно заседание, в писмен отговор от 05.05.2023 г. и в писмена защита от 15.11.2023 г. изразява становище за отхвърляне като неоснователна касационната жалба. Излага подробни аргументи за оставане в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за възлагане на разноски по представен списък, ведно с доказателства за реалното им заплащане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като Н.А. Инспекшън България ООД не е осъществявало търговска дейност на инспекция, при която се представя за свързано дружество и се идентифицира на Алекс Стюърт Интернешънъл България ООД партньор, използвайки търговска марка, лого, сертификати, акредитация и процедури на Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън , както и да въвежда в заблуждение стари и нови клиенти, че е част от международна мрежа на английската компания. Участващият по делото прокурор счита, че не е налице недобросъвестно поведение, в резултат на което клиенти и възложители да са били мотивирани да се ориентират към Н.А. Инспекшън България ООД за сметка на жалбоподателя, а изборът на доставчик на процесните услуги е плод на самостоятелно търговско решение. По ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Процесът пред Административен съд - София - област /АССО/ е образуван във връзка с оспорване от "Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс" ООД на решение 323/05.05.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка КЗК/298/2021 г., с което комисията установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, по чл. 31 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Н.А. Инспекшън България ООД. В случая, за да отхвърли жалбата на дружеството, първостепенният съд приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган и съответства на изискванията за форма и съдържание, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Счел е, че при постановяването на оспореното решение Комисията не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон, съдът ги е преценил като неоснователни, като в мотивите на обжалваното съдебно решение е констатирано, че законосъобразно КЗК е приела началото на процесния период от регистрацията на Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД на 11.02.2021 г., когато е и сключено споразумение с АС Интернешънъл Корпорейшън Лтд/Алкес Стюърт Интернешънъл Корпорейшън, Обединено кралство за получаване качеството на упълномощен АСИК представител. Що се отнася до разпоредбата на чл. 31 ЗЗК, е установено, че не е налице елемент от фактическия състав на забраната за въвеждане в заблуждение на потребителите, тъй като предприятието се идентифицира и използва собственото си фирмено наименование и собствено лого. Също така Н.А. Инспекшън България ООД не използва регистрирани марки на АС Интернешънъл Корпорейшъл Лтд, Обединено Кралство, нито използва лицензирано сертифициране на услугите, международни акредитации по стандарти (ISO) и акредитация за членство в международна организация, каквито са TIC и IFIA. В допълнение е изложено, че предприятието е уведомило своите клиенти, че е прекратило връзките с Алекс Стюърт Интернешънъл България ООД / Супрам ООД/. Относно приложението на нормата на чл. 36 ЗЗК, е установено, че липсват данни по преписката за реален резултат по прекратяване или нарушаване на договори на клиенти на Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД в резултат на недобросъвестни действия. Посочено е, че причините за започване на работа с новото предприятие са високата компетентност на персонала, техническата експертиза, познаване проблематика на материалите, бързината на обслужването, ценовите параметри на услугата, а не поради свързаност с дружеството - жалбоподател. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Относно възражението, че в производството пред КЗК са били допуснати множество нарушения на процедурните правила, като по-конкретно било налице целенасочено забавяне на действията по разследването, следва да се има предвид, че Комисията е представила на касационния жалбоподател нарочно обяснение, че се провежда разследване по преписката, включително се събират необходимите информация и доказателства. Следва да бъде посочено, че с оглед големия обем на събраните по делото материали и доказателства, е обяснима необходимостта от повече техническо време, респективно от извършването на по-задълбочено и продължително проучване, което обуславя и по-късното изпращане на писмата по трети лица. Комисията е длъжна пълно и изчерпателно да изясни фактическата обстановката и именно поради това, предвидените срокове са инструктивни и следва да се преценяват с оглед на всеки конкретен случай и необходимостта от събирането на релевантния доказателствен материал. На следващо място се явява неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че административният съд бил игнорирал оплакванията относно контактуването на минимален брой клиенти и относно отказа за достъп до много документи поради конфиденциалност. Това е така, тъй като КЗК надлежно е извършила необходимото проучване и е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е отправила искания за събиране на информация до съответния кръг клиенти на предприятието. Не следва да се вменява на Комисията задължение да изпраща искане за информация до абсолютни всяко дружество, което има търговски отношения с процесното предприятие, а е водеща преценката дали дадена информация е достатъчна за пълното изяснява на фактическата обстановка и това до колко дружества да бъде изпратен въпросник е в правомощията на Комисията, която има оперативна самостоятелност. Също така КЗК стриктно е прилагала правилата за закрила на защитената от закона тайна, като не е допуснала неправомерно ограничение на достъп до документи по преписката. Относно възраженията на касатора по отношение приложението на материалния закон, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбата на ЗЗК, уреждаща общата забрана за нелоялна конкуренция, налага обоснованият извод , че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона, следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) установеното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика; 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Икономическите оператори, действащи на съответния пазар, трябва да бъдат предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, която норма определя като "предприятие" като всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието следва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят, както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30- чл. 37 ЗЗК законодателят е регламентирал и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, и е предвидил, че за да бъде изпълнен някой от специалните състави е задължително да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата, върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК, доколкото обратното би влязло в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. Едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК /в този смисъл Решение 11696 от 28.11.2023 г. постановено по адм. дело 4078/2023 г., по описа на ВАС/. Относно първия елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК, правилно КЗК, потвърдено от АССО, е приела, че и двете спорещи дружества са предприятия, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като осъществяват стопанска дейност. Този извод се дължи на правилното тълкуване на обстоятелствата, че от една страна Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД е създадено с намерение и цел да действа като упълномощено лице на AS International Corporation Ltd при предоставяне на услуги по инспекции и анализи на територията на страната, съгласно сключено споразумение между АС Интернешънъл Корпорейшън Лтд/Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън, Обединено кралство и Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД, въз основа на което получава качество на упълномощен АСИК представител, като и факта, че чрез подизпълнител осъществява услуги по преглед на морски товари, инспекция и анализи. От друга страна Н.А. Инспекшън България ООД осъществява дейност по инспекция, стоков контрол на метали и търговски стоки. С оглед на така установените факти, правилен е изводът на КЗК, възприет и от административния съд, че двете предприятия осъществяват една и съща стопанска дейност по повод предоставянето на услуга по технически изпитвания и анализи като форма на икономическата дейност, изразяваща се в осъществяване на преглед на морски товари, инспекция, стоков контрол и анализи на метали и търговски стоки. Ето защо е правилно счетено, че предоставянето на горепосочената услуга определя съответния продуктов пазар на който предприятията оперират и се намират в конкурентни отношения на него. Горепосочената дейност се осъществява на територията на Република България, поради което правилно съответният географски пазар е определен като национален, с оглед на което двете предприятия се намират в конкуренти отношения на съответния пазар - разглеждан като съвкупност от продуктов и географски пазар. Освен това процесният период правилно е бил определен с начална дата 11.02.2021 г., когато предприятието- искател в производството пред КЗК - Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД е било вписано в търговския регистър и от този момент е започнало да осъществява релевираната икономическа дейност на свободния пазар. Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК - противоречие с добросъвестната търговска практика, установяването му в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалните нарушения, визирани в разпоредбите на чл. 31 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Досежно текста на чл. 31 ЗЗК, следва да се има предвид, че нормата предписва забрана на въвеждане в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Фактическият състав не е резултатен и не изисква настъпване на реално увреждане на интересите на конкурента, а е достатъчно създаването на реална или потенциална опасност. За приложението на конкретната разпоредба, следва първоначално да бъде посочено, че правата върху търговски марки Asi , представляващи и лого на AC Интернешънъл Корпорейшън Лтд (регистрирана за територията на Обединеното кралство и в WIPO), следователно и правата за нейната защита, принадлежат на AC Интернешънъл Корпорейшън Лтд. Същевременно търговска марка Алекс Стюърт ( UK00002537575) не принадлежи на АС Интернешънъл Корпорейшън Лтд. Марката е регистрирана на името на дружество от Групата на Алекс Стюърт Интернешънъл - Stewart Inspection and Analysis Limited, което е ново фирмено наименование на първоначалния едноличен собственик на капитала на Супрам ООД. Съответно правата върху търговска марка и нейната защита принадлежат на това дружество. Поради това касационният жалбоподател, предвид сключеното споразумение с АС Интернешънъл Корпорейшън Лтд от 11.02.2021 г. придобива права да ползва организация и процедури на работа, търговски марки, лога, акредитации на това дружество, което произтича от договорно основание, като не е предоставено по силата на лицензионен договор със следващите го защити на търговските марки по смисъла на патентното законодателство. В същото време, от началото на осъществяване на търговската си дейност Н.А. Инспекшън България ООД се идентифицира и използва при предоставяне на услуги, в търговската си документация и документи по извършени инспекции собственото си фирмено наименование и собствено лого, поради което липсва първият елемент от фактическият състав на чл. 31 ЗЗК, а именно: неверни сведения или изопачаване на факти / Решение 7438 от 26.07.2022 г. по адм. дело 1984/2022 г., по описа на ВАС/. Това обстоятелство влече след себе си и липсата на втория елемент на фактическия състав, а именно липсва възможност за въвеждане в заблуждение на потребители клиенти на Алекс Стюърт Интернешънъл България ООД, Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън, Обединено кралство или на подателя на искането - Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД, в резултат твърдяно от молителя поведение относно обстоятелството, че Н.А. Инспекшън България ООД принадлежи към международната мрежа (Групата на Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън /АС Интернешънъл Корпорейшън Лтд, Обединено кралство). В случая конкретно не се установява Н.А. Инспекшън България ООД да използва регистрирани марки Asi или Alex Stewart , принадлежащи на АС Интернешънъл Корпорейшън Лтд, , Обединено кралство или на свързани с това дружество предприятия. Не се установи и ползване на лого (съвпадащо с изображението на марка Asi , означение Official ASIC partner или друго означение за свързаност и партньорство с английската компания). Също така са установени факти, че лицата Н. Праматаров и А. Сугарев своевременно уведомяват свои клиенти още на 29.01.2021 г., непосредствено след регистрацията на Н.А. Инспекшън България ООД, че на 11.01.2021 г. Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън е прекратило връзките с Алекс Стюърт Интернешънъл България ЕООД, Супрам ООД и представят новото дружество Н.А. Инспекшън България ООД. Тези писма показват тяхното намерение да се разграничат от английското дружество и да стартират самостоятелна и независима дейност с новоучреденото дружество Н.А. Инспекшън България ООД, без да използват свързаност и предходни отношения с Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън. В допълнение, следва да се посочи, че липсват фактически установявания, от които да е видно, че Н. А. Инспекшън България ООД е твърдяло или използвало през процесния период лицензирано сертифициране на услугите, международни акредитации по стандарти (ISO) и акредитации за членство в международни организация, каквито са TIC и IFIA. Следва да се има предвид, че съгласно действащото българско законодателство не се предвиждат специални изисквания или условия за осъществяване дейността на страните в настоящото производство - по инспектиране и анализ на метали и др. търговски стоки. В разглежданите в производствата инспекционните доклади на ответниците е реферирано към ISO 12743 /Медни, оловни, цинкови и никелови концентрати Процедури на вземане на проби за определяне съдържането на метал и влага/ и ISO 10251 /медни, оловни, цинкови и никелови концентрати Определяне загубата на маса при сушене на насипен материал/. Целта на референцията е единствено да се посочи на клиента, че приложените от предприятието процедури са съобразени с международните стандарти и практика, а не че дружеството е сертифицирано по ISO. Въпросните стандарти са общодостъпни и указват само процедурите същите нямат нищо общо с индивидуална сертификация по ISO на конкретно дружество. Във връзка с възраженията на касатора по приложението на нормата на чл. 36, ал 1 ЗЗК, следва да се посочи, че визираната разпоредба забранява недобросъвестни търговски практики насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Така регламентираната правната норма предвижда следния фактически състав: първият елемент е деянието, което е израз на недобросъвестно търговско поведение, извършено от предприятието на съответния пазар, което да въздейства върху обективната преценка на клиентите. Вторият елемент от състава изисква това деяние да е с конкретна цел, а именно: привличането на клиенти, като това следва да бъде тълкувано, както за увеличаването на продажбите на конкретните предлагани продукти спрямо съществуващите клиенти, от което да последва ограничаване предлагането на продуктите на неговите конкуренти, така и за привличане на нови клиенти. Третият елемент от фактическия състав, включен в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК е свързан с последиците от така извършеното деяние, а именно: то следва да е резултатно, като законодателят е предвидил само това нарушение на нелоялната конкуренция, регламентирана в глава 7 от ЗЗК да е резултатно. Резултатът следва да се изразява в прекратяване или нарушаване на сключени договори или осуетяване на сключването им с клиент. Тук отново е важно да се посочи, че в закона са предвидени два алтернативни варианта като краен резултат от недобросъвестното поведение на предприятието - може да се засегнат както съществуващи вече договори, така и бъдещи договори, които предстоят да бъдат сключени - Решение 7406 от 5.07.2023 г. на адм. дело 6843/2014 г. по описа на ВАС . За да се ангажира отговорност на предприятие по реда на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, е необходимо да бъде доказано по безспорен начин наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и настъпилите в резултат на това поведение негативни правни последици - прекратяване/нарушаване или осуетяване на сключването на договори с конкурент/и. Елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 е наличието на договорни отношения между доставчика на услугата и клиентите. Разпоредбата е приложима както към писмени, така и към неформални (устни) договорни отношения. Хипотезите на прекратяване и нарушаване на договори по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗЗК предполагат съществуващи договорни отношения, а хипотезата на осуетяване създаване на пречки такива да бъдат установени изобщо. Приложима към настоящия случай е хипотезата на осуетяване на търговски отношения с клиенти, тъй като Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД е регистрирано и започва да осъществява дейност, включително като партньор на Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън в средата на февруари 2021 г., като предприятието е регистрирано на 11.02.2021 г. и първата инспекция, по която има назначение от английската компания е от дата 17.02.2021 г. Следователно това е периодът, от който евентуално може да се твърди, че клиенти са отклонени по недобросъвестен начин от Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД и привлечени към ответното предприятие. Правилно е прието от КЗК и от първостепенния съд, че в случая не се установява недобросъвестно поведение, в резултат на което клиенти - възложители да са били мотивирани да се ориентират към Н.А. Инспекшън България ООД за сметка на подателя на искането пред Комисията. Н.А. Инспекшън България ООД се учредява от съдружниците в Алекс Стюърт Интернешънъл България ООД, Супрам ООД - Н. Праматаров и А. Сугарев и има сходен предмет на дейност, който реално осъществява от датата на възникването си - 22.01.2021 г. Н.А. Инспекшън България ООД се учредява и започва да осъществява дейност по инспекции на метали и търговски стоки преди възникването на Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД като правен субект. Преди всичко не може да се търси съставомерност на поведението на Н.А. Инспекшън България ООД по отношение на подателя на искането до средата на февруари 2021 г., от когато Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД е учредено и започва да осъществява конкурентна на ответното предприятие дейност. Както бе посочено, по-горе при разглеждането на твърдението за извършено нарушение на чл. 31 ЗЗК, предприятието Н.А. Инспекшън България ООД не извършва действия, с които да проявява свързаност с английската инспекционна компания от момента на учредяването и на старта на търговската си дейност, а точно обратното - изрично информира своите клиенти за преустановяване на отношенията с Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън. Въпреки, че се установява, че "Н.А. Инспекшън България ООД предоставя услуги по инспекция и надзор на товари и стоки на някои дружества, които са били клиенти на Алекс Стюарт Интернешънъл България ООД, Супрам ООД напр. София Мед, КЦМ, в конкретната хипотеза не е установено от страна на искателя, че тези клиенти са били привлечени по недобросъвестен начин за сметка на подателя на искането или на Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън. От предоставената информация от клиентите на Алекс Стюърт Интернешънъл България ООД, Супрам ООД е видно, че те ясно посочват, че до момента на предоставяне на информация на Комисията, нямат търговски отношения с подателя на искането. Същите са уведомени за прекратяване на договора между Алекс Стюърт Интернешънъл България ООД, Супрам ООД и Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън или от английското дружество или от Н. Праматаров и А. Сугарев като представители на Алекс Стюърт Интернешънъл България ООД и на новоучреденото Н. А. Инспекшън България ООД. Видно от предоставените от тези клиенти доказателства, не са възлагали поръчки за инспекция или други услуги на Алекс Стюърт Интернешънъл България ООД след цитираната дата. Като причини за започване на работата с Н. А. Инспекшън България ООД е посочена високата компетентност на персонала, техническата експертиза, познаване на проблематиката на материалите, бързина на обслужването, ценовите параметри на услугите. Прави впечатление, че изброените причини са свързани с качеството на предлаганите услуги, а не с наличие или не на свързаност с Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън и организацията на нейната дейност. Следва да се има предвид, че ако потребителите на процесната услуга предпочитаха свързаност на предприятието с Алекс Стюърт Интернешънъл Корпорейшън, те са били свободни, като и към настоящия момент са, да се пренасочат към Алекс Стюърт Интернешънъл Балканс ООД, именно поради което не е налице приложението на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Правилно е прието от първостепенния съд, че от съществено значение за установяване на съставомерност на поведение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК са спецификите на пазара, на който страните осъществяват дейността си. Пазарът на предоставяне на услуги по инспекции, надзор, контрол, проверки във връзка с товари (морски), метали и други търговски стоки се характеризира със специфики от гледна точка на предоставяните услуги и участниците в него. При извършването на търговия с цветни метали и суровините за тяхното производство (руди и концентрата) като страни по сключваните сделки могат да участват производител (мина), търговец (търговска фирма) и получател (металургични комбината за преработка на руди и концентрата и производство на съответните метали). При фактическото осъществяване на дейността невинаги и трите страни участват в сделката. В някои случаи производителят търгува директно с крайния получател, както и е възможно търговецът да купува от производителя и на по-късен етап да продава на получателя. В зависимост от типа сделка и участниците в нея, е необходимо вземане проби от материалите, което налага физическо присъствие на мястото на сделката - мина, товарно/разтоварно пристанище, склад на търговец или получател и др. Обичайно проби се взимат от суровини (руди и концентрати) с цел определяне на метално съдържание, на чиято база се определя цената на материала. Утвърдена практика е дейността по инспекция и анализ да се възлага на независими сървейорски (инспекционни) фирми, които да представляват страните и да са обслужващо звено в търговията с руди, концентрати и техните метали. Въз основа на договореност между страните една и съща инспекционна фирма може да представлява някои или всички страни по сделката. За целта страна по сделката изпраща възлагателно писмо (поръчка) до съответната инспекционна фирма с информация за възложител/и, количество и вид материал, транспорт, място и начин за определяне на теглото и изисквани услуги. Основните възлагани услуги са визуална инспекция на материала за състояние, наличие на замърсявания, липси, повреди, състояние опаковка и др.; визуална инспекция на превозните средства/корабни хамбари, складови площи за чистота и годност да транспортират /съхраняват материала; супервайзване (наблюдение) на товаро/разтоварните операции; контрол при претегляне и определяне на тегло; вземане на проби; определяне влагосъдържание; подготовка на пробите до вид, годен за химически анализ и изпращането им до страните по сделката и други. Времето от получаване на поръчката до изпълнението й може да отнеме повече от 2 месеца, в зависимост от вида на използвания транспорт (контейнери по море) и/или вида и количеството материал обект на инспекцията. Предприятията работят по възлагане (поръчка) и в резултат на извършени действия по инспекция и анализ издават доклади към съответния възложител/възложители с описание на извършените дейности и констатации, поради което се проявяват специфики на конкретния съответен пазар, които се изразяват в това, че този пазар има вторичен и обслужващ характер спрямо пазара на производството и търговията с метали, концентрати, суровини и др. търговски стоки. Предмет на търговия са продукти, специфичните характеристики и предназначението на които обуславя и специфика във връзка с техния добив, производство, преработка и търговия с тях. От гледна точка на доставчиците на услугите, изпълнението на инспекции и анализ на продуктите предполага прилагане на специални знания и методи на работа и анализ и сертифициране по определени стандарти. Алекс Стюърт Интернешънъл България ООД, Супрам ООД е било дългогодишен и утвърден участник на този пазар и не са налице нормативни условия или изисквания, които да създават пречки пред нови участници на пазара, каквото е ответното дружество Н.А. Инспекшън България ООД. От гледна точка на потребителите на услугите (обичайно големи международно и национално утвърдени производители и търговци на метали и суровини) спецификата на продуктите обуславя техния интерес да гарантират количеството и качеството на търгуваните продукти. В отношенията между посредническите фирми и техните клиенти не е обичайна обвързаност с формални договори с трайно изпълнение, каквато е практиката и на страните в настоящото производство. Инспекционните фирми влизат в контакти със свои потенциални клиенти или настоящи клиенти при заявен от тях интерес и направена конкретна заявка (поръчка) за инспекция чрез възлагателно писмо. За клиентите съществуват реални възможности за избор на конкретен доставчик на услуги по инспекция без да са налице ограничения във възможностите им да се възползват от услугите на различни предприятия. С оглед описаните специфики на пазара и взаимоотношения на участниците в него, важно условие при избор на предприятие, което да извърши инспекцията на товарите, е неин представител да има възможност за физическо присъствие на мястото на сделката, времето от получаване на поръчката до изпълнението й е сравнително продължителен период, както и съществуващо задължение на инспекционните фирми да осигурят съхранение на резервни (арбитражни) проби в период от 6 месеца, както и да ги предоставят на възложителя, ако това се наложи. От особено значение е и наличието на сертифициране, квалификация и опита на доставчика на услугата. Във връзка с това правилно Комисията е приела, че е силно вероятно и обосновано е изборът на изпълнител на гореописаните услуги да бъде направен при съобразяване с конкретните възможности на инспекционните дружества да задоволят гореописаните изисквания и както е установено в хода на проучването клиентите предпочитат да се обърнат към такива компании, с които имат преки търговски взаимоотношения по изпълнени предишни поръчки. Следва да се подчертае, че пазарното поведение на клиентите се влияе от комплекс от множество обективни и субективни фактори, който включва в себе си както цена на услугата, така и нейното качество, срокове на изпълнение, личностни качества на служители и др., поради което изборът на доставчик на процесните услуги е плод на самостоятелни търговски решения, продиктувани от желанието да се получат възможно най-добрите търговски условия, професионално и качествено обслужване и не следва да се вменява като недобросъвестно по смисъла на ЗЗК осъществяването на търговска дейност от страна на ответното предприятие с тези клиенти, с оглед на което правилно е преценено от КЗК и от първостепенния съд, че не е налице нарушение на забраната, визирана в чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Предвид анализа в пълнота на установените факти субсумирани в посочените правни норми, не е и осъществено нарушение на забраната по чл. 29 ЗЗК, която е приложима, когато изследваното поведение не попада в обхваща на специалните разпоредби по глава VII от ЗЗК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение, не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По РАЗНОСКИТЕ: Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответниците разноски за настоящата инстанция - на Комисия за защита на конкуренцията сумата 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а в полза на Н.А. Инспекшън България ООД, гр. Бургас - разноски, възлизащи на 1800 лв., представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 64, ал. 1, изречение трето ЗЗК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,