Решение № 10791 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 681/2018 г.

Решение № 10791 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 681/2018 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д., подадена чрез процесуалния си представител адв. С. Русев, срещу решение № 307 от 23 ноември 2017 година, постановено по адм. дело № 196/2017 година по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 19-12-73/29 март 2017 година на главния архитект на община Стара Загора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – община Стара Загора, представлявана от юрк. Д. Желязкова, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – "Дейта" ЕООД, в писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. Останалите ответници – главният архитект на община Стара Загора, Електроразпределение-Юг, "ВиК" ЕООД Стара Загора, Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. [населено място], кв. [квартал], [жилищен адрес] ч/з домоуправителя С. Д., Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. [населено място], кв. [квартал], [жилищен адрес] ч/з домоуправителя И. М., Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. [населено място], кв. [квартал], [жилищен адрес] ч/з домоуправителя М. Р., Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. [населено място], кв. [квартал], [жилищен адрес] ч/з домоуправителя С. Г., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на М. Д. срещу заповед № 19-12-73/29 март 2017 година на главния архитект на община Стара Загора, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП-ПР) за УПИ II 4646а и УПИ I кжс и пг в кв. 520 по плана на град Стара Загора, с което се обособява нов съсобствен имот – УПИ II 5646 в кв. 520 по зелените надписи и линии съгласно приложения проект и ПУП - план за застрояване, с който за новообразувания УПИ II 5646 се установява устройствена зона - Оо1 – за обществено и делово обслужване – свободно, ниско застрояване с височина на застрояване до 10 м. и при указани в проекта показатели. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е неправилно. От данните по делото се установява, че административното производство пред главния архитект на община Стара Загора, е започнало по искане на "Дейта" ЕООД в качеството му на собственик на поземлен имот УПИ II 4646а и на община Стара Загора като собственик на УПИ I кжс и пг кв. 520 като изменението се изразява в промяна на общата граница на двата имота. С тази промяна обаче се засяга целия УПИ I кжс и пг кв. 520 по плана на град Стара Загора, за което по преписката не се съдържат изрични искания от лицата, носители на ограничени вещни права върху имоти, които попадат в УПИ I кжс и пг кв. 520, предмет на допуснатото изменение. Обратно – установено е, че М. Д. – собственик на идеална част от самостоятелен обект - ап. № [номер] във вход [номер], [жилищен адрес] представляващ поземлен имот 4646, изграден в УПИ I кжс и пг кв. 520 изрично е възразила срещу изготвения проект за изменение на плана за регулация, като заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. При тези данни изводът на съда за издаване на заповедта в съответствие с материалния закон се явява неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да изменят когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носители на ограничени вещни права върху тях. В случая такова съгласие липсва, а това е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Правилно съдът е приел, че в случая оспорващата се явява заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ с оглед на което е приел жалбата й за допустима и я е разгледал по същество. След като е прието от съда, че като лице разполагащо с вещни права върху недвижим имот, непосредствено засегнат от допуснатото със заповедта изменение на плана, то е следвало да прецени, че изменението на посоченото основание не може да бъде извършено, именно поради липсата на съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и на носители на ограничени вещни права върху такива имоти, каквато в случая се явява касаторката. След като с изменението се засяга УПИ I кжс и пг кв. 520, в който попада и собствения на М. Д. имот, то това изменение не може да бъде извършено на посоченото основание - чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, поради липсата на визираните в нормата предпоставки. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ изисква изричното съгласие на всички заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, каквото съгласие в случая не е дадено. Като не е съобразил това обстоятелство и е отхвърлил жалбата срещу административния акт съдът е приложил неправилно материалния закон. Съдебното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да се постанови ново, с което заповедта на главния архитект на община Стара Загора да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касатора, то такива следва да му бъдат присъдени и за двете съдебни инстанции, като те са в размер на 1368.50 лева за първата съдебна инстанция, съгласно представения списък и 1000.00 лева за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,