Решение № 1316 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2012 г.

Решение № 1316 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК - Североизточен район срещу решение № 1685 от 28.06.2012 г., по адм. дело № 725/2012 г., по описа на Административен съд - Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - "Атлант" ООД, представлявано от управителя Адам Павлов Адамов, чрез пълномощника си адв. Ванев, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените от него съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите в касационната жалба, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2349/16.02.2010 г., постановено по адм. дело № 12476/2011 г., по описа на Върховен административен съд, второ отделение е обезсилено решение № 1602/29.06.2011 г., по адм. дело № 3420/2010 г. на Административен съд - Варна, в частта, в която решението е постановено при участието на "Пазари" ЕАД - гр. Варна като заинтересована страна и е прекратил производството по делото в тази му част. Отменил е решение № 1602/29.06.2011 г., по адм. дело № 3420/2010 г. на Административен съд - Варна в останалата му част и е върнал делото в отменената му част на същия съд за ново разглеждане от друг състав, с което е отхвърлена жалбата на "Атлант" ООД срещу заповед № ДК-02-Сир-28/09.09.2010 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна сграда с разположени четири магазина с входове от ул. "Ангел Кънчев", сладкарница "Адамо" със санитарни помещения, два магазина и помещение за бърза закуска с входове към пазара, /без аптека/, със ЗП около 269, 00 кв. м., построени върху търговски места с № 539, 536 и 558 на пазар "Централен" /Колхозен/, УПИ I "пазар", кв. 333, по плана на девети микрорайон на гр. Варна. При новото разглеждане на делото решаващият съд е изпълнил указанията на ВАС и в мотивите си е приел, че процесната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, поради което я е отменил и е осъдил РДНСК - Североизточен район да заплати на "Атлант" ООД сумата от 880, 00 лв., представляваща направените от дружеството разноски по делото. За да постанови този резултат, инстанцията по същество е развила доводи, че при издаване на заповедта за премахваме на незаконен строеж "масивна сграда с разположени четири магазина с входове от ул. "Ангел Кънчев", сладкарница "Адамо" със санитарни помещения, два магазина и помещение за бърза закуска с входове към пазара, /без аптека/, със ЗП около 269, 00 кв. м., построени върху търговски места с № 539, № 536 и № 558 на пазар "Централен" /Колхозен/, УПИ I "пазар", кв. 333, по плана на девети микрорайон на гр. Варна, е следвало административният орган да извърши проверка дали процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Посочила е, че императивният характер на цитираната правна норма забранява премахването на незаконни строежи, съобразно предвидените от законодателя изисквания. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е установил, че в случая намира приложение разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която регламентира, че строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В настоящия случай, материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата са налице - от доказателствата по делото е установено, че процесната сграда е била изградена в периода 1981 г. -1982 г. и правилно решаващият съд е приел, че административният орган е квалифицирал неправилно вида незаконно строителство. В тази връзка следва да се вземат предвид установените по делото факти, а именно че към 09.12.1992 г., в гр. Варна е сключен договор за покупко-продажба на временна постройка на заведение за обществено хранене на Колхозния пазар - сладкарница "Адамо"-гр. Варна, по реда на чл. 30 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.)л. 125 от адм. дело № 3420/2010 г., по описа на Административен съд - Варна/ и е продадено заведение за обществено хранене, което по вид и разположение съответства на процесния строеж. Дори и да се приеме, че същият е бил "временна" постройка, това не обосновава прилагането на някоя от хипотезите на чл. 225 от ЗУТ. Останалите оплаквания, наведени в касационната жалба, че след 1992 г. са извършени строително-монтажни работи, което е довело до смяна на предназначението на съществуващ обект "сладкарница и сладкарски цех" и извършеното представлява строеж по смисъла на ЗУТ, без одобрени проекти и без разрешение за строеж, също са неоснователни. Административният орган е следвало да разграничи статута на сградата към датата на приватизацията и характера на извършените преустройства, след 09.12.1992 г. Дори и незаконно изпълнени, същите не могат да доведат до премахване на цялата сграда, в какъвто смисъл е издадената заповед. При евентуалност на твърдяните незаконни преустройства би следвало административният орган да разпореди премахване на същите, респ. възстановяване на положението преди извършването им, но не и премахване на цялата сграда. В обобщение се налага, че изложените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. След като строежът е търпим и законодателят забранява премахването на строежи, попадащи в обсега на императивната разпоредба на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, то оспореното решение на Варненския административен съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Същото като такова следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК