Решение № 11515 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12144/2014 г.

Решение № 11515 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12144/2014 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Вичка Славова Димитрова, Иванка Славова Петкова, Тошко Димитров Господинов, Фердинанд Стоянов Нешев, Стоянка Фердинандова Симеонова и Светослав Фердинандов Стоянов, чрез пълномощника адв. Мариана Василева, срещу Решение № 103/11.08.2014 г., постановено по адм. дело № 840/2013 г. по описа на Административен съд Добрич. Касаторите твърдят, че решението е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав, като излагат и подробни доводи в подкрепа на така поддържаната теза. Твърдят също, че решението е недопустимо, тъй като съдът е излязъл извън пределите на сезирането. Изложени са обстойни аргументи и досежно твърдяната алтернативно неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Наведените касационни основания се поддържат в с. з. от пълномощника адв. Василева, която, включително и в депозираната писмена защита, отправя искане решението да бъде обявено за нищожно, или алтернативно- обезсилено, респективно отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на АС- Добрич. Претендират се разноски. Ответникът- Общински съвет при Община Добричка, не взима становище по касационната жалба. Ответникът- Община Добричка, представлявана от Кмета Петко Йорданов Петков, чрез пълномощника адв. Далакманска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък по чл. 80 ГПК. Представя писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Решението в частта, с която са отхвърлени субективно съединените искове на Вичка Славова Димитрова, Иванка Славова Петкова, Тошко Димитров Господинов, Фердинанд Стоянов Нешев, Стоянка Фердинандова Симеонова и Светослав Фердинандов Стоянов, като наследници на Слави Иванов Стамов, срещу Общински съвет при Община Добричка, е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част- прекратено, по следните съображения: Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставките за възникване на правото на иск. Липсата й обосновава извод за недопустимост на иска. Задължение на съда е да следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При все това обаче, съдът няма задължение да напътства ищеца и да му указва срещу кого да насочи иска, и кого да посочи като ответник, след като такъв вече недвусмислено е индивидуализиран от него. В исковото производство съдът не конституира служебно надлежния ответник, тъй като страните в това производство се сочат само от ищеца. Незнанието му срещу кого да насочи иска си или евентуалната негова грешка в тази насока, са ирелевантни. Предвид така изложеното, първоинстанционният съд е следвало да отчете, че Общински съвет при Община Добрич не е юридическо лице - надлежен ответник и да прекрати производството по делото. Като не е направил това, а е приел, че е сезиран с допустими субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за вреди и пропуснати ползи от страна на Общинския съвет, солидарно с Община Добрич, в размер на 12 000 лв., следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Общинския съвет, довели до неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт- Решение № 9/12.02.2008 г., постановено по гр. д. № 1065/2007 г. по описа на РС- Добрич, и е разгледал спора по същество в така очертаната му част, съставът на АС- Добрич е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен в горепосочената част, а съдебното производство по нея - прекратено. В останалата си част касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са оплакванията, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав вследствие ненадлежно проведен избор на съдия докладчик, както и поради факта, че волята на съда, обективирана в него е до такава степен неясна, че не може да бъде установена дори и чрез тълкуване. Решението е валидно. Постановено е от съд, компетентен по материя и място, от законен състав, с ясно изразена воля в съдебния акт. Съгласно чл. 157, ал. 1, изр. 1 от АПК председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдията - докладчик, като според ал. 2 съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределение на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила. Редът за случайно разпределение на делото е спазен, като съдията - докладчик е определен съгласно чл. 157, ал. 2, вр. с ал. 1, изр. 1 от АПК. Образуваното в Добрички районен съд гр. д. № 4200/2013 г. е изпратено по подсъдност на Добрички административен съд, с писмо вх. № 2815/4.11.2013 г. (л. 2). С протокол за избор на докладчик от 7.11.2013 г, ред 6 (л. 3) делото с рег. № 2815/4.11.2013 г. е включено по поредност на постъпването в Добрички административен съд за случайно електронно разпределение, и съдията - докладчик е определен в съответствие със законоустановения ред. Решението е и правилно в атакуваната му част, с която исковете на наследниците на Слави Иванов Стамов срещу Община Добрич за присъждане на 12 000 лв. вреди и пропуснати ползи са отхвърлени. За да отхвърли предявените против Община Добрич искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили от бездействието на ответника във връзка със съдебно решение № 9/12.02.2008 г., постановено по гр. д. № 1065/2007 г. по описа на РС- Добрич, съдът е приел, че същите са неоснователни. Административният съд се е обосновал като е посочил, че на 10.06.2008 г. Иванка Славова Петкова, една от наследниците, е подала молба до Общинска служба "Земеделие и гори" за обезщетяване с равностойно количество земя, на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ, което се установява от молбата на л. 87, която е заведена с деловоден индекс на ОС "ЗГ"- Добрич, поради което е счел, че искането й не е било насочено до Кмета на Община Добричка, респективно- не е налице незаконосъобразно действие по препращане на тази молба до ОбС, в каквато насока е твърдението на ищците. В допълнение административният съд е посочил, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че единствената молба, отправена директно до Кмета на Община Добрич, е от 1.03.2011 г., и същата е неправилно отправена, за което ищците са своевременно уведомени. По- нататък в мотивите си решаващият съд е разгледал твърдяното незаконосъобразно действие на Кмета на общината, извършено с писмо № К-827/23.05.2012 г., с което вместо да върне преписката и да даде указания на ОС "ЗГ", кметът е препратил преписката на Общинския съвет. Счел е, че писмото има изцяло оповестителен характер и цели да запознае общинския съвет с поредното искане на ищците. Приел е, че в случая единственото задължение на кмета е било да отправи докладна до Общинския съвет, който е компетентният орган да вземе решение, което в случая е сторено на 13.07.11 г. В обстойни мотиви административният съд е посочил правните си съображенията си за неоснователност на твърдението, че е налице незаконосъобразно бездействие на кмета, който не е издал заповед за предоставяне на имоти № № 000047 и 000072, като е проследил относимите промени в ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.). В контекста на изложеното, съдът е приел, че не са налице основанията на закона да се счете, че ответникът е нарушил правото на ищците по чл. 1 от протокол 1 към ЕКЗПЧОС да упражнят правото си на мирно ползване на имотите си. За да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от твърдяното бездействие или действие което следва безспорно да е установено по делото. В конкретния случай ищците не са се справили с доказателствената тежест с която разполагат по закон в исковото производство. Затова неоснователни се явяват доводите за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поддържани като касационно основание за отмяна на решението. При обсъждането на основанията на закона за ангажиране отговорността на Община Добрич, съдът подробно е обсъдил всички доказателствата във връзка с правния спор за наличие на предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ, при който възниква основание за отговорност за вреди от неоснователно бездействие, съответно от признат за незаконосъобразен акт. Обосновано съдът е направил извода за липса на законоустановените предпоставки за исканата отговорност за имуществени вреди и пропуснати ползи от незаконосъобразни действия и бездействия на Общински съвет- Добрич. Не е спорно по делото, че с Решение № 9 от 12.02.2008 г., постановено по гр. д. № 1065/2007 г. по описа на РС- Добрич, е признато за установено по отношение на Общинска служба "Земеделие и гори" при Община Добричка и Община Добричка, правото на ищците, като наследници на Слави Иванов Стамов, бивш жител на с. Стефан караджа, на възстановяване собствеността с план за земеразделяне върху 20 020 дка земеделски земи в землището на с. Паскалево, община Добричка. Не е спорно и обстоятелството, че след завеждане на исковата молба, ищците са обезщетени с полагащата им се по размер земеделска земя, като исковете са заведени поради прекалено късното изпълнение на горепосоченото съдебно решение, влязло в сила на 11.03.2008 г. Настоящият състав на касационната инстанция намира за обоснован извода на първостепенния съд, че нито препращането от Общинска служба "Земеделие и гори" до Общинския съвет на 10.06.2008 г., нито съдържанието на писмо № К-827/23.05.12 г., с което кметът е внесъл преписката в ОбС - Добрич, нито твърдяното бездействие на кмета по писмо № В-4130/1/от 5.11.10 г. и неиздаването на заповед за предоставяне на имоти № 000047 и № 000072 в с. Паскалево, не се обемат от хипотезиса на горепосочената норма. Всъщност, установеното от фактическа страна по същество не се оспорва, като спорът е във връзка с правния извод за липса на кумулативно предвидените предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Както се посочи съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Видно и от правната норма и съгласно ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС на РБ, задължително за всички съдилища, под действия и бездействия се има предвид "фактическо" бездействие. Предвид и смисълът на чл. 250, чл. 256 и чл. 257 от АПК фактическото бездействие представлява неизпълнение на правно регламентирано задължение за административен орган или длъжностно лице, т. е. самата правна норма да регламентира дължимото фактическо действие. Ако връзката между дължимото поведение и закона се опосредява с властническо волеизявление, няма да е налице фактическо бездействие при изпълнение на законово задължение. Предвид всички посочени обстоятелства и от събраните по делото доказателства, законосъобразни се явяват изводи те на съда, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразен акт и бездействие от страна на административните органи и съответно настъпили вреди по смисъла на ЗОДОВ. Правилно административният съд е анализирал представените и допълнително събрани доказателства, като е приел, че всички действия, извършени от служители на общинската администрация, са съобразени със законовите разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което и е счел, че искането за обезщетение е недоказано. Още повече, че общината стопанисва и управлява земите от общинския поземлен фонд, но не се разпорежда с тях (арг. чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА). Основателно ответникът по касация поддържа, че ищците не разграничават вменените законови задължения на служителите от общинската администрация с тези на общинските съветници или на служители от други служби, например Общинската служба по земеделие и гори, която не е на подчинение на Кмета на Община Добрич. Съгласно разпоредбата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ ОС "ЗГ" предоставя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Правилно решаващият състав на АС- Добрич е установил, че със съдебното решение от 12.02.08 г. на Добричкия районен съд се признава право на възстановяване правото на собственост по плана за земеразделяне, но конкретни имоти или местност в землището на с. Паскалево не са упоменати и не биха могли, предвид спецификата на реституционната процедура. Това е наложило тези лица да бъдат обезщетени със земи от общинския поземлен фонд, като- както е посочил и съдът- процедурата в тази насока е по ЗСПЗЗ и включва мотивирано искане от ОС "ЗГ" до кмета на Общината, след което следва да се произнесе ОбС в изпълнение на правомощията си по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ вр. § 27, ал. 2 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, в сила от 16.08.2010 г. В реда на гореизложеното следва да се посочи още, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата вреда. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от вредоносния резултат. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното бездействие. В случая не може да се приеме съществуването на пряка и непосредствена връзка между забавяне на изпълнението на съдебното решение с оглед на данните по делото и пропуснати ползи от страна на ищците, като настоящият състав споделя извода на административния съд, че с някои от действията си, респективно бездействията си, наследниците на Слави Стамов сами са причинили забавяне във времето. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не могат да обусловят извод, различен от така направения. Поради това правилно съдът е направил правен извод за неоснователност на исковете срещу Община Добрич. Не са налице касационни основания за отмяна на решението в тази му отхвърлителна част. То е правилно и следва да се остави в сила включително в частта на присъдените разноски. Както се посочи по-горе в мотивите липсата на всеки един от кумулативно предвидените елементи от хипотезата на чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, води до неприложимост на материалноправната норма. Следва да бъде споделен и извода на съда относно ненакърняване в разглеждания случай на стандартите на защита и правата и свободите - обект на защита, които ЕКПЧ в чл. 1 на Протокол 1 гарантира, доколкото предвид на конкретните установявания в настоящия казус не е налице недопустима намеса в правото на собственост на ищците от гледна точка на ЕКПЧ. При този изход на спора и с оглед заявеното искане за присъждане на разноски на ответника по касация, на последния следва да бъдат присъдени сторените такива за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв. Искането за присъждане на 690 лв. - разноски за първата инстанция не следва да бъде уважавано, тъй като с първоинстанционния съдебен акт сумата е присъдена на ищците. Предвид изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,