Решение № 6307 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2014 г.

Решение № 6307 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от временно изпълняващ длъжността директор на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - гр. Велико Търново, срещу Решение № 395 от 27.03.2014 г., постановено по адм. дело № 424/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С решението предмет на контрол, първоинстанционният съд, по жалба н а Десислава Пламенова Иванова, гр. Велико Търново, е отменил Уведомително писмо за одобрение № 53/112 с изх. № 01-043-6500/637 от 27.12.2012 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - Велико Търново, в частта, с която от направеното към жалбоподателката второ плащане в размер на 24 446 лева по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" е извършено прихващане в размер на 2 402,10 лева - санкции за бъдещи периоди по схеми и мерки на Дирекция "Директни плащания". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради което се иска от съда да го отмени и реши делото по същество, като отхвърли жалбата на Иванова. Ответната страна - Десислава Пламенова Иванова, гр. Велико Търново, не се представлява и изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспореното уведомително писмо Десислава Иванова е уведомена за извършено плащане по банковата й сметка според договор/заповед № 04/112/04063 от 7.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ и подадена заявка за плащане № 04/112/04063/3/01. В писмото е уточнено, че е изплатена сума в размер на 22043,90 лева и е прихваната сумата от "2402,10 лева, санкции за бъдещи периоди (СБП) по схеми и мерки на Дирекция "Директни плащания". За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискуемата от закона форма. Счел е, че в процесното уведомително писмо не са изложени фактите, мотивирали автора да постанови извършеното прихващане. Също така е установил и това, че в обжалвания административен акт не са посочени правните основания за извършеното прихващане, което е второ съществено нарушение на изискванията към неговата форма. Съдът е приел, че липсата на конкретни фактически основания и на правни такива за издаването на акта е довело до неразбираемост на същия от неговия адресат, а от друга страна препятства съдебния контрол, тъй като от него не е ясно какво е приел за установено административният орган и правилно ли е издирил и приложил материалния закон спрямо установените факти. Предвид изложените мотиви съдът е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за съдържание. Решението е правилно. Безспорно по делото е установено, че със заявление № 04/112/04063 от 31.03.2009 г., Десислава Пламенова Иванова, гр. Велико Търново, е заявила, че желае подпомагане по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., към което е приложила необходимите документи съгласно Приложение № 3 към чл. 17, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. на МЗП за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Жалбоподателката е регистрирана с уникален регистрационен номер (УРН) 403434 в Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). След извършване на административни проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи, вкл. в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), като регистър на ИСАК, от ДФ "Земеделие" е установено, че съобразно заявените условия, е допустимо бенефициентът да бъде безвъзмездно подпомаган по мярка 112. Между разплащателната агенция и Иванова е сключен Договор № 04/112/04063 от 7.10.2009 г., за безвъзмездно подпомагане в размер на 48 892,00 лв., като съгласно т. 2.2. - т. 2.4. от договора помощта се изплаща на два етапа по 24 446,00 лева. Между страните не се спори и от административната преписка е установено, че първото плащане по договора е извършено в цялост. На 11.10.2012 г. от Десислава Иванова е подадена заявка за второ плащане, ведно с приложени документи, в резултат на което е издадено процесното уведомително писмо, с което на Иванова е изплатена сума в размер от 22043,90 лева и е прехваната сумата от 2402,10 лева - санкция за бъдещ период по схеми и мерки на Дирекция "Директни плащания". Настоящия състав приема за законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че в оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които да се преценят фактическите и правни основания. В съответствие с чл. 59, т. 1 от АПК, актът на административния орган следва да е мотивиран, като съгл. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК следва да съдържа фактически и правни основания за издаването, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените нормативни разпоредби. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден, както и съответното правно основание, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол. В настоящия случай неоснователно се явява твърдението в касационната жалба, че в оспореното уведомително писмо е налице пълнота на фактическите и правни основания. С процесното уведомително писмо е наложена санкция в размер на 2402,10 лева като не е посочено въз основа, на кой административен акт са наложени тези санкции. След като административният орган не е конкретизирал последното в процесното писмо, то съдът правилно е приел, че липсват мотиви на акта в тази му част. Дори и да се приеме, че представените пред първоинстанционния съд Уведомителни писма с изх. № 02-040-6500/2425 от 21.07.2012 г. и изх. № 02-040-6500/537 от 29.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" са именно основанията за извършеното прихващане, то същите не са вписани в оспореното уведомителна писмо и чрез представянето им в съдебно производство, не могат да се отстранят пороците на административния акт. Освен това, съдебната практика допуска мотивите към административния акт да бъдат изложени отделно от самия акт, в друг документ, изхождащ от същия орган, който документ обаче следва да представлява част от преписката по издаване на оспорения акт, а не в друг административен акт, издаден в отделно административно производство. Правилно е и заключението на съда, че липсват правни основания въз основа на които е прихванат сумата в размер на 20402,10 лева. От уведомителното писмо не става ясно коя е материалната норма, на която се е позовал административният орган и на основание, на която е извършено прихващането. Правилен е изводът на съда, че непосочването на правно основание е пречка за извеждане на съответния фактически състав, претендиран от административния орган като основание за упражняване на конкретното негово властническо правомощие, а установяването на този състав на база предположения е недопустимо. Няма колебания в практиката на Върховния административен съд, че непосочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на административния орган препятстват възможността за упражняване на контрол върху същия, както и възможността за организиране на адекватна защита спрямо него, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил оспореното уведомително писмо като незаконосъобразно и необосновано. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд