Решение № 10354 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3399/2017 г.

Решение № 10354 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3399/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д.-Р." ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Б., Смолянска област, чрез пълномощника му адв. З. С., срещу решение № 12 от 17 януари 2017 г., постановено по адм. д. № 224/2016 г. по описа на Административен съд С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-11-См-02/26 ноември 2014 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО"НСК") при РДНСК Южен централен район, поправена със заповед № ДК-11-СМ-01/03 февруари 2016 г. на началника на РО"НСК" при РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От началника на РО"НСК" при РДНСК Южен централен район, чрез пълномощника му юрк. Н. С., е представен писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници - община Б., главният архитект на община Б., Н. Н. Д., Е. С. Д. и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на "Д.-Р." ЕООД срещу заповед № ДК-11-См-02/26 ноември 2014 г. на началника на РО"НСК" при РДНСК Южен централен район, поправена със заповед № ДК-11-СМ-01/03 февруари 2016 г. на началника на РО"НСК" при РДНСК Южен централен район, с която са отменени одобрените на 05 ноември 2015 г. от главния архитект на община Б. инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж № 14/10 ноември 2015 г. за строеж "Преустройство и промяна предназначение на СОС № № 3,2 и 1 съответно в "Стая за гости, битови услуги и магазин за промишлени стоки" в сграда с идентификатор 44402.500.304 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., находяща се в УПИ VII-битов комбинат, кв. 101 по плана на с. Б. - О. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при спазване на административнопроцесуалните и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че съсобственици на поземления имот, в който е разположена сградата, чието преустройство е разрешено, са община Б. и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, както и това, че първият съсобственик е учредил на "Д.-Р." ЕООД и на Н. Н. Д. и Е. С. Д. право на пристрояване. Такова право обаче не е учредено от другия съсобственик. Установено е също така, че липсва взаимно съгласуване между отделните части на инвестиционния проект. При тези данни законосъобразен е изводът на административния съд за допуснати нарушения на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ и чл. 139, ал. 3 във връзка с чл. 142, ал. 5, т. 4 от ЗУТ и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти при одобряване на инвестиционните проекти и при издаването на разрешението за строеж. Неоснователни са възраженията на касатора относно това, че в случая не е необходимо учредяването на право на пристрояване предвид това, че преустройството засяга собствени обекти за нежилищни нужди в сграда - етажна собственост, при което е приложима разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. В случая, видно от представените проекти и обяснителната записка към тях, става въпрос за пристрояване на тераси, а съобразно легалната дефиниция за тераса, дадена в § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ, при изграждането на такава се засягат терена или други помещения. При това положение за издаването на разрешение за строеж и за одобряването на инвестиционните проекти, е необходимо учредяването на право на пристрояване от собствениците на терена, както обосновано е приел и административния съд. Такова право впрочем е учредено от единия съсобственик на терена, но не и от другия. Неоснователно е и възражението, че след приключване на съдебното дирене пред административния съд от съсобственика на поземления имот - "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, е дадено писмено съгласие за реализиране на преустройството съгласно одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, което съгласие представлява нововъзникнало писмено доказателство, което следва да бъде съобразено при постановяване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК законосъобразността на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо съгласието, дори и да бъде прието то като договор за учредяване на право на пристрояване, следва да е било налично към датата на одобряване на проекта и издаването на разрешение за строеж, за да се приеме като нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде оскъден да заплати на РО"НСК" при РДНСК Южен централен район юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,