Решение № 946 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2504/2018 г.

Решение № 946 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2504/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ образувано по искане на молба от И. Георгиев, понастоящем в Затвора - [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 284/30.06.2015 година, постановено по адм. дело № 1008/2014 г. на Административен съд - Плевен. Излагат се оплаквания против решение № 284/30.06.2015 г. на АС - Плевен и се иска отмяната му. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва искането за отмяна в представеното по делото писмено становище. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК. срещу влязлото в сила решение № 284 от 30.06.2015 г., по адм. д. № 1008/2014 г. от страна по делото, за което съдебният акт е неблагоприятен, поради което следва да се приеме за допустимо за разглеждане по същество. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Съгласно чл. 239 АПК актът Актът подлежи на отмяна, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото; 3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на ЕКПЧ. Предвид характера на производството за отмяна на влязло в сила решение като извънреден способ за защита, в рамките на което се цели преодоляване на стабилитета на съдебното решение, основанията за отмяна, които АПК съдържа, са посочени с императивни правни норми. Това означава, че същите не могат да се тълкуват разширително, а единствено стриктно и точно. Основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, които не са посочени сред изброените в чл. 239 АПК, не могат да се разглеждат и обсъждат и не могат да послужат като предпоставка за отмяна на съдебния акт. Ето защо се приема, че основанията, визирани в чл. 239 са посочени от законодателя лимитативно. Всякакви оплаквания, които не са сред императивно и лимитативно изброените в чл. 239 АПК, биха могли да послужат като касационни основания, в случай на валидно и допустимо провеждане на касационно съдебно производство по касационна жалба, но не могат да се обсъждат и разглеждат като основания за отмяна на влязъл в сила съдебн акт. В сезиращото искане оплакванията за деликатност и дискриминационност на съдебното решение на АС - Плевен, като нарушаващо разпоредбите на ЗИНЗС и провеждащо различна съдебна практика сочат на липса на основания по чл. 239 АПК, изброени по-горе. Както се посочи, тази оплаквания могат да послужат като касационни основания, доколкото сочат на нарушение на материалния и процесуалния закон, но не могат да послужат като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С оглед на горното искането следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд