Решение № 165 от 6.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 181/2018 г.

Решение № 165 от 6.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 181/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 325 от 9.05.2018 г., по касационната жалба на [фирма] [населено място], представлявано от собственика А., чрез процесуалния представител адвокат Ф. против въззивно решение № 1046 от 4.08.2017 г. по в. гр. д. № 1798 по описа за 2017 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 621 от 28.02.2017 г. по гр. д. № 1343/2016 г. на РС Пловдив като е осъден ЕТ "Доверие-С. А. "да плати на И. Д. К. сумата от 6 320. 89 лв., неплатено трудово възнаграждение за периода м. 09. 2013 г. - м. 10. 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 4.02.2016 г. и са присъдени разноски, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси, касаещи доказателствената стойност на събрани по надлежния ред писмени доказателства, с косвен характер, подписани от ищеца и съдържащи признания за неизходни за него факти, свързани със заплащане на трудово възнаграждение и за допустимостта на свидетелски показания за установяване на загубен или унищожен, не по вина на работодателя, документ. По същите е констатирано противоречие на въззивния съд с постановени по чл. 290 ГПК решения гр. д. № 558/2012 г. на ІV г. о., гр. д. № 824/2011 г. на ІV г. о. и гр. д. № 3269/2014 г. на ІІІ г. о. В съдебно заседание страните не се явяват лично, като касаторът се представлява. Изразеното от процесуалният представител становище е за основателност на жалбата, като искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне като неоснователен на предявения иск или евентуално, ако съдът счете, че не са налице достатъчно доказателства за решаване на спора, за отмяна и връщане на въззивния съд за ново разглеждане. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване следното: Следва да бъде споделена установената съдебна практика, съдържаща се в постановените съдебни актове по горепосочените дела, която може да бъде обобщена по следния начин: Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ, принципът е, че изпълнението на произтичащото от писменият трудов договор задължение на работодателя да заплати на работника уговореното трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или на посочено от него лице във ведомостта, в разписка или в документ за банков превод по влог на работника. Когато няма или не се представят такива нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане, а законът изисква за доказване на определени обстоятелства документ, доказването може да се извърши със случаен документ. При него намерението на автора да удостовери истинни обстоятелства не се предполага, а следва да се изведе от съдържанието на документа или от обстоятелствата, при които е издаден. В случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен не по вина на страната. Невъзможността да се представи изгубеният документ /т. е. този, за който страната не знае в чие държание е/, не трябва да е настъпила поради умишлено действие на страната. Изгубването на документа без вина или поради небрежност, не лишава страната от възможността да установи със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетел. В обсъжданата хипотеза, ограничението на свидетелските показания и равнозначното му изискване за писмена форма за доказване на определени обстоятелства, не изключва допустимостта на други доказателствени средства, каквито могат да са съдебно, извънсъдебно признание, веществени доказателства, заключение на вещо лице, както и молби- декларации пред Н. и НОИ, служебни бележки, други документи, подписани от ищеца, съдържащи негови изявления, сочещи на единствения възможен извод, че сумите по трудовите възнаграждения са платени /вж. решение по гр. д. № 558/2012 г. на ІV г. о. и гр. д. № 3269/2014 г. на ІІІ г. о. / В случая установените по делото факти са следните: Ищецът е работил по трудово правоотношение в [фирма] на длъжност "Букмейкър" за периода: 10.09.2013 г. – 6.10.2015 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 326, ал. 1 КТ, въз основа на подадено от него предизвестие. Видно от длъжностната характеристика, посочената длъжност е отчетническа, като основните задължения са свързани с приемане и заплащане на залози "единствено в брой, в български левове". Неговото твърдение, че за целият период не му е заплащано трудово възнаграждение Твърдението на ответната страна е, че ищецът е получавал редовно и своевременно трудовото си възнаграждение и че предявяването на иска съставлява злоупотреба с права, защото не цели защита на собствен интерес, а увреждане на работодателя. В отговора на исковата молба е посочил, че срещу подпис ищецът, в качеството си на работник е удостоверявал получаването на трудовото си възнаграждение в нарочна тетрадка, която е изчезнала "малко преди напускането на ищеца". Представил е като доказателства, издадени от него - Служебна бележка от 31.01.2014 г. и Удостоверение изх. № 21 от 21.01.2016 г. за получено по месеци брутно трудово възнаграждение от ищеца за 2015 г., които са му били предоставени, за да предяви пред НОИ искане за ползване на детски надбавки. Със заключението на приета по делото основна съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за процесният период от 09. 2013 г. – 6.10.2015 г., на "ищеца е било начислено трудово възнаграждение по ведомостите за заплата на ответното дружество в размер на 6 320. 89 лв., но липсва подпис на получател". С допълнително прието заключение е установено, че през същият период ищецът, който съгласно Експертно решение на ТЕЛК от 2007 г. е с 94% намалена работоспособност, е получавал и пенсия по болест. На база на представени от работодателя болнични листове за периода 16.12.2013 г. -14.01.2016 г., са му били изплащани суми за болнични от НОИ по посочена от него банкова сметка. Ежемесечно и своевременно работодателят е подавал информация пред НОИ и НАП [населено място] за ищеца като осигурено лице, като са начислявани и внасяни дължимите осигурителни вноски. Работодателят е издавал и удостоверения за получаваните трудови възнаграждения. Съгласно последните две заключения на приета по делото счетоводна експертиза /вж. стр. 214 и стр. 226/, за периода от м. 09. 2013 г. до м. 10. 2015 г., по счетоводните сметки на ответното дружество няма разлика между отразеното във фишовете за заплати и осчетоводените суми. Отразени са "начислените заплати на персонала и е посочено изплащането им, като годишните баланси са приключени и няма задължение към персонала за 2013, 2014 и 2015 г., колкото е начислено, толкова е и изплатено". Дружеството "няма задължения към НАП за 2013, 2014 и 2015 г. " По искане на ответната страна, вещото лице след извършена справка, във второто си допълнително заключение /вж. стр. 166 е установило, че ищецът И. К. е подал, за процесния период от 1.10.2013 г. до 29.02.2016 г., в Дирекция за социално подпомагане, [община], два броя молби-декларации/с вх. № 2142 М от 15.09.2014 г. и вх. № 2029 М от 24.09.2015 г. / за заплащане на детски надбавки за деца, към които лично е приложил Служебна бележка с изх. № 14 от 10.09.2014 г. за получен брутен доход за периода 1.09.2013 г. до 31.08.2014 г. и Служебна бележка с изх. № 19 от 2.09.2015 г., за получен брутен доход от трудово възнаграждение за периода 1.09.2014 г. до 31.08.2015 г. Видно от приложените към заключението копия от представените от ищеца молби-декларации, в тях той саморъчно е декларирал размера на полученото от него трудово възнаграждение, което е удостоверил с горепосочените служебни бележки. При тези факти, въззивният съд е счел за неоснователен предявения иск, с правно основание чл. 128 КТ, тъй като работодателят върху когото е доказателствената тежест, не е установил, че начислените на ищеца трудови възнаграждения, реално са му били заплатени. Счел е, за недоказано твърдението му, че заплащането е ставало "на ръка", което е удостоверено в нарочна тетрадка, изчезнала малко преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Имайки пред вид така изложените мотиви, даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване и всички гореописани доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен. Не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд за липса на представени доказателства, установяващи реално извършено заплащане на дължимото трудово възнаграждение. Изброяването в чл. 270, ал. 3 КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно. Не съществуват ограничения за доказване на факта на получаване на трудовото възнаграждение на работника с определен вид документ. Годно доказателствено средство за получаването на плащания в трудовите правоотношения е всеки нарочно съставен за целта документ, включително и тетрадката, в която срещу подпис са записвани получените като трудово възнаграждение суми. Когато този документ е изгубен или унищожен не по вина на работодателя, както е в случая /този факт не беше оспорен от ищеца/, получаването на трудовото възнаграждение може да се установява с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително и както беше посочено по-горе, с нарочни молби- декларации, представени пред Н. и НОИ, служебни бележки и други документи, подписани от ищеца, съдържащи негови изявления, сочещи на единствено възможният извод, че сумите по трудовите възнаграждения са му били заплатени. Изявлението, което ищецът е направил изрично, с подадените и подписани от него молби-декларации с вх. № 2142 М от 15.09.2014 г. и вх. № 2029 М от 24.09.2015 г., пред надлежен орган, какъвто е Дирекцията за социално подпомагане, по официалния ред, че реално са му заплатени съответните суми за трудово възнаграждение за 2014 г. и 2015 г., което изявление е направено с цел да бъдат придобити права /за заплащане на парични надбавки за деца/, съставлява признание, което следва да бъде зачетено като надлежно доказателствено средство. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, поради установено плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение. Допълнително, косвено доказателство за извършеното плащане са и приетите заключения на счетоводната експертиза по делото, съгласно които ежемесечно и своевременно работодателят е подавал информация пред НОИ и НАП [населено място] за ищеца като осигурено лице, начислявал е и е внасял дължимите осигурителни вноски, издавал е удостоверения за получаваните трудови възнаграждения, като в счетоводството му няма разлика между отразеното във фишовете за заплати и реално осчетоводените суми. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1046 от 4.08.2017 г. по в. гр. д. № 1798 по описа за 2017 г. на Окръжен съд Пловдив и потвърденото с него решение № 621 от 28.02.2017 г. по гр. д. № 1343/2016 г. на РС Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И. Д. К. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], адвокатска кантора П. против [фирма] [населено място], представлявано от собственика А., със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [улица], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на сумата от 6 320. 89 лв., неплатено трудово възнаграждение за периода м. 09. 2013 г. - м. 10. 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 4.02.2016 г. Решението е окончателно.