Решение № 7210 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3564/2014 г.

Решение № 7210 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3564/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Генчев Илиев, от гр. София против решение № 7151/18.11.2013 г. по адм. дело № 6970/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу медицинско удостоверение № 90/9 от 29.05.2013 г. на Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Централна експертна лекарска комисия при Медицински институт - МВР изразява становище за неоснователност на същата. Столично управление "Социално осигуряване" и Столично управление "Пожарна безопасност и защита на населението" не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че във връзка с възникнал инцидент по време на дежурство жалбоподателят е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 14.06.2012 г. до 13.07.2012 г. - 30 дни поради травма на мускул (и) и сухожилие (я) от предната мускулна група на ниво - трудова злополука, станала по време на изпълнение на служебните му задължения, както и още 30 дни за периода от 14.07.2012 г. до 12.08.2012 г., съгласно болнични листове - № 1187742 и № 1187912. С предходно медицинско удостоверение № 158/11 от 10.09.2012 г. ЦЕЛК е приела, че частичното разкъсване на двуглавия мускул на бедрото, получено в резултат на внезапно и силно съкращаване на мускула, е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, но това удостоверение е било обявено за нищожно с решение № 984/14.02.2013 г. по адм. д. № 11687/2012 г. на 41 състав на Административен съд София - град. Удостоверение № 90/9 от 29.05.2013 г. на Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи е издадено в изпълнение на съдебното решение, съгласно дадените указания. В състава на ЦЕЛК е бил включен ортопед - травматолог, с което задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с цитираното по-горе съдебно решение са били изпълнени. За упражняване на правомощието си по чл. 255, ал. 3 ЗМВР при определяне вида на причинената телесна повреда, ЦЕЛК при МИ на МВР следва правилно да констатира характера и степента на увреждането на освидетелстваното лице, включително настъпилите усложнения на състоянието му и да установи съответствието им със законоустановените критерии. Обективните признаци на отделните видове телесни повреди са предвидени в чл. 128 - чл. 130 НК и ППВС № 3/27.09.1979 г. От съда е цитирана приложимата т. 10, според която затрудняването по смисъла на закона представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожилията и други части, които вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението. Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др. С приетата от административния съд съдебно-медицинска експертиза на вещо лице - специалист по ортопедия и травматология не е опровергана констатацията на ЦЕЛК, че се касае за разкъсване на двуглавия мускул на бедрото, което е частично, без нарушаване на целостта на мускулните глави, а само на мускулните влакна. Няма спор, че на служителя е причинено неудобство, но то не съставлява затруднение на движението на крайника по смисъла на закона. Така е защото мускулът /според заключението на вещото лице служи за изправяне на тазобедрената става и свиване в колянната става/ не е прекъснат и е засегната само частично функцията на крака, която в най-съществената й част не е нарушена. Въпросът за трайността на травматичното увреждане във връзка със срока на временна нетрудоспособност не се определя само от продължителността на временната неработоспособност, а от естеството на нараняването /неговия медико-биологичен характер/ при настъпването му. На това основание правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че при липсата на нарушаване на основната функция на крайника ирелевантно е превишението на тридесетте дни, които в общия случай съставляват ориентир за качеството трайност на увреждането, доколкото периодът на временна неработоспособност не променя естеството на травмата, което естество е определящо за медико-биологичния израз на увреждането. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение