Решение № 1888 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15072/2010 г.

Решение № 1888 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15072/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Кирил Божидаров Апостолов, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Валентин Русев, против Решение № 3292/26.10.2010 г. по адм. дело № 4482/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София, чрез пълномощника си - юрисконсулт Згурева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е частично основателна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Кирил Божидаров Апостолов против РА № 2000906459/30.03.2010 г. на ТД на НАП - София-град, потвърден с Решение № 793/04.06.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който на същия са определени задължения за ДДС в размер на 8 742.56 лв. и лихва за просрочие в размер на 2 036.45 лв. за вътрешнообщностно придобиване /ВОП/ на ново моторно превозно средство. За да постанови този резултат, съдът е установил, че Кирил Апостолов е закупил в Австрия лек автомобил м. "Мазда", модел "626", с фактура № 810/371316/29.05.2008 г., издадена от Autopark GmbH - Австрия, за сумата 18 625 евро и ДДС - 3 725 евро, платени изцяло от купувача. Автомобилът е регистриран в България на 30.05.2008 г., без да бъде подадена декларация по чл. 168, ал. 1 - 3 от ЗДДС. При тези данни съдът е приел, че закупения автомобил представлява ново превозно средство, по смисъла на § 1, т. 17, б. "в", подт. "аа" от ДР на ЗДДС, а с регистрацията му в България е налице ВОП, на основание чл. 13, ал. 2 от с. закон, поради което законосъобразно с оспорения РА е начислен ДДС върху посочената сума. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на оспорващия, че не е налице ВОП, тъй като ДДС-то по сделката е било начислено в Австрия от доставчика и платено също там, позовавайки се на чл. 138, § 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Обжалваното решение е частично неправилно. По делото не е имало спор, че закупеният в Австрия от касатора, лек автомобил м. "Мазда", модел "626", има характер на ново превозно средство, по смисъла на § 1, т. 17, б. "в", подточка "аа" от ДР на ЗДДС, както и че към момента на закупуването му е начислен ДДС от австрийския търговец, издател на фактура № 810/371316/29.05.2008 г. Основният спор между страните е за наличието на ВОП, както и за наличие на двойно данъчно облагане, след като е начислено ДДС веднъж от австрийския продавач. По тези спорни въпроси настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на ВОП. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, за ВОП се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДДС всяко нерегистрирано по този закон лице /без оглед на това дали е местно или чуждестранно/, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, е длъжно да декларира ВОП в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който данъкът за придобиването е станал изискуем по чл. 63. В случая касаторът е закупил ново превозно средство в Австрия на 29.05.2008 г., което е регистрирано за ползване в България на 30.05.2008 г., поради което правилно е прието, че е налице ВОП, като доставката по него подлежи на облагане с ДДС в РБ. По втория спорен въпрос и с оглед разпоредбата на чл. 168 от ЗДДС, която е специална, следва да се приеме, че при осъществено ВОП, какъвто е настоящия случай, ДДС се дължи в държавата по местоназначение на автомобила, т. е в България. Държавата, от която е започнало изпращането и спрямо която е налице ВОД /в случая Австрия/ е освободена от облагане с ДДС на този вид доставка на ново транспортно средство. От това следва, че австрийския продавач не е следвало да начислява ДДС по процесната доставка и да я включва в продажната цена, а такова се дължи от купувача. За последния съществува възможност да иска възстановяване на начисления в Австрия ДДС при покупката на автомобила, след като докаже, че с него е извършено ВОП, по смисъла на чл. 2, § 1, б. "б" и б. "ii" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗДДС на РБ. При извършената служебна проверка за правилното приложение на материалния закон, въпреки че липсва такова касационно оплакване, настоящият състав констатира, че данъчната основа на процесната доставка е определена неправилно, тъй като в нея е включен и платения от касатора ДДС при покупката на автомобила в Австрия. Данъчната основа върху която е следвало да се обложи автомобилът при въвеждането му в България е 18 625 евро, равняващи се на 36 427.33 лв. по курс "продава" на БНБ за единица валута в евро. Именно това е данъчната основа, върху която е следвало да се начисли ДДС, като въз основа на нея дължимото ДДС възлиза на сумата 7 285.47 лв., а не на сумата 8 742.56 лв. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно в частта, с която е определен размер на ДДС за сумата над 7 285.47 лв. до 8 742.56 лв. и съответните лихви за забава върху тази разлика, поради което следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което РА бъде отменен в посочената част, като незаконосъобразен. В останалата част решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат и исканията на страните за разноски, съобразно уважения, респ. отхвърления материален интерес, ответника ще следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски в размер на 108.28 лв., а касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОУИ" - София разноски в размер на 541.42 лв., изчислени на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Относно постъпилата молба от касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/: Молбата е неоснователна. Същата е на основание чл. 628, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Разпоредбата допуска отправяне на преюдициално запитване от българския съд до СЕС за тълкуване на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуване валидността на акт на органите на Европейския съюз, когато съответната разпоредба или акт имат значение за правилното решаване на делото. В случая касаторът не се позовава на такава разпоредба от правото на ЕС или на акт на орган на ЕС, за тълкуване, а посочва въпроси, касаещи спора по същество, по отношение на които желае да бъде отправено преюдициално запитване и отговорено от СЕС. По тези въпроси националното законодателство, респ. ЗДДС, съдържа ясна регламентация. Поради това и непосочването на конкретната разпоредба от правото на ЕС или акт на орган на ЕС, чието тълкуване се иска, във връзка с решаване на делото, прави искането неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 222, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение