Решение № 741 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 658/2010 г.

Решение № 741 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 658/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Ц. Г. М., П. Д. М. и Ц. Д. М. за отмяна на влязло в сила решение № 855 от 04.12.2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, Трето г. о., постановено по гр. д. № 1323 от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 27.09.2007 г. по гр. д. № 240 от 2007 г. на Окръжен съд - Монтана, за уважаване на предявения от Л. С. С. срещу Ц. Г. М. и Г. К. И. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/2 ид. ч. от двуетажна къща със застроена площ от 60 кв. м в УПИ XIV-841 в кв. 48 по плана на[населено място], обл. М. и за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС за 1/2 ид. ч. от имота, предявен от Л. С. С. срещу П. Д. М. и Ц. Д. М. Като основания за отмяна на решението са посочени чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Твърди се, че молителите били лишени от право да участват в производството по делото, поради неправилното им призоваване чрез ДВ по реда на чл. 50 от ГПК (отм.), поради неправилното назначаване на общ служебен защитник на трите ответници, въпреки противоречивите им интереси по делото и поради превишаване правата на този служебен защитник, който признал иска. Ответницата Л. С. С. в писмен отговор от 21.04.2010 г. оспорва молбата за отмяна. Ответникът Г. К. И. счита молбата за отмяна за основателна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита, че молбата за отмяна, подадена от П. Д. М. и Ц. Д. М. е недопустима, тъй като молителките нямат правен интерес да искат отмяна на влязлото в сила решение, което е постановено изцяло в тяхна полза - тъй като със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебното решение, но не и неговите мотиви, а в случая диспозитивът на решението, чиято отмяна се иска, е за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС по отношение на П. М. и Ц. М. Молбата за отмяна на Ц. Г. М. е допустима: Същата е подадена от легитимирана страна /ответник по делото, решението по което се иска да бъде отменено/ и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК /решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 04.12.2009 г., а молбата за отмяна е подадена на 24.02.2010 г./. Разгледана по същество, молбата е основателна поради следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК и чл. 304 от ГПК основания. В случая, е налице твърдяното от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК - лишаване на страната от възможност да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила: По делото, решението по което се иска да бъде отменено, е било представено удостоверение за постоянния адрес на Ц. М., който съвпада с посочения от ищцата в исковата молба адрес на тази ответница -[населено място], ж. к. "Д.", ул. "Н. Г.", бл. 17, ет. 4, ап. 11. На този адрес до Ц. М. са били изпратени две призовки и едно писмо с обратна разписка, като нито една от тях не се е върнала с отбелязване, че лицето не живее на адреса /първата призовка е върната с отбелязване, че неизвестно лице по домофона е отказало да отвори вратата на призовкаря, втората призовка е върната с отбелязване, че никой не отваря вратата, а съседите отказват да получат призовката, а писмото с обратна разписка е върнато в цялост с отбелязване, че не е потърсено от Ц. М./. Въпреки това, в нарушение на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.), който изисква лицето да не може да бъде призовано на постоянния му адрес в продължение на 1 месец поради отсъствието му от адреса, а не поради отказ да получи призовката или поради непотърсването й, съдът е разпоредил Ц. М. да бъде призована чрез Държавен вестник. Вследствие на това нарушение на процесуалните правила от страна на съда, М. е била лишена от възможност да участва по делото пред първата и въззивната инстанция и съответно да се защити срещу предявения срещу нея иск. Поради това молбата на Ц. М. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия