Решение № 3953 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2011 г.

Решение № 3953 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие", гр. Ямбол (ОДЗЯ), против решение № 30/22.02.2011 г., постановено по а. д. № 400/2010 г. по описа на Административен съд Ямбол (АСЯ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСЯ е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-12-3515-166/30.11.2010 г. на директора на ОДЗЯ с която, на основание чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДС и получена възможно най-ниската обща оценка 5 - "неприемливо изпълнение" при атестирането, е прекратено служебното правоотношение на Валентина Борисова Илиева-Димова, за заеманата от нея длъжност "началник на Общинска служба по земеделие "Тунджа - Ямбол" (ОбСЗТЯ) при главна дирекция "Аграрно развитие" в ОДЗЯ. Недоволен от решението, директорът на ОДЗЯ го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Илиева-Димова. Ответната страна - Валентина Илиева-Димова, чрез представените от нея "Отговор" на касационната жалба и "Писмени бележки" по делото, приложение към молба от 7.02.2012 г. до Върховния административен съд (ВАС), счита жалбата за неоснователна. Моли оставянето на решението в сила и присъждане на направените от нея разноски по делото пред касационната инстанция. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. ВАС, за да се произнесе по касационната жалба на директора на ОДЗЯ, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСЯ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба на последния са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по следните причини: Видно от мотивите на обжалваното решение, заповедта на директора на ОДЗЯ е отменена поради приети от АСЯ допуснати нарушения от издателя на акта, по чл. 6, ал. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 12, ал. 2, чл. 12, ал. 6, чл. 14, ал. 2 и чл. 23, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА, Наредбата). Тези изводи на АСЯ се оспорват от касатора и се сочат като допуснати от съда нарушения на материалния закон. Разгледани поотделно, една част от тях са основателни, а друга - не. Доводът за неоснователност на извода на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещ нарушението на чл. 6, ал. 1 от НУРАСДА е основателен. Оценяването на ответницата по касационната жалба е приключило на 30.11.2010 г., когато е изготвено становището на контролиращия ръководител по възражението й. Същия ден е издадена и обжалваната заповед което сочи, че е обхванат целият период, подлежащ на атестиране. Доводът за неправилно приложение на чл. 13, ал. 1 от НУРАСДА също е основателен. Видно от приложените към касационната жалба 3 бр. болнични листове № № 1843427, 2449017 и 2449054 сочат, че за периода 17.05.2010 г. - 22.08.2010 г. Илиева-Димова е била в отпуск по болест. Проведената междинна среща с нея на 23 (28).08.2010 г., е проведена в срока по чл. 13, ал. 1, изр. 2 от НУРАСДА. Доводът за нарушение на чл. 12, ал. 2 от Наредбата е неоснователен и изводите на АСЯ за наличие на такова са обосновани и законосъобразни. Сравнявайки посочените в атестацията цели и изисквания към изпълнението, които служителката следва да постигне и са съответно отразени в Работния й план, със задълженията по длъжностната й характеристика, е видно пълно припокриване. Това противоречи на нормите на чл. 12, ал. 1 - 4 от Наредбата. Непосочването на конкретни цели в работния план рефлектира и върху обосноваността и обективността на изготвената крайна оценка. Доводът, че работният план се изготвя съвместно от оценяващия ръководител и оценявания (чл. 13, ал. 1 от Наредбата), поради което вина за констатираното положение има и служителката, е неоснователен. Посочената норма от НУРАСДА действително предвижда участие в изготвянето на работния план, но докато за служителката това действие е пожелателно, за оценяващия ръководител то е задължително. Пропускът в случая е на последния и той не може да извлича облага (или да вменява във вина на Илиева-Димова извършване на нарушение), от собствената си незаконосъобразна дейност. Основателен е доводът за изводи на АСЯ в нарушение на материалния закон досежно неизготвянето на нов работен план след преназначаването на служителката. Видно от приложените по делото доказателства, е извършено едно формално преназначаване, касаещо единствено промяна на органа по назначаване, не и качествено изменение на функциите, целите и задачите на изпълняваната от нея длъжност в администрацията. последните не са променени, поради което не е било необходимо и изготвянето на нов работен план. Основателен е и доводът за изводи на АСЯ в нарушение на материалния закон досежно предварителното подготвяне на коментара на оценяващия ръководител относно постиженията и поведението на служителя. Видно от формуляра, възможно е този извод да е верен, но е възможно и обратното. Липсва начин да се изследва и установи по категоричен начин дали вписванията на ръководителя са били направени преди провеждането на срещата, или след приключване на запознаването на Илиева-Димова с тях и изслушване на нейните възражения. Същественото е, че последните са отразени в атестационния протокол, а той е подписан от служителката. Това от своя страна сочи, че тя не оспорва провеждането на срещите с нея на посочените дати и отразеното в протокола като становища на участвалите в тях служители. Неоснователни са и доводите за липса на нарушение на чл. 23, ал. 4 от Наредбата. Разликата между фактическите основания за поставяне на атестационна оценка 4 - "Изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение" - оценяваният изпълнява работата под нивото на изискванията за длъжността и такава 5 - "Неприемливо изпълнение" - оценяваният системно изпълнява работата под нивото на изискванията за длъжността, е само и единствено в наличието или липса на системно изпълнение на работата под нивото на изискванията за длъжността. Липсата на елемента "системност" в работата на Илиева-Димова сочи, че възможната оценка, която тя следва да получи, дори и да са верни констатациите на оценяващия и контролиращ нейни ръководители е 4, а не 5. Последното от своя страна не съставлява фактическо основание за прекратяване на служебното `и правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДС. По изложените съображения, касационната жалба като цяло се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АСЯ. В представените по делото"Отговор" и "Писмени бележки" от страна на ответника Илиева-Димова, е направено искане за присъждане на направените от нея разноски по делото. Представен е и договор за правна защита и съдействие № 0000031792/1.02.2012 г., по който е платено адвокатско възнаграждение за "защита пред ВАС по а. д. № 4785/2011 г." в размер на 500 лв. По делото не се е явявал лично процесуален представител, но са постъпили посочените отговор и писмени бележки. В същото време липсва възражение на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което ВАС счита, че искането следва да се уважи. Следва да бъде осъден директора на ОДЗЯ да заплати на Илиева-Димова тази сума от бюджета на дирекцията. В останалата част искането следва да се отхвърли като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение