Решение № 10876 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3073/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район Нови Искър, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 413/06.01.2025г., постановено по адм. дело 2916/2024г. на Административен съд-София-град, с което е била прогласена нищожността на писмо Към РНИ23-ДИ04-184-/3/ от 01.02.2024г. на Кмета на Район Нови Искър, с което е отказано да бъде отменено отчуждаването на имот, земеделска земя, представляващ част от нива, находящ се в източната покрайнина на [населено място], [местност], с площ от 1430,00 кв. м. , отчужден по реда на ЗПИНМ (отм.). Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на съдебния акт, като оспорва основанието за прогласяване нищожността на отказа, а именно липсата на компетентност, като извежда същата от Заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021г. на Кмета на Столична Община, предоставяща правомощие на касатора да назначава комисии относно действия , съпровождащи имоти, които засягат територията на Столична Община Район Нови Искър. Излага аргументи и за съответствието на отказа с останалите изискуеми предпоставки за валидността му, както и пространно становище по съществото на спора. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответниците В. С. Д., К. А. П., М. А. Д., Е. В. А. и М. И. С. депозират отговор на касационната жалба чрез процесуален представител, в който касационната жалба е оспорена, като неоснователна. Изложени са аргументи за липсата на надлежна делегация и съответно компетентност в полза на Кмета на район Нови Искър да постановява административни актове от съответната материя, представена е съдебна практика и е отбелязано, че изложените аргументи по съществото на спора са неотносими към настоящата фаза на производството. В проведеното съдебно заседание поддържа изложените възражения и претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът като разгледа Касационната жалба, намира същата за подадена в нормативноустановения срок от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна поради следното : С обжалваното решение Административен съд София град в производство по чл.145 АПК, вр. чл. 4 Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, (ЗВСВНОИ по ЗТСУ и други закони), образувано служебно след препратена преписка от Общинска служба Земеделие Северна на кмета на Район Нови Искър с писмо вх.РНИ23-ДИ04-184/04.09.2023г. Правилно в този случай първоинстанционният съд е приел, че изначално административното производство по претендираното право на възстановяване на имота е образувано с подаденото по реда на ЗСПЗЗ заявление през 1993г., като в изпълнение на Решение на Софийски Районен съд от 25.11.2003г., постановено по гр.д. 3460 по описа на съда от 1997г. и в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е било препратено по компетентност на кмета на р-н Нови Искър . Правилно е и възприетото от негова страна, че доколкото заявлението за възстановяване е направено приживе от наследодателя на ответниците, с негово Заявление с вх. 369/25.02.1993г., по описа на ПК Община Нови Искър, следва да се приеме, че искането за възстановяване е направено в преклузивния срок по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и други закони, изтекъл, съгласно § 2 от ЗОСОИ на 21.10.1998 г., тъй като по делото не е спорно, че касае искане за възстановяване на земя, отчуждена от наследодателя - К. С. с Министерско постановление 73/23.03.1960г., за нуждите на Металургично предприятие Кремиковци . В този случай, преценявайки валидността на оспорения отказ съдът правилно е посочил, че компетентен да разгледа спора по същество е органът определен от самия закон. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и други закони, искането за отмяна на отчуждаването се прави до кмета на общината, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Правилно съдът е приел, че съгласно изискванията на реституционния закон кметът на съответната община е административният орган, който има материалната компетентност да постановява заповеди на основание чл. 4 ЗВСНОИ по подадено заявление за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността на отчуждени недвижими имоти по реда на ЗВСНОИ, тъй като нормата не предвижда изрична възможност това да стори упълномощено от кмета лице, каквито предвиждания съществуват в други закони например ЗУТ чл.чл. 16, ал.6; 71; 178, ал.6; 210, ал.4; 223, ал.1; 224а; 225а и др. Законосъобразно в този случай съдът е прогласил нищожността на оспорения отказ, който е невалиден поради обстоятелството, че не е издадена от компетентния орган по посочения реституционен закон. Правилно Съдът е съобразил и това, че след прогласяване на нищожността на индивидуалния административен акт административната преписка следва да бъде изпратена на компетентния административен орган Кмета на Столична община. Логиката на законодателя е ясна, единствено кметът на общината и общинският съвет са органите с компетентност и отношение към въпросите, свързани с разпореждане със собствеността (според разпоредбите на ЗОС), какъвто в широк смисъл може да се приеме, че е предметът и по настоящият спор. По изложените съображения обжалваното съдебно решение се явява правилно и обосновано, постановено при липса на допуснати нарушения при провеждане на съдопроизводството, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в доказания размер от 1500,00 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение