Решение № 3301 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2016 г.

Решение № 3301 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Г. И. У., М. И. П. и С. Д. У. против решение № 752/31.05.2016 г., постановено по адм. дело № 150/2016 г., по описа на Административен съд - Б., с което е отменена Заповед № РД-18-97/29.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри, по отношение на имот с идентификатор № 47857.102.318. Излагат се доводи за недопустимост и за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска обезсилването или отмяната му. Ответникът - "Д. Т." ЕООД, гр. В., с управител Д. Б. С., чрез адв. Е. Б., оспорва касационната жалба. Ответникът - изпълнителният директор на АГКК, не ангажира становище по касационната жалба. С частна жалба "Д. Т." ЕООД, гр. В., чрез адв. Е. Б. обжалва определение № 1020/8.07.2016 г., постановено по адм. дело № 150/2016 г., по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлено искането му за изменение на решение № 752/31.05.2016 г., постановено по адм. дело № 150/2016 г., по описа на Административен съд - Б., в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се иска отмяната му. Ответниците - изпълнителният директор на АГКК, Г. И. У., М. И. П. и С. Д. У., не ангажират становище по частната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По съществото й установи: Предмет на съдебен контрол по жалба на "Д. Т." ЕООД, гр. В., с управител Д. Б. С. е Заповед № РД-18-97/29.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени КККР за територията на с. М., община Б., област Б., в частта й относно имот с идентификатор № 47857.102.318. Заповедта е издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР /ред. ДВ, бр. 29/2006 г./. С обжалваното решение заповедта е отменена и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане по отношение на имот с идентификатор № 47857.102.318. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира решението за недопустимо, поради следното: Със ЗИД на ЗКИР /ДВ, бр. 57/22.07.2016 г., в сила от 26.07.2016 г./ е изменена разпоредбата на чл. 49, ал. 2 на ЗКИР и е установено, че "Одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване". Нормата е процесуална и с нея изрично е изключен съдебния контрол върху първоначално одобрената КККР. Нормата е приложима и по висящите съдебни дела по жалби срещу одобрени КККР, доколкото липсва преходна норма, уреждаща довършването им по досегашния ред. В § 34 ПЗР на ЗИД на ЗКИР се предвижда довършване по досегашния ред само на започнатите към момента на влизане в сила на този закон административни производства по създаване/изработване на КККР. За съдебните производства важи изменената процесуална норма на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, изключваща съдебното обжалване на първоначалното одобряване на КККР. От изложеното следва, че към настоящия момент жалбата срещу заповедта за одобрение на КККР е недопустима, поради липса на предмет - чл. 159, т. 1 АПК. Постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на делото настоящите касатори не дължат разноски в полза на ответното дружество, чието оспорване се явява недопустимо. С определение № 1020/8.07.2016 г., постановено по адм. дело № 150/2016 г., по описа на Административен съд - Б., е оставено без уважение искането на "Д. Т." ЕООД за изменение на решение № 752/31.05.2016 г., постановено по адм. дело № 150/2016 г., по описа на Административен съд - Б., в частта за разноските. С оглед изхода на спора, не се дължат разноски за първоинстанционното производство и оспореното определение е правилно като краен резултат. При своевременно направеното искане от страна на касаторите за присъждане на разноски, "Д. Т." ЕООД, гр. В., с управител Д. Б. С., ще следва да бъде осъден да заплати на Г. И. У. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,