Решение № 1936 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2012 г.

Решение № 1936 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7447/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Сигротех " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против решение № 949/23.04.2012 г. по адм. д. № 1657/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 161005234/11.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта му, потвърдена с Решение № 449 от 28.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централното управление на Национална агенция за приходите, с която за данъчен период м. декември 2009 г. на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 21 972 лв. по фактура № 317 от 28.12.2009 г., издадена от "ДМ Инвестмънт " ЕООД, ведно с прилежащите лихви в размер на 2 707, 40 лв. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено решението АС-Пловдив, да бъде уважена жалбата срещу РА и да бъде осъдена Дирекция "ОУИ"-Пловдив да заплати направените деловодни разноски. Алтернативно е застъпено искане делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба на директорът на Дирекция "ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуален представител юрк. Стоянова поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Моли на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, в частта, с която на дружеството - жалбоподател "Сигротех " ЕООД не е признато претендираното право на приспадане на данъчен кредит за м. декември 2009 г. в размер на 21 972 лв. по фактура № 317/28.12.2009 г., издадена от "ДМ Инвестмънт " ЕООД, с предмет на доставка "Плащане по договор за СМР от 26.09.2009 г.", с данъчна основа на доставката на стойност 109 860 лв. и начислен ДДС в размер на 21 972 лв. В хода на ревизията, на отправеното искане за представяне на документи, относими към фактурата и двете дружества са представили сключен между тях договор за СМР от 16.11.2009 г. Договор от 26.09.2009 г., във връзка с който е издадена процесната фактура, не е представен в хода на административното и съдебно производство. Приходните органи са отказали да зачетат декларираното право на данъчен кредит по отношение на доставката, обективирана с процесната фактура, издадена от "ДМ Инвестмънт " ЕООД, като са приели, че в случая не е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. С оглед констатацията, че не е налице сключен договор от 26.09.2009 г., като основание за издаване на процесната фактура, както и неустановено плащане по същата, ревизиращите органи са изследвали останалите доказателства във връзка с установяване реалното изпълнение на строително - монтажни работи към периода на издаване на данъчната фактура от доставчика "ДМ Инвестмънт " ЕООД. Поддържано е от оспорващия, че във фактурата погрешно е посочен договор от 26.09.2009 г., вместо сключения между страните договор от 16.11.2009 г. По твърдение на ДЗЛ предметът по процесната фактура е СМР на обект на "Карлсберг България"АД в гр. Благоевград. При извършената проверка в хода на ревизията и по повод административното обжалване, е установено, че доставчикът "ДМ Инвестмънт " ЕООД не разполага със съответната кадрова и материално-техническа обезпеченост, като е имал само едно лице наето по трудов договор, няма доказателства за наети лица по извънтрудови правоотношения, не е подадена справка за 2009 г. към ГДД по чл. 92 от ЗКПО за изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения. За да отхвърли жалбата, съдът е обосновал мотиви за неоснователност на твърденията на оспорващия, че се касае за допусната грешка във фактурата. Изследваните СМР на посочения обект на "Карлсберг България"АД в гр. Благоевград, включително и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е ценил като установяващи изпълнение на СМР по Договори от 11.11.09 г. и 16.11.2009 г., които са неотносими към спора, тъй като процесната фактура, по която е отказан данъчен кредит отразява доставка по Договор от 26.09.2009 г. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че съобразно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС, поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. Както в ЗДДС, така и в ППЗДДС се съдържа подробна регламентация и ред за поправка на погрешно съставени първични счетоводни документи, който нито се твърди, нито се установява по делото, да е спазен в процесния случай. Заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза и приобщените по делото писмени доказателства, на които същата се основава, установяват, че строително-монтажните работи на обекта на "Карлсберг България"АД в гр. Благоевград, визирани в заключението, са изградени и съществуват на място. Съдебно - техническа експертиза на вещото лице-инженер по поставената задача, съдържа хронологичен опис на всички съставени документи, находящи се при инвеститора "Карлсберг България"АД и изпълнителя "Сигротех" ЕООД, касаещи изпълнението на Договор от 11.11.2009 г., сключен между двете дружества - "Договор за изработка, доставка и монтаж на съоръжения за събиране и разтоварване на пивоварна каша". Вещото лице удостоверява, че всички СМР по този договор съществуват като изпълнени реално на място. По отношение на сключен Договор на 16.11.2009 г. между "Сигротех " ЕООД - Възложител и "ДМ Инвестмънт" ЕООД - Изпълнител със същия предмет: "Извършване на СМР на обект "Карлсберг България" - Благоевград" вещото лице е посочило подробно видовете дейности - количествено и стойностно. При извършена съпоставка, изпълнените от главния изпълнител "Сигротех " ЕООД видовете дейности - количествено и стойностно, съвпадат изцяло с тези, съобразно втория договор, като изпълнени от подизпълнителя "ДМ Инвестмънт " ЕООД, така че количествено и стойностно договорираните и извършени дейности по договора от 16.11.2009 г. и тези по договора от 11.11.2009 г., си съвпадат. Обсъждайки заключението на експертизата, наред с всички приети по делото доказателства, включително тези, съдържащи се в административната преписка, съдът е приел, че не е доказано с безспорни доказателства, че извършените СМР на обекта на инвеститора "Карлсберг България"АД по Договора от 11.11.2009 г. с изпълнител "Сигротех " ЕООД, са осъществени от "ДМ Инвестмънт " ЕООД и са предметът по процесната фактура. Напротив, видно от заключението на вещото лице, извършените строително - монтажни работи касаят договор от 16.11.2009 г., като по никакъв начин те не могат да бъдат съотнесени към процесната фактура, визираща плащане по договор от 26.09.2009 г. Отделно, към датата на издаване на фактурата, доставчикът няма трудов потенциал за изпълнение на посочения в представения протокол от 28.12.2009 г. обем дейности - СМР. Съдът е приел за законосъобразно от страна на органите по приходите непризнаване на претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура, на основание разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, съгласно който текст лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред. Представената фактура № 317 не съдържа достоверни данни за осъществена стопанска операция - не е налице нито извършено плащане по нея, нито е налице сключен договор - от 26.09.2009 г., така както това е обективирано в процесната фактура. На следващо място, и с оглед извода на приходните органи, че не е налице сключен договор от 26.09.2009 г., като основание за издаване на фактурата, спорният между страните по делото въпрос се свежда до това налице ли е реално изпълнение на сделката с предмет " строително - монтажни работи". В процесния случай, приобщените в хода на административното и съдебно производство доказателства, както поотделно, така и в своята съвкупност, не позволяват да се формира безпротиворечив извод, че доставчикът е престирал конкретен резултат СМР, съгласно визирания във фактурата първичен документ - договор от 29.06.2009 г. По делото не е направено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която би могла да установи разходите за труд и материали за обекта, съответното им осчетоводяване при "Сигротех " ЕООД и при "ДМ Инвестмънт" ЕООД, с каквато експертиза единствено би могло да се установи по безспорен начин, че фактурираните СМР действително са осъществени от "ДМ Инвестмънт " ЕООД към периода на издаване на фактурата, с евентуално установяване, че във фирмата доставчик има осчетоводени съпътстващи разходи, като такива за труд, материали и пр. Във връзка с позоваването от страна на жалбоподателя на практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург и ЕСПЧОС - Страсбург, следва да се посочи и това, че Съда на Европейския съюз в редица свои решения, тълкувайки именно правото на Общността, също приема категорично, че упражняването на правото на приспадане се ограничава само до данъка по облагаема доставка. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че събраните както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство доказателства, не позволяват да се формира безпротиворечив извод, че жалбоподателят е установил спорните факти, от които черпи претендираното право на данъчен кредит по процесната фактура, поради което отказът за признаване на правото на данъчен кредит по процесната данъчна фактура, е законосъобразен. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение, съобразно изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 943, 59 лв., изчислено, съгласно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това възнаграждение е за цялото съдебно производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,