Решение № 16587 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2013 г.
ВАСII отделение11.12.2013 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 1186/23.05.2013 г., постановено по адм. д. № 383/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив. ОСЪЖДА Н. М. К. от гр. Пловдив, да заплати на П. А. М. и Г. А. М., двамата от гр. Пловдив, направените от тях разноски за касационната инстанция в размер на 350 /триста и петдесет/ лв. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16587 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Н. М. К., от гр. Пловдив, срещу решение № 1186/23.05.2013 г., постановено по адм. д. № 383/2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив, не е изразил становище. Становище в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, за неоснователност на касационната жаба, изразяват ответниците П. А. М. и Г. А. М., двамата от гр. Пловдив. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Г. А. М. Заповед № КД-14-16-1753 от 15.12.2012 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив с обединяване на имоти с идентификатори 56784.513.31 и 56784.513.74 в общ имот с номер 56784.513.31 и записването му на името на Велика Костова Каварджикова, като се заличава в регистрите записаната като собственик на имот с идентификатор 56784.513.74 на н-ци К. Г. М. За да постанови решението си съдът приел, че с представения проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се засяга имот собственост на жалбоподателя, като н-к на записаната собственица, а актът за непълноти и грешки не е подписан от тях, както и че с решението, на което се позовава административния орган не е решен спорът за собствеността на заличения имот. Решението е правилно. Съдът е установил безспорно релевантните факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, като е извел кореспондиращи на тях правни изводи. Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив са одобрени със Заповед № РД № 18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която по отношение на процесните имоти е влязла в сила един месец след обнародването й в Държавен вестник, тъй като няма данни, че е обжалвана по отношение на тях. Производството по издаване на процесната заповед се е развило пред административния орган по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР по заявление на касационния жалбоподател Н. К., поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е следвало да бъде спазена процедурата по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при неспазване на посочената процедура, поради което заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, след като се установят на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по общия исков ред, в случая за собствеността на имот с идентификатор 56784.513.31, за който К. претендира, че е собственик като наследник на В. К. В настоящия случай оспорената заповед е издадена като съставения акт за непълноти и грешки не е подписан от пряко засегнатите собственици, н-ците на К. М., записана в кадастралните регистри като собственица на същия имот, с посочени за това в тях писмени доказателства, поради което не е спазена предвидената процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, водещо до незаконосъобразност на издадената заповед. Обосновано съдът е приел, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като със решението, на което се позовава касационния жалбоподател, не е решен спора за материално право и то не е от категорията на тези, които изключват подписването на акта за непълноти и грешки от заинтересуваните лица. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е, не се установяват допуснати процесуални нарушения, поради което не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. На П. А. М. и Г. А. М., двамата следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 350 лв, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК