Решение № 517 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2009 г.

Решение № 517 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Мария Иванова Производството е по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ. Частният с. и. Росен С. /ЧСИ/ обжалва решението на Дисциплинарната к. на К. на ЧСИ /ДК/ по дисц. дело № 6/09 г., поради незаконосъобразност, постановяване при съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание - глоба от 500 лв. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на дисциплинарното производство след констатиране на маловажен случай на виновно нарушение на закона или изменяне на наложеното наказание в по-леко. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: наказанието глоба от 500 лв., по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ /в близък до минимума размер/ е наложено на жалбоподателя в образуваното по искане на МП дисциплинарно производство за пет нарушения на закона, допуснати по изп. д. № 172/08 г. и приети за установени от ДК. Първото и четвъртото от тях не се оспорват от жалбоподателя от фактическа страна. В поканата за доброволно изпълнение е отразена неолихвяема сума на дълга, по-висока от тази по изпълнителния лист - 4223 лв., наместо 4115 лв., в нарушение на Наредба № 7/08 г. на Министъра на правосъдието. В приложение № 21 по чл. 3, т. 1 от Наредбата изрично е указано, че се посочва присъденото в изпълнителния лист вземане. Разликата от 108 лв., представляваща такси и разноски по изпълнението, се е отразила при изчисляване на таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с необоснованото й определяне и върху тази разлика, както и върху другите такси и разноски по изпълнението, които, заедно с дълга по изп. лист възлизат на 5 098 лв. Изчислена и събрана е такса от 585 лв. при дължима с ДДС от 425 лв., върху дълга по изп. лист. Второто нарушение се изразява в несъбиране от ЧСИ на таксите по изпълнението авансово от взискателя. Довело е до неадекватност на разноските за предприетите действия по изпълнението спрямо размера на дълга по изп. лист - при такъв от 4115 лв., събраното от длъжника с таксите и разноските по изпълнението надхвърля 6 700 лв. Или поради несъбирането на таксите и разноските авансово от взискателя /задължението за това е установено в чл. 80 от ЗЧСИ, чл. 29, 33 и 34 от ТТР към ЗЧСИ, а се извежда и от чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, според посоченото в обжалваното решение/ се е стигнало до прекомерността им, останала в тежест/за сметка/ на длъжника. Следва да се сподели изводът на ДК, че авансовото събиране на таксите и разноските би дало възможност тази прекомерност да се види и избегне, с предприемане само на необходимите изпълнителни действия, по целесъобразен - за минимализиране на разходите, начин /едно запорно съобщение за 24 МПС, а не по едно за всяко, изпратени и таксувани в случая, заедно с още толкова за вдигане на запора/. Третото нарушение се изразява в начислени на длъжника допълнителни разноски по изпълнителното дело - 50,46 лв. за пощенски разходи. ВКС отново споделя извода на ДК, че тези разходи не са сред изчерпателно посочените в чл. 31 от ТТР към ЗЧСИ допълнителни разноски. За изпращането по пощата на призовки, уведомление и книжа се събира / и е събрана/ обикновена такса по чл. 4 от ТТР в размер на 10 лв. Констатацията на ДК, че от таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане не е приспадната тази за извършване на опис по т. 20 / съгл. заб. 4 към. т. 26/ не е голословна, а се установява от сметка № 1648/29.09.08 г. Или посочените в решението на ДК нарушения на закона, за които е наложено наказанието, се установяват по делото. Те - като брой, характер и последици, не могат да се определят като само формално извършени, случайни и маловажни. За установеното виновно неизпълнение на задълженията по закона ЧСИ носи дисциплинарна отговорност - чл. 67 от ЗЧСИ, реализирана в проведеното дисциплинарно производство. Наложеното му наказание - глоба от 500 лв., при характера и тежестта на нарушенията, не е явно несправедливо по см. на чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ. Жалбата е неоснователна. Решението на ДК не е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуални правила, нито наложеното наказание - явно несправедливо. Затова следва да бъде оставено в сила на осн. чл. 73, ал. 4 от ЗЧСИ и ВКС на РБ, трето г. о.