Решение № 2036 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 274/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Н. С. Р. и Ж. Т. Р., чрез адв. Манолкова, против решение 19066 от 07.10.2024 г., постановено по адм. дело 10242/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на район "Нови Искър" при Столична община , чрез юрк. Милева, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски юрк.възнаграждение. Ответниците Г. К. Г. и А. К. М., чрез адв. Григоров, оспорват жалбата като неоснователна и молят за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендират разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни и се явява процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед РНИ23-РА50-136/29.09.2023г. на главния архитект на район Нови Искър , Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е одобрен проект за изменение на действащия ПУП-ИПР в обхвата на УПИ XVI-446, от кв.184, по плана на гр. Нови Искър, кв. Кумарица /ПИ с идентификатор 00357.5359.446 по КККР за землището на гр. Нови Искър/, като се образува нов УПИ XVI-446 за ЖС от кв. 184, гр. Нови Искър, кв. Кумарица и уличните регулационни граници между о.т. 966 до о.т.966а, както и вътрешните регулационни граници се поставят в съответствие с кадастралните граници на ПИ 00357.5359.446 и свързаното с това изменение на контактни УПИ XVII-443, IV-444, V-445 и XV-447. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазена административна процедура и надлежно сезиране, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а изменението отразява актуалната кадастрална граница между УПИ XVI-446 и УПИ XVII-443 от кв.184 по действащата КККР, одобрена със заповед РД-18-3 от 11.01.2012г.на изпълнителния директор на АГКК, влязла в сила. Изложени са подробни мотиви от фактическа и правна страна, като след обсъждане на заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, е изведен решаващият правен извод за съответност на правното основание по т. 2, ал. 2 от чл. 134 ЗУТ на одобреното ИПР, тъй като новонанесените граници на УПИ XVI-446 отговарят на кадастралните. Доводите за неприложимост на хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ са възприети като ирелевантни, тъй като изменението с процесната заповед е по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което съставлява самостоятелно основание за изменение на ПР. Изложени са мотиви и за ирелевантност на висящия спор за собственост между страните, тъй като същият е основание за бъдещо изменение на КК и впоследствие на ПР, но едва след разрешаването му с влязло в сила съдебно решение, т.е. този спор не е законова пречка за одобреното изменение на ПР с процесната заповед. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Безспорно е установено по делото, че отразените нови регулационни граници на нов УПИ XVI-446 с изменението на ПР, одобрено с процесната заповед, следват кадастралните граници по действащата КК, одобрена със заповед РД-18-3 от 11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК. Изложеното сочи на наличие на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, визиран като правно основание за изменението на ПУП-ПР в процесната заповед. Това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано в графичната част, неразделна част от заповедта. Следователно, изводът на административният съд, че заповедта се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП по т. 2, ал. 2 на чл. 134 ЗУТ, в приложимата й редакция след изм. ДВ, бр. 13/2017 г.. Обстоятелството дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта и дали същите биха се променили след приключване на висящия спор за собственост, е ирелевантно в настоящето производство. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП-ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК. Единственото условие е КК да е влязла в сила в последващ одобряването на плана момент, и да е налице разминаване в границите, което в случая безспорно е налице- регулационните граници по действащия ПУП от 2001 г. се разминават с кадастралните такива по одобрената през 2012 г. КК. Обоснован и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и изводът на съда, че вписването в процесната заповед на основанието по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ не води до нейната незаконосъобразност, тъй като преписката е процедирана по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, т. е. на самостоятелно и по-силно основание. С оглед на това се явяват ирелевантни и доводите по касационната жалба за неприложена/приложена регулация по действащия регулационен план. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниците главен архитект на район "Нови Искър" при Столична община и Г. К. Г. и А. К. М., касаторите дължат поравно реално направените разноски в касационното производство, както следва: 1. в полза на район "Нови Искър" при Столична община юрк.възнаграждение в мин. размер от 100лв, определен по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, и 2. в полза на Г. К. Г. и А. К. М. адв.възнаграждение в размер на 1000лв по приложения договор за правна защита и съдействие от 04.02.2025г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,