Решение № 50040 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2022 г.

Решение № 50040 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2022 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Й. Н. срещу решение № 1190 от 17.11.2021 г. по гр. д. № 484 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е:

• потвърдено решение № 4010 от 6.07.2020 г. по гр. д. № 1591 от 2016 г. на Софийския градски съд, I-8 състав за уважаване на предявения от В. М. В. срещу А. Й. Н. иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за признаване за установено по отношение на Н., че В. е индивидуален собственик на 53000/59 400 ид. ч. от придобития по време на брака им имот, представляващ апартамент №.... с площ от 101,90 кв. м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна и входно антре, находящ се в [населено място], [улица], пети надпартерен етаж в жилищна сграда от три секции, построена в УПИ с площ от 1250 кв. м., съставляващ парцел IX-....., кв. 66а по плана на [населено място], м. "Х. С. - С. ";

• потвърдено решение от 23.10.2020 г. на Софийския градски съд по същото дело, с което е поправена допусната в основното решение № 4010 от 6.07.2020 г. очевидна фактическа грешка по отношение лицето, което е осъдено да заплати съдебни разноски и

• отменено определение от 23.10.2020 г. на Софийския градски съд по същото дело и вместо него е изменено решение № 4010 от 6.07.2020 г. в частта за разноските, като е осъдена А. Й. Н. да заплати на В. М. В. сумата 1 738,14 лв. разноски по делото и на адв. Б. Г. - адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

С определение № 50538 от 15.12.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Допустимо ли е да бъдат заличени вече допуснати по делото свидетели, само въз основа на факта, че същите са доведени за разпит в открито съдебно заседание от поискалата ги страна, а не е осигурен разпитът им по делегация, при все че това процесуално действие на страната е спомогнало за провеждане на принципа за непосредственост, от който разпитът по делегация е само изключение ?

В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката А. Й. Н. - адв. М. твърди, че обжалваното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде поставено решение за отхвърляне на предявения иск. Евентуално моли делото за бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Ответникът по жалбата В. М. В. не се явява и не взема становище в проведеното открито съдебно заседание. В писмен отговор от 9.03.2022 г. пълномощникът му адв. М. оспорва жалбата. Моли решението на Софийския апелативен съд да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на направените по делото на ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Въпросът е свързан с тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 9 ГПК, чл. 25 ГПК и чл. 169, ал. 3 ГПК. Предвидената в чл. 25 ГПК възможност за събиране на доказателства по делегация е изключение от принципа за непосредственост при събирането на доказателствата. Когато е предвидено за разпит на свидетели, това изключение е въведено за улеснение на свидетелите, които живеят в район, отдалечен от района, в който се разглежда делото. Ако свидетелите, за чието улеснение е предвидена съдебната поръчка, се откажат от това си право и се явят лично пред съда, който разглежда делото, той не може да откаже да ги разпита. Ако стори това, съдът допуска съществено процесуално нарушение на принципа в чл. 9 ГПК за осигуряване на равна възможност на страните да упражняват процесуалните си права, конкретно на страната, която е поискала да й бъдат допуснати свидетели, които да бъдат разпитани по делегация.

По съществото на жалбата: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения от В. В. срещу А. Н. иск по чл. 23, ал. 2 СК до размер на 53000/59 400 ид. ч. от процесния апартамент, въззивният съд е приел, че макар да няма преки доказателства за датата на плащане на цената, на която е придобит процесният апартамент, събраните косвени доказателства /показанията на свидетеля Р. В. - управител на "Вила-парк" О., самите договори от 16.09.2001 г. и заключението на съдебно-почерковата експертиза/ са достатъчен брой и при това достатъчно убедителни, за да бъде направен извод, че ищецът е заплатил на "Вила-парк" О.7 000 лв. и 46 000 лв. по двата договора именно на 16.09.2001 г. /малко преди сключването на брака му с ответницата на 14.10.2001 г./.

При разглеждане на делото въззивният съд е допуснал съществено процесулно нарушение, като е оставил без уважение искането на ответницата във въззивната й жалба за допускане и разпитване като свидетели по делото на родителите на ответницата. Тези свидетели са били допуснати от първоинстанционния съд за разпит по делегация за установяване на конкретно посочени в отговора на исковата молба обстоятелства, включително за доказване на твърдението на ответницата, че плащането на покупната цена на процесния апартамент е извършено по време на брака на ответницата А. Н. с ищеца В. В., а не преди сключването на този брак, както е твърдял В. в исковата си молба- обстоятелство, което е от съществено значение за правилното решаване на спора по предявения иск по чл. 23 СК. С молба от 5.10.2017 г. А. Н. е поискала тези свидетели да бъдат разпитани не по делегация, а лично от съда в следващото насрочено по делото съдебно заседание. В това следващо заседание, проведено на 30.11.2017 г., а и до приключване на разглеждането на делото, първоинстанционният съд е отказал да разпита тези свидетели и фактически ги е заличил. Във въззивната жалба на А. Н. срещу първоинстанционното решение се съдържа довод за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с недопускане разпита на тези свидетели в проведеното на 30.11.2017 г. съдебно заседание и е направено доказателствено искане за допускане разпита на свидетелите пред въззивния съд. Въпреки това в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд със свое определение № 846 от 24.03.2021 г. е оставил без уважение искането на А. Н. за допускане разпит на тези свидетели.

След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: допускане и разпит на родителите на ответницата като свидетели по делото.

Освен това, при постановяване на решението си новият състав на въззивния съд следва да се произнесе по всички други доводи за неправилност на първоинстанционното решение, които се съдържат във въззивната жалба и по които в нарушение на ГПК първият въззивен състав не се е произнесъл.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.