Решение № 17529 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2019 г.

Решение № 17529 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Н. Гергов против решение № 4803/09.07.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4910/2019 г., с което е отменена заповед за налагане принудителна административна мярка № 0392763/26.02.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът счита, че срокът на приложената принудителна административна мярка е определен законосъобразно. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "НГ 03" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Р. Милева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е била заповед за налагане принудителна административна мярка № 0392763/26.02.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС е разпоредено запечатването на търговски обект - заведение за бързо хранене "Subway", находящ се в град София, ул. Академик Б. Стефанов" 15, стопанисван от НГ 03 ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че незаконосъобразно е определен срока на принудителната административна мярка. От фактическа страна съдът е установил, че при извършената от органите по приходите проверка на 21.02.2019 г. паспортът на фискалното устройство не е съхраняван в обекта. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство са осигурени. Констатирано е, че дружеството няма други нарушения. Паспортът на фискалното устройство е представен на проверяващите на по-късна дата, преди издаването на оспорения административен акт. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че не споделя изложените от органа по приходите мотиви относно продължителността на срока, според които непредставянето на паспорта на ФУ в момента на проверката възпрепятства проверката на ФУ, вида му и дали има изградена връзка с НАП. Според констатациите в протокола за извършена проверка на органите по приходите е осигурен достъп до фискалното устройство и е представено свидетелство за регистрация, в което е посочен вида му. Връзката с НАП е обстоятелство, служебно известно на НАП. Не са констатирани други нарушения, при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, не е установено несъответствие между фактическата и отчетената касова наличност. При тези факти, според съда, не е ясно как неизпълнението на формалното задължение за съхраняване на пасторта на ФУ в обекта води до отклонение от данъчно облагане и до вреди за фиска. Неяснен и необоснован е извода на органа по приходите, че създадената организация в търговския обект няма за цел и не води до установените правни регламенти. Нарушението, за което е приложената принудителната административна мярка е формално по своя характер и не предвижда настъпването на каквито и да било негативни последици за фиска. Решението е правилно постановено. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "д" ЗДДС (ред. преди изм. ДВ бр. 24/16.03.2019 г.) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г. ") за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е предвидено задължение да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. В конкретния случай не е спорно по делото, че на 21.02.2019 г. при извършената му проверка, "НГ 03" ЕООД не е съхранявало в търговския обект паспорта на ФУ. Документът е представен на 21.03.2019 г. видно от отбелязването към протокол за извършена проверка № 0392763. Не се твърди и не е установено, че са налице изключенията по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС, но по отношение на за запечатване на обекта и забрана достъпа до него, органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. В конкретния случай правилно съдът е приел, че срокът на наложената принудителната административна мярка не е мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта. Съображенията, че неизпълнението на задължение за съхранение на паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта, вида му и има ли изградена връзка с НАП, са в противоречие с констатациите в протокола за извършена проверка № 0392763/21.02.2019 г., в който са отразени индивидуализиращите данни на ФУ в обекта - модел Datecs FP550 KL, рег. № 3643380, дата на регистрация 06.06.2017 г., ИН на ФУ DT 354528, ИН на ФП 02628791. При проверката са представени свидетелство за регистрация на ФУ и договор за сервизно обслужване. В оспорения акт не са изложени каквито и да било мотиви във връзка с констатациите, че задълженото лице е издало фискален бон за извършената контролна покупка, както и че установената фактическа касова наличност съответства на отчетената от ФУ. Изложените от органа по приходите съображения за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди, не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на мярката, препятства преценката на съда за съответствието й с целта на закона. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора право на разноски за касационното производство има дружеството - ответник по касация, но такива не следва да му се присъждат, поради липса на искане по чл. 143 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,