Решение № 2067 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5916/2011 г.

Решение № 2067 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5916/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Български документи за самоличност" при МВР против Решение № 999/7.03.2011 г., постановено по адм. дело № 9420/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен негов изричен отказ, обективиран в писмо рег. № ЖИ-3215/24.11.2010 г. за отмяна на ПАМ по реда на чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), по отношение на Димитричка Николова Йорданова и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на решението указания. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорения отказ бъде оставена без уважение. Ответникът по касационната жалба - Димитричка Николова Йорданова, редовно призована, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил изричен отказ, обективиран в писмо рег. № ЖИ-3215/24.11.2010 г. на Директора на Дирекция "Български документи за самоличност" при МВР за отмяна на ПАМ по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД по отношение на Димитричка Николова Йорданова и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на решението указания. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като позоваването на съображения за икономически цели е забранено. Крайният извод на съда е, че обжалваната заповед, макар и издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма е незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. По силата на притежаваното от Йорданова българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), тя е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - 48 и свобода на предоставяне на услугите чл. 49 - 55. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. От друга страна чл. 30 от директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Правото на свободно напускане на територията на страната е основно човешко право, визирано в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като такова, то е неотменимо - чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Ограниченията, които се допускат по отношение на упражняването му, трябва да са посочени в закон и да са свързани единствено със защита на националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани - ал. 1, изречение 2 на чл. 35 от Конституцията. Така цитираните норми на закона включват освен предвидените в конституционната норма основания за ограничаване на правото на напускане на територията на страната и основанието обществен ред. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД не визира конкретно основание за налагане на ограничението - защитата на националната сигурност или на обществения ред. В случая становището на публичния изпълнител до компетентния орган няма самостоятелно правно действие по отношение възможността за отмяна на мярката за административна принуда, поради което административният орган следва да прецени освен него и останалите релевантни към основателността на искането юридически факти. Към датата на искането за отмяна на цитираната заповед България е чл. на ЕС, с оглед на което и в съответствие с текста на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се съобразят текстовете на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. При сравнение на предвиденото в чл. 75, т. 5 от ЗБЛД ограничение с чл. 27, § 2 и 3 от Директивата, включително с оглед практиката на Съда на ЕС, е видно, че наложената на Йорданова принудителна административна мярка не отговаря на изискванията на Директивата за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Редакцията на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД не кореспондира с допустимите ограничения на чл. 27 § 1 от посочената директива, поради което и в съответствие с принципа на примата на правото на Европейския съюз наложената по отношение на Димитричка Николова Йорданова ПАМ следва да бъде отменена. Основание за отмяна на процесния изричен отказ се черпи и от решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), с което тази разпоредба е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. При точно прилагане на материалния закон и обосновано Административен съд София-град е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,