Решение № 6125 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2010 г.

Решение № 6125 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сенсо мода" ЕООД - София, чрез процесуалния му представител - адв. Мариана Айдарова, срещу решение № 360 от 16.07.2010 г., постановено по адм. дело № 129 от 2010 г. по описа на Благоевградския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1000-0118 от 23.11.2009 г. на началника на Митница Кулата (със сегашно наименование Митница Югозападна) за определения нов размер на дължимите държавни вземания по ЕАД № 08BG005400H0009461/Н-946/20080512 и е определено дружеството да внесе 173,42 лв., представляващи ДДС по вноса, и законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение към 10.10.2008 г., възлизаща на 37,05 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания, се иска отмяна на решението и на обжалвания акт с алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Митница Югозападна - Благоевград, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 1000-0118 от 23.11.2009 г. на началника на Митница Кулата - предмет на разгледания от първоинстанционния съд спор, е определен нов размер на държавните вземания по ЕАД № 08BG005400H0009461/Н-946/20080512. За да отхвърли жалбата срещу този акт, съдът е приел, че на 12.05.2008 г. жалбоподателят "Сенсо мода" ЕООД е декларирал, че е внесъл от Македония дамски блузи от синтетика - 10 646 бр., и дамски ризи от памук - 3441 бр., под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава - членка на ЕС. Съдът е приел, че дружеството жалбоподател за стоките - предмет на процесния внос, е издало 23 бр. фактури за последващи продажби на фирми в Германия, по които доставката е декларирана като освободена от ДДС съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС. За доказване на изпращането и съответното получаване на стоките на територията на Германия са били представени и товарителници (ЧМР), в които е била налице заверка на кл. 24, че стоките са получени. За част от стоките обаче (предвид издадените кредитни известия) съдът е приел, че е отпаднало основанието за освобождаване на стоката от заплащане на ДДС, тъй като с издадените кредитни известия по фактури № 565 и 650 от 10.05.2008 г. се намалява количеството на стоките - предмет на вносните фактури, за които не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС. Съдът е обсъдил в решението си, че по отношение на тях не е изпълнена третата предпоставка на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС поради непредставяне на доказателства по чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС за осъществяването на последваща вътреобщностна доставка. Относно издадените кредитни известия съдът е приел, че с тях са анулирани сделките към крайни потребители в другата държава членка, а това е Германия, поради което за тях е отпаднало основанието за освобождаване на ДДС. Прието е от съда, че за посочените бройки артикули по тези фактури няма доказателства, че са предмет на доставка в Германия, поради което за тях се дължи ДДС от вносителя на необщностни стоки на основание чл. 16, ал. 1 вр. с чл. 83, ал. 1 ЗДДС. Предвид това е отхвърлил жалбата срещу акта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. С решението на административния орган е прието, че следва да се определят нови държавни вземания, тъй като не са представени документи по чл. 45, т. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗДДС, като митническият орган е направил този извод въз основа на констатациите в докладна записка по процесната ЕАД. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е възприел възражението му за немотивираност на административния акт. Практиката на Върховния административен съд е категорична, че се приема, че административният акт е мотивиран и когато тези мотиви се съдържат в придружаващите административната преписка документи, и правилно съдът е приел това разбиране, като в процесния случай това е докладна записка на директора на дирекция "Последващ контрол". Няма спор, че фактурите, предназначени за друга държава членка, са посочени в ЧМР-товарителниците и е налице заверка в кл. 24 за получаване на стоките. Впоследствие обаче правилно е преценено от съда, че са издадени кредитни известия, с които сделките са развалени. С издаването им фактически се намалява количеството на доставката, т. е. анулира се продажбата на тези стоки към краен потребител в Германия, поради което ДДС се дължи от вносителя. Това е така, доколкото облагането с ДДС при вътреобщностните сделки е в страната на потребление на стоката - чл. 84 от ЗДДС, но при последващо анулиране на сделката с издаване на кредитно известие ДДС е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, в случая от "Сенсо Мода" ЕООД. Оплакванията, че кредитните известия не са издадени правилно, не се споделят от настоящия състав, тъй като касаторът като техен издател не може да черпи права от собственото си неправомерно действие по издаване на кредитните фактури, а съгласно разпоредбата на чл. 115 ЗДДС кредитните известия се издават в два случая: при намаление на данъчната основа на доставката и при развалянето й, поради което правилно първоинстанционният съд ги е обсъдил и взел предвид. Тези факти са констатирани и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е потвърдила определения от митническите органи нов размер на държавните вземания, който поначало не е бил и оспорван. Позоваването пред настоящата касационна инстанция на решения на Върховния административен съд и на СЕО е неотносимо към настоящия спор и не може да доведе до промяна на направения от съда извод за законосъобразност на обжалвания акт, в какъвто смисъл е и практиката на Върховния административен съд по аналогични дела със същия жалбоподател. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва решението да се остави в сила. При този изход на спора по делото не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,