Решение № 8769 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2015 г.

Решение № 8769 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на началника на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" при отдел "Пътна полиция" на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение от 16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11774/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед рег. № 1302/15.10.2014 година. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - К. М. В., чрез пълномощника си адв. Тодорова е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София - град е била заповед рег. № 1302/15.10.2014 година на началника на 02 сектор "К. " при отдел "Пътна полиция" на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на К. М. В., изпълняващ длъжността младши автоконтрольор I степен в 01 група "Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" при отдел "Пътна полиция" на СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че при провеждане на инструктажа на служителя К. М. В., е вменена задача по осигуряване на масово мероприятие - протест пред Министерството на земеделието, като същият се насочва към кръстовището на [улица]и [улица], спира за проверка два броя леки автомобили с рег. [рег. номер на МПС] и рег. [рег. номер на МПС], като на водачите са съставени административни документи и е отразил проверките в ежедневния часови график, но в процеса на проверката служителят не е обявил веднага по радиостанцията, че е спрял МПС по код 21, с което е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 53, ал. 1 от Инструкция рег. № Iз-1665/22.08.2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, задължаваща полицейските наряди по пътен контрол своевременно да докладват в ОДЦ/ОДЧ при извършване на проверка на МПС, лица и т. 3 от МЗ рег. №Iз-2277/08.11.2012 г. за подобряване организацията на дейностите по контрола на движението по пътищата, според която при изпълнението на служебните задължения полицейските органи, назначени в наряд за контрол на движението по пътищата, задължително докладват в ОДЧ преди започване на проверките на ППС, регистрационния номер и кодовете за проверка. Първоинстанционният съд е обсъдил така приетите по делото доказателства, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а именно нарушено е императивното правило на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно което дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, както и в нарушение на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи. При издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на цитирания текст задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. Служителят В. представя докладна записка относно дисциплинарното нарушение, за което по-късно му е наложено наказание. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на докладна записка относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено. Тези обяснения са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган, а съображенията на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Неправилно при преценка на законосъобразността на обжалваната заповед първоинстанционният съд е приел, че са нарушени изискванията за форма, на която следва да отговарят заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР посочена в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който същата следва да съдържа извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно-разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарно-разследващия орган. В случая дисциплинарно наказващия орган, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, се е позовал на събраните материали и резултати от извършената проверка, което включва и справка рег. № я 58611/15.10.2014 г. по описа на ОПП - СДВР, която е изготвена от дисциплинарно-разследващия орган и е възприел установените дисциплинарни нарушения и е наложил съответното наказание, за което са изложени съображения. Ето защо следва да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени мотиви в подготвящия издаването й документ. Доказателствата, приложени към административната преписка обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ от Инструкция рег. № Iз-1665/22.08.2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и т. 3 от МЗ рег. №Iз-2277/08.11.2012 г. за подобряване организацията на дейностите по контрола на движението по пътищата. Според настоящия състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. От събраната в хода на производството доказателствена съвкупност се установява, че при провеждане на инструктажа на служителя К. М. В., е вменена задача по осигуряване на масово мероприятие - протест пред Министерството на земеделието, като съшият се насочва към кръстовището на [улица]и [улица], спира за проверка два броя леки автомобили с рег. [рег. номер на МПС] и рег. [рег. номер на МПС], като на водачите са съставени административни документи и е отразил проверките в ежедневния часови график, но в процеса на проверката служителят не е обявил веднага по радиостанцията, че е спрял МПС по код 21, в нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 1 от Инструкция рег. № Iз-1665/22.08.2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и т. 3 от МЗ рег. №Iз-2277/08.11.2012 г. за подобряване организацията на дейностите по контрола на движението по пътищата. При това положение настоящата инстанция намира, че атакуваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на установената форма. При постановяването на административния акт не са били нарушени административнопроизводствените правила, същият е бил издаден в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Оспореното решение се явява неправилно и следва да се отмени, и делото следва да бъде решено па същество, с оглед наличието на всички доказателства по преписката, изясняващи фактическите обстоятелства, които сочат на законосъобразност на оспорената заповед. Поради това следва да се отхвърли жалбата на К. М. В. срещу заповед № 1302/15.10.2014 година на началник 02 сектор "К. " при отдел "Пътна полиция" на Столична дирекция на вътрешните работи. Предвид направеното искане за присъждане на разноски по делото от касатора и за двете съдебни инстанции, в негова полза следва да бъдат присъдени 800 лева /по 400 лева за всяка инстанция/ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение