Решение № 2353 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15795/2014 г.

Решение № 2353 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15795/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора чрез пълномощника му мл. експерт Петров срещу решение № 194 от 06.11.2014 г. по адм. дело № 225/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, в частта му в която е прогласен за нищожен АУЗД № 16787 от 24.01.2013 г. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че административният съд е извел неправилен извод за изначална нищожност на процесния АУЗД, предвид разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ, че задължението за данък върху превозното средство се заплаща от неговия собственик. Заявява, че договорът за продажба на процесното моторно превозно средство от 29.03.2012 г. не е бил известен на органа по приходите към момента на издаване на АУЗД, тъй като приобретателят на същото не е изпълнил задължението да декларира придобиването на автомобила в законоустановения 2-месечен срок. Тази информация става известна на данъчната администрация на 20.05.2014 г., с оглед на което към момента на издаването на АУЗД в хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, по отношение на органа по приходите са били налице предпоставките за издаването му и същият се явява законосъобразен. Касаторът твърди, че цитираният порок на процесния АУЗД е основание за отмяната като незаконосъобразен, а не за прогласяване на частична нищожност. Иска отмяна на решението и пререшаване на спора по същество, отхвърляне на жалбата на Йордан Василев срещу АУЗД, в частта в която същият е обявен за нищожен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Ответникът Йордан Кирчев Василев от гр. Стара Загора чрез процесуалния си представител адв. Кекевска оспорва касационната жалба и иска решението да се остави в сила като правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД № 16787 от 24.01.2013 г., издаден от специалист в отдел "Местни данъци и такси" към община Стара Загора, потвърден с решение № 16787 от 22.05.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" в община Стара Загора. Органът по приходите в община Стара Загора е установил задължения за данък върху превозно средство за 2012 г. за собствен на Йордан Василев автомобил в размер на общо 221.60 лв. - главница и лихви за просрочие, изчислени към 24.01.2013 г. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ от 30.09.2008 г. ответникът по касационната жалба е декларирал придобит от него лек автомобил - марка "Ровер" 75 1,8 И с рег. № СТ 5683АМ. След извършена проверка органът по приходите към община Стара Загора е установил, че дължимият на основание чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ данък върху превозното средство върху посочения по-горе автомобил не е платен за 2012 г. в срока по чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ. В хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издал АУЗД, който е връчен на данъчно задълженото лице в хипотезата на отказ на 06.02.2013 г. Като неоспорен в преклузивния 14-дневен срок пред по-горестоящия административен орган, АУЗД е влязъл в сила на 21.02.2013 г. С жалба от 20.05.2014 г. пред началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, Йордан Василев е поискал процесният АУЗД да бъде обявен за нищожен в рамките на производството по оспорване на данъчния акт по административен ред, тъй като, считано от 29.03.2012 г. не е собственик на процесния лек автомобил - марка "Ровер" 75 1,8 И с рег. № СТ 5683АМ, и съответно не е задължено лице за заплащане на данък върху превозно средство. В подкрепа на твърдението си е приложил и договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 29.03.2012 г. С решение № 16787 от 22.05.2014 г. началник отдел "Местни данъци и такси" в община Стара Загора е отхвърлил искането на Йордан Василев за обявяване за нищожен на процесния АУЗД по съображения, че сроковете за оспорване на същия като незаконосъобразен са изтекли и същият е влязъл в законна сила, а обстоятелството, че за периода 29.03.2012-31.12.2012 г. жалбоподателят не е собственик не води до "нищожност". С първоинстанционното решение Административен съд - Стара Загора е възприел за установена фактическата обстановка в АУЗД от органа по приходите и в решението на по-горестоящия административен орган. Съдът изложил съображения, че предвид разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ, в частта в която АУЗД е издаден по отношение на лице, което за съответния период от време не е собственик на процесното МПС е налице пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезите на приложимата правна норма. Това според административният съд е съществен недостатък на обжалвания акт, обуславящ неговата нищожност и обявил нищожността на АУЗД в частта, в която е определен данък върху МПС за периода 1.03.2012-31.12.2012 г. Решението в обжалваното му част е неправилно като материално незаконосъобразно. Не е спорно между страните, че с АУЗД е установено задължение за данък върху превозното средство за 2012 г. по отношение на лице, което не е собственик след 29.03.2012 г. Безспорно е, че данъчната администрация е уведомена за извършената промяна в собствеността върху автомобила по силата на договора за покупко-продажба от 29.03.2012 г. значително по-късно с жалбата по административен ред от 20.05.2014 г. Спорът е по прилагането на материалния закон, като следва да се отговори на въпроса дали допуснатото нарушение при издаването на АУЗД за 2012 г. води до нищожност или унищожаемост на административния акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, VII отделение, намира, че издаването на АУЗД в нарушение на разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ, е основание за определяне на същия за материалнонезаконосъобразен, но порокът не води до нищожност. В българското законодателство няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност (чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК). Критериите за нищожност на административния акт са изградени, както в правната теория, така и в съдебната практика на Върховния административен съд и административните съдилища. Като критерии за нищожност в правната литература и съдебната практика се посочват липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта и особено тежки нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона, които като правни последици са нетърпими от правовия ред. Практиката приема, че нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание правна норма, основан е на друг нищожен административен акт или съдържа предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. В конкретния случай, не е налице нито една от посочените по-горе хипотези. Видно от данните по делото, органът по приходите е действал в изпълнение на правомощията, дадени му с разпоредбата на чл. 4 от ЗМДТ, като е издал процесия АУЗД при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК (задължението не е платено в срок и не е била извършена ревизия), по отношение на лице, което според подадената пред данъчната администрация декларация от 30.09.2008 г. се легитимира като собственик на процесния автомобил. Много по-късно на 20.05.2014 г. данъчните органи са уведомени за обстоятелството, че вече друго лице е собственик на МПС-то на основание покупко- продажба с договор от 29.03.2012 г. Това обстоятелството означава, че АУЗД е издаден в нарушение на чл. 53 от ЗМДТ, но не е налице нищожност. Като е приел обратното Административен съд- Стара Загора е постановил неправилно решение, което в обжалваното му част следва да бъде отменено, а касационният съд следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Йордан Василев срещу АУЗД № 16787 от 24.01.2013 г., издаден от специалист в отдел "Местни данъци и такси" към община Стара Загора, в частта му за периода от 1.03.2012 г. -31.12.2012 г. Съдът необосновано е приел, че данък МПС не се дължи за м. март 2012 г., макар да е представен договора за покупко-продажба от 29.03.2012 г. Предвид крайния изход на спора, следва да бъде отменено решението и в частта, в която има характер на определение, с което община Стара Загора е осъдена да заплати разноски в полза на жалбоподателя Йордан Василев. Основателно е искането на процесуалния представител на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство от жалбоподателя в полза на община Стара Загора в размер на 300 лв. Тъй като административният съд е осъдил Йордан Василев да заплати такова съразмерно на отхвърлената част от жалбата му в размер на 50.86 лв., настоящата инстанция следва да присъди разликата до 300 лв., а именно за 249.14 лв. Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Поради това Йордан Василев дължи на община Стара Загора разноски и следва да бъде осъден да ги заплати. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение