Решение № 77 от 6.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2018 г.

Решение № 77 от 6.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2018 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 15 от 10.01.2018 г. по в. гр. д. № 804/2017 г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решение № 145 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 185/2016 г. на Районен съд-Свищов и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Б. Т. М., З. Б. М. и З. Б. М., че Ф. Т. М. и В. Т. П. са собственици, всеки от тях на по 1/3 ид. част от следните недвижими имоти: 1 жилищна сграда с идентификатор.... по КККР на [населено място], находяща се в [населено място], [улица]; 2 жилищна сграда с идентификатор...., находяща се на същия адрес, и двете построени в имот с идентификатор.... Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Жалбоподателите Б. Т. М., З. Б. М. и З. Б. М. поддържат, че решението не е недопустимо, но е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е произнесъл извън рамките на спора, очертани от твърденията и възраженията на страните. Ответникът по касация Ф. Т. М. изразява становище, че решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищците Ф. Т. М. и В. Т. П. са твърдяли, че по наследство от Т. М. К., поч. през 1978 г., са собственици на по 1/3 ид. част всеки от тях на описаните в исковата молба недвижими имоти. Правният спор за собственост с ответниците, които също са наследници на Т. К., е породен от обстоятелството, че през 2016 г. същите са се снабдили с нотариален акт за собственост на имотите на основание давностно владение и наследство. С отговора на исковата молба ответниците Б. Т. М., З. Б. М. и З. Б. М. са оспорили предявения иск, като са направили възражение, че процесните имоти не са били собственост на общия наследодател Т. К., а на техния пряк наследодател Б. Т. М., починал през 2003 г., като владението им е продължило повече от 35 години. За да намери предявеният иск за основателен въззивният съд е приел, че ответниците като наследници на общия наследодател, са владяли и за ищците, поради което на основание наследство и давностно владение последните са придобили по 1/3 ид. част от имотите. Въззивното решение е допустимо, но е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на направените фактически и правни изводи по спора. В нарушение на задължението си по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният съд не е мотивирал решението си като изложи направените от него фактически и правни изводи по съществото на спора, и не е дал отговор на релевираните от страните доводи и възражения. Наведените в исковата молба твърдения и доводите на ответниците, заявени с отговора на исковата молба, очертават като релевантни за изхода на делото въпросите на какво основание ответниците са установили фактическа власт върху имота; ако са завладели същия като наследствен, обективирали ли са намерението си по отношение на останалите сънаследници да владеят изцяло за себе си; след преобръщане на държането на чуждите идеални части във владение изтекъл ли е предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок. Тези въпроси изобщо не са обсъждани от съда по същество в двете инстанции, а изводът на въззивния съд, че ищците са владяли имота чрез ответниците и поради това са придобили правото на собственост по давност, е явно необоснован, тъй като нито ищците, нито ответниците са навели подобно твърдение. Съдът се е задоволил само да възпроизведе събраните по делото доказателства, без да анализира същите и да посочи какви фактически правни изводи следват от тях. Изложените мотиви са схематични и непрецизни, и не позволяват проверка на вътрешното убеждение на съда за уважаване на предявения иск. Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, като съобрази и разясненията, дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 18/2012 г. на ОСГК на ВКС относно предпоставките, при които един от сънаследниците може да придобие по давност идеалните части на останалите. Водим от гореизложеното съдът