Решение № 156 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 43/2011 г.

Решение № 156 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 43/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Производството е образувано по молба - искане на осъденият В. В. Н. от[населено място], за възобновяване на наказателно частно дело № 5531/2010 г., на Варненския районен съд. От обстоятелствената й част може да се приеме, че със съдебният акт е допуснато нарушение на закона, а от там наложеното наказание - явно несправедливо, поради приложение на чл. 24 НК, след определяне на общото наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита искането за неоснователно, поради което изразява становище, че не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С протоколно определение от 17.11.2010 г., на Варненския районен съд, 32-ри състав, постановено по чнд № 5531/2010 г., е определено на осъдения В. В. Н., по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, да изтърпи най-тежкото наказание измежду наложените му по нохд № № 2061/2010 г. и 7162/2009 г., по описа на ВРС, а именно - три години лишаване от свобода, при "строг" режим във затвор, а на основание чл. 24 НК, го е увеличил с четири месеца лишаване от свобода, като е приспаднал по реда на чл. 59 НК, времето когато е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража", а на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изцяло изтърпяната част от наказанията по тези присъди. Присъединил е на основание чл. 27 НК, така определеното общо наказание с приложение на чл. 24 НК по настоящото дело, от три години четири месеца лишаване от свобода към общото наказание по чнд № 4688/2009 г. на ВРС, определил е режима и пенитенциарното заведение. Доводите по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК, посочени в молбата - искане, са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че следва да бъдат групирани наложените наказания по нохд № № 2061/2010 г. и 7162/2009 г., по описа на ВРС, тъй като са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Деянията по тези две дела са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е било от тях - видно от данните по делото. Най - тежко се явява това от три години лишаване от свобода - по нохд № 7162/2009 г., поради което правилно е било определено като общо за изтърпяване. Напълно законосъобразно, в съответствие с данните по делото за съдимостта на осъдения Н. - 12 пъти, включително и за деяния извършени при условията на опасен рецидив, са приложени разпоредбите на чл. 24 НК, като е увеличено с четири месеца лишаване от свобода, определеното общо наказание по посочените две нох дела. Поради това и посочените възражения в искането в тази връзка се явяват неоснователни. Без подкрепа от данните по делото е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, поради приложението на чл. 24 НК. Увеличаването на наказанието е законосъобразно и точно в съответствие с данните по делото за съдимостта на осъдения Н. и от тук за неговата висока степен на обществена опасност. Очевидно има изградени постоянни престъпни навици, което налага за осъществяване целите на наказанието, задачите на индивидуалната и генерална превенции по чл. 36 НК, да бъде изолиран от обществото за по - продължителен период от време. Ето защо, искането се явява изцяло неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд