Решение № 12682 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2012 г.

Решение № 12682 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Александра Божидарова Вълканова против решение № 2153 от 03.09.2012 г. по адм. дело № 1606/2012 г. на Административния съд Варна, като незаконосъобразно и необосновано с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло. Ответната страна - ИА "Главна инспекция по труда", чрез юрк. Стоянов, с писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявения иск от Александра Божидарова Вълканова срещу ИА "Главна инспекция по труда", за заплащане на сума в размер на 1100 лв. - обезщетение за причинена имуществена вреда, представляваща заплатен от ищеца адвокатски хонорар за две съдебни инстанции - Районен съд Варна и Административен съд Варна, при обжалване на издадено НП № 03-035707/16.02.2011 г. с наложена глоба в размер на 3 000 лв., издадено въз основа на АУАН № 03-0305644/09.02.2011 г. за извършено от нея нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ изразяващо се в допускане до работа на строителен обект на Б. Осман без да има сключен писмен договор между страните. Гореспоменатото наказателно постановление е отменено с решение № 2594/04.10.2011 г. на РС Варна, като решението е оставено в сила от Административен съд Варна с решение № 3057/22.12.2011 г. За да отхвърли искането по чл. 204, ал. 4 АПК съдът е изложил съображения, че в ЗАНН не е предвидена възможност за съединяване на оспорването срещу НП с иска по ЗОДОВ, както и че чл. 21 АПК не посочва НП измежду актовете, които имат характеристиката на административни актове. Съдът е посочил, че АПК не се прилага при отмяната на НП, издадени по реда на ЗАНН. Той се прилага само при касационното производство по ЗАНН, но не и в първоинстанционното производство. Също така е изложил доводът, че наказателните постановления не са административни актове по чл. 21 АПК. Те са актове, с които се налага предвидено в закона наказание за извършено общественоопасно и противоправно деяние, което поради по-ниската степен на обществена опасност не е обявено за престъпление и се наказва по административен ред. Липсата на незаконосъобразни действия при или по повод осъществяване на административна дейност, обуславя неоснователността на иска по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, поради което съдът го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Също така Административен съд Варна се е позовал и Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ВАС, съгласно което претендираните от ищцата имуществени вреди на са претърпяни от отмяната на незаконосъобразен административен акт, не е приложим реда на ЗОДОВ за обезщетяването й, и производство по този ред е недопустимо. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от установени незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Действията по съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления не са действия, равнозначни при съставяне на индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 АПК, нито незаконосъобразни действия на администрацията по смисъл на чл. 203, ал. 4 АПК. Съдът е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, приложимият процесуален закон ЗАНН и НПК не признават право на жалбоподателя за разноски по водене на наказателно-административно дело, поради което държавата не дължи заплащането им в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред съда, не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, както правилно е приел Административният съд - Варна. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд Варна е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на ИА "Главна инспекция по труда" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът ще следва да заплати на ИА "Главна инспекция по труда" разноски от 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение,