Решение № 11655 от 17.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2013 г.

Решение № 11655 от 17.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба с вх. № 12929 от 12.07.2013 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от адв. Д. Стоянов в качеството му на процесуален представител на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол" ЕАД (СБАЛК). Направено е искане за тълкуване на диспозитива на решение № 9962 от 03.07.2013 г. по адм. дело № 2193 от 2013 г. на Върховния административен съд поради неяснота относно правото на СБАЛК да търси от ответника - Министерството на здравеопазването, плащане на мораторна лихва за периода 06.08-21.12.2012 г. върху сумата от 872 076 лв., представляваща първоначално претендирания размер на главницата по спорното вземане. Наличието на спор относно тълкуването на влязлото в сила решение на Върховния административен съд молителят е обосновал с разпореждане № 360 от 12.07.2013 г. по адм. дело № 199 от 2012 г. на Административния съд - Ямбол, с което е отказано да бъде уважено искането на СБАЛК да му бъде издаден изпълнителен лист, в който изрично да бъде вписано, че се присъжда мораторна лихва върху главницата от 872 076 лв. за периода от 06.08.2012 г. (дата на завеждане на иска) до 20.12.2012 г. (датата на частично плащане на сумата 616 558 лева). В срока по чл. 251, ал. 3 от ГПК Министерството на здравеопазването, представлявано от министъра на здравеопазването, действащ чрез пълномощника си гл. юрк. Н. Петкова, е представило възражение по така направеното искане за тълкуване. Поддържа се, че искането е недопустимо, тъй като със същото се цели пререшаване на спора между страните посредством производството по чл. 251 ГПК. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид изложеното в искането и данните по делото, приема за установено следното: С решение № 166 от 12.12.2012 г. по адм. дело № 199 от 2012 г. по описа на Административния съд - Ямбол, Министерството на здравеопазването е осъдено за заплати на СБАЛК обезщетение за причинени имуществени вреди - резултат от отменен частично като незаконосъобразен административен акт - т. 7.8 от глава IV от приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на МЗ, в размер на 872 076 лв. за периода 01.10.2011-30.05.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Като резултат от проведеното касационно производство и с оглед направения в хода на касационното производство частичен отказ от първоначално въведената претенция, а именно за сумата от 616 558 лв., то съдът с решението, чието тълкуване се иска, е обезсилил на основание чл. 233 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК частично решение № 166 от 12.12.2012 г. по адм. дело № 199 от 2012 г. по описа на Административния съд - Ямбол, и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част за сумата от 255 518 лева. Съгласно установената съдебна практика и разпоредбата на чл. 251 ГПК, приложима по препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните решения - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. В случая съдът ясно и недвусмислено е изразил волята си. След като е изчерпан редът за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат, каквато е действителната цел понастоящем. В съдебното решение, чието тълкуване се иска, ясно е формулирана волята на съда и тя е изразена в точно постановен диспозитив на решението. В тази връзка следва да се отбележи, че чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се дават разяснения към компетентния съд по чл. 405, ал. 2 от ГПК как и доколко да уважи искането на страната за издаване на изпълнителен лист. Не на последно място е важно да бъде посочено, че основанието за частичното обезсилване на първоинстанционното решение е направеният частичен отказ от главния иск, който отказ е пряко свързан с разглежданата в производството евентуална претенция за лихви за забава на плащането на претендираната главница. Воден от горното, настоящият състав приема, че така постановеното съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена. Предвид изложеното и на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,