Решение № 7389 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2019 г.
ВАСIII отделение12.06.2020 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2100 от 29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 4863/2017 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул., "Христо Г. Данов" № 37 да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, БУЛСТАТ 130098909, сума в размер на 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7389 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11611/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Николов, срещу Решение № 2100 от 29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 4863/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното пред съда решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Иванова и юрисконсулт Ненков взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Шаламанов взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответникът Национална агенция за приходите чрез процесуалния си представител юрисконсулт Биков взема становище за основателност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител юрисконсулт Фердинандова взема становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, срещу Решение № Ж-70 от 7.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в оспорената му част, с която на дружеството са дадени указания да се удовлетвори искането на С. Шаламанов за промяна на предназначението на използваната от него електрическа енергия от стопанска на битова за собствения му обект "клуб-офис" и да фактурира консумираната електроенергия в обекта по цени за битови клиенти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съгласно законовите изисквания. Отказът на съда да събере доказателство, което няма значение за правилното решение на спора, в случая назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на факти относно предназначението на притежавания от Шаламанов обект съгласно устройствени критерии не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Не е налице твърдяната в касационната жалба липса на компетентност на КЕВР да определя кой клиент е битов, съответно да дава указания, основани на приложението на закона в случая. Съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2, и ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на които се и основава оспореното пред съда решение на комисията, тя разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в случаите, когато приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая е отправена жалба от клиент на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, по която именно КЕВР дължи произнасяне по правилното приложение на закона по възникналия спор. Не намира основание при посочената правна уредба твърдяното в касационната жалба, че единствено съдът можел да тълкува разпоредбите на ЗЕ. Не е налице неправилност на решението, основана в касационната жалба на твърдяното, че съдът е извършил неправилна преценка относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспореното пред съда решение на КЕВР, а именно, несъбиране на доказателства за товаровия профил на обекта. Относно обема на ползваната в обекта електрическа не е повдигнат спор пред комисията. В становището си, дадено в развилото се административно производство дружеството доставчик на енергия не е основало отказа си на това обстоятелство, а то може да бъде установено във всеки един момент от него. За да постанови оспорения пред съда акт КЕВР е приела, че електроснабдителното дружество неправилно е отказало остойностяване на потребяваната от физическото лице електроенергия по цени за битови клиенти за притежавания от него обект, в нарушение на действащата нормативна уредба. Налице е надлежно отправено искане, съответно на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, подалият го е битов клиент по смисъла на специалния ЗЕ, като неотносимо към остойностяването на потребената енергия е предназначението на обекта където същата ще се доставя. Правилно съдът от първата инстанция е приел, че оспореното пред него решение е постановено при правилно приложение на закона и е съответно на целите му. По законовите дефиниции разделението на клиентите/потребителите е на плоскостта на различните нужди, които те задоволяват със закупената енергия – за битови или небитови такива, а не от характера на обекта в който се извършва реалната и консумация. Дали в случая обектът, за който физическото лице иска доставка на електроенергия за битови нужди отговаря на законовите изисквания за жилище е предмет на друг закон, чието нарушение не може да основе отказ за доставка съобразно заявената нужда за която фактически се ползва имота. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора исканията на касационния жалбоподател "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и Национална агенция за приходите за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Следват се такива на ответника по касация КЕВР - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, които следва да му бъдат заплатени от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение