Решение № 6777 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. М. М., подадена чрез адвокат Ж. Харизанов, против Решение № 10913/08.12.2025 г., постановено по административно дело № 733/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. С оспореното решение е отхвърлена жалбата срещу Заповед № РД-16-11/07.01.2025 г. издадена от кмета на Община Поморие, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж „Постройка, допълващо застрояване“, реализиран в УПИ ХII, кв. 2 по плана на [населено място], с административен адрес [улица], [населено място], общ. Поморие. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат С. Златков, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна, кмет на Община Поморие, оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила по съображения, съдържащи се в писмен отговор, изготвен от адвокат Ю. Бошнаков. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е Заповед № РД-16-11/07.01.2025 г. на кмета на Община Поморие, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен, описан като постройка на допълващото застрояване, собственост на А. М. М.. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, и след изслушване заключението на вещото лице, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Установено е, че за реализирането на строежа не са издавани строителни книжа, като този факт не е бил опроверган от страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство, което го квалифицира като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Основният спор по делото е свързан с търпимостта на строежа, в която връзка и след обстоен анализ на събраните доказателствата, правилно съдът е определил, че в настоящия си вид постройката е изпълнена през 2000 г. и преди 2001 г., което налага преценка за нейната търпимост при условията на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. Законосъобразно съд е приел, че няма как по отношение на един строеж да бъдат приложими едновременно няколко хипотези на търпимост, тъй като всяка една от тях е самостоятелно приложима за различен период от време. От данните по делото, както и от дадените сведения от двамата свидетели по делото, строителните дейности по гаража и процесната постройка са извършени едновременно в един времеви период, от което следва, че съжденията на съда относно отсъствието на търпимост на строежа в приложимата за случая хипотеза на § 16, ал. 3 ДР ЗУТ, са правилни, тъй като не са налице и двете кумулативно изискуеми условия, разписани в тази норма. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно посочената разпоредба са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на този закон, тоест до 02.07.2001 г. От приетите по делото доказателства не се установява наличие на посочените изисквания в кумулативност, доколкото няма данни по делото процесната постройка да е била декларирана като незаконна по реда и в срока по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Следва да се отбележи, че под деклариране на строежа пред одобряващите органи се има предвид декларирането му като незаконен пред съответната община с цел узаконяване. Основно възражение, съдържащо се в касационната жалба за това, че първоинстанционният съд не е обсъдил приложимостта на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ е неоснователно. Независимо, че приел за приложима хипотезата на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, съдът е изключил и другите хипотези за търпимост, като правилно е приел, че строежът не отговаря на строителните правила и норми, тъй като е изграден на регулационната линия със съседен имот, без калканната му стена да покрива калканна стена на заварена или предвидена постройка в съседния имот, което е безспорно установено от вещото лице. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в касационната жалба. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Община Поморие следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 650 евро за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,