Решение № 5087 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12238/2020 г.

Решение № 5087 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12238/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Г., против Решение № 1290 от 08.09.2020 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1517 по описа за 2020 г., с което по жалба на "Димси" ООД, ЕИК: [ЕИК], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 150-ФК/24.06.2020 г., издадена от началник "Оперативни дейности" – Варна в главна дирекция "Фискален контрол" при Централното управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта", представляващ сервиз за мобилни телефони, находящ се в гр. Варна, ул. "Кракра" № 80, стопанисван от дружеството-жалбоподател за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че нарушението е безспорно установено и прието от съда като извършено от нарушителя. Сита, че наказващият орган е наложил ПАМ за 14 дни, съответстващи на извършеното нарушение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването на ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Димси" ООД, чрез управителя си, в писмено заявление моли касационната жалба да не се разглежда поради липса на правен интерес. Прилага постановление за прекратяване на изпълнението на ПАМ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че на 23.06.2020 г. в 15. 06 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ сервиз за мобилни телефони, находящ се в гр. Варна, ул. "Кракра" № 80, стопанисван от дружеството-адресат на ЗПАМ. От проверяващите е извършена контролна покупка на 1 брой кейс за телефон на стойност 10 лв., заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство на обекта. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0358815/23.06.2020 г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 150-ФК/24.06.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. Изложените оценъчни изводи в ЗПАМ са бланкетно описани според съда. Съдебното решение е правилно. Макар в мотивите на ЗПАМ да има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", съдържанието му следва да се отнася за конкретния обект, както и за конкретния субект на административното нарушение. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че налагането на ПАМ за 14 дни съответства на извършеното нарушение. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Поради това, без правно значение е изтъкваното в касационната жалба, че не е спорно извършването на нарушението. Неоснователна е молбата на ответника по касационната жалба за прекратяване на касационното дело поради прекратяването на изпълнението на наложената ПАМ. Прекратяването на изпълнението на наложената ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС не означава, че заповедта за налагане на ПАМ, предмет на оспорване, е оттеглена от административния орган, който я е издал по реда на чл. 156 АПК, и който поддържа касационната си жалба. С прекратяването на изпълнението на ПАМ не отпада и правният интерес на дружеството от обжалването на заповедта за налагането й. За лицето, което е засегнато пряко от наложената мярка е налице правен интерес да докаже по съдебен ред твърдяната от него незаконосъобразност на акта, с който е наложена и да постигне прогласяването й за нищожна/отмяната й с влязло в сила съдебно решение. Това е така, защото правните последици от евентуална отмяна на акта за налагане на ПАМ като незаконосъобразен/прогласяването му за нищожен са различни от тези, които в момента са постигнати с издаване акта за преустановяване изпълнението на мярката. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение